Банкеръ Weekly

тревоги

Пушилка налегна големите централи

Най-голямата ни въглищна централа ТЕЦ "Марица-Изток 2" е най-застрашена от новите правила.

Уникално чиновническо недомислие изправи на нокти работещите във въглищната енергетика у нас. Замалко българската администрация щеше да проспи налагането от Брюксел на нови, по-строги стойности на емисионните нива за серен диоксид, азотни оксиди и живак, които се изпускат от големите горивни инсталации, изгарящи въглища. Новите мерки предстои да бъдат разгледани от Съвета на ЕС на 28 април, но поне засега напрежението, обхванало собствениците на централи в комплекса "Марица-изток", намаля. Най-вече след като се разбра за становището на Европейската комисия, че българските ТЕЦ, използващи лигнитни въглища в този толкова важен за националната сигурност басейн, могат да продължат работата си при действащото сега екологично законодателство. 

Новият референтен документ (LCP BREEF), разписващ разрешените емисии вредни вещества, ще влезе в сила от 2021 година. Обсъжданията му започнаха още от 2012-а, а от 2015-а той е и публично достъпен. Така че с него отдавна трябваше да са се запознали една камара чиновници в министерствата на екологията и на енергетиката и да са информирали за последиците централите в "Марица-изток", които са основните потърпевши от новите екологични изисквания на общността. Трябваше, но до неотдавна собствениците на големи горивни инсталации не знаеха какво точно ги очаква. Показателно е, че в края на 2016-а на репортерски въпрос как ще се отрази новата политика на Брюксел на "АЕS България" изпълнителният директор Оливие Маркет заяви: "Рано е да се каже. В медиите се коментира много намаляването на тавана на емисиите, което няма как да не повлияе на нашата работа. Но от днес за утре дейността на ТЕЦ-а няма да бъде прекратена." В същите догадки, общо взето, тънеха и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2"  и другата частна американска централа - "Контур Глобал". 

Браншът научи какво го чака от едно писмо на Европейската асоциация за въглища и лигнити (EURACOAL) от 8 януари, в което се посочваше, че  промените, които Еврокомисията иска, поставят под въпрос сигурността и конкурентоспособността на въглищната индустрия на Стария континент и тласка централите, изгарящи лигнити, към техния край. Едва в средата на февруари България започна да оформя позиция за преговорите с Брюксел, които се водеха от Министерството на екологията. На помощ се включиха и 16 от 17-те български евродепутати. Те изпратиха писмо до председателя на комисията  Жан Клод Юнкер, в което бяха описани реалните заплахи за българската енергийна сигурност. В него бе посочено, че според разчетите на енергийното министерство за постигане на новите тавани на вредни емисии  ще са ни необходими 1 млрд. лв. инвестиции (виж карето). 

С официална позиция по темата неотдавна излязоха и от Националната енергийна камара, обединяваща едни от най-големите инвеститори в българската енергетика - "EVN България", "AES България", "Енерго Про", "Контур Глобал", "ЧЕЗ България", Българската фотоволтаична асоциация, Българската ветроенергийна асоциация и Асоциация "Хидроенергия". Споменатият Оливие Маркет, който е и ръководител на въпросната организация, смята, че нашата страна има няколко опции - да поиска въвеждането на ясни граници за изхвърлянията на живак, серен диоксид и азотни оксиди за различните централи, да настоява за прилагане на изключения за определени ТЕЦ, както и за отлагане на пакета за по-високи нива на очистването на емисиите. Тоест България да се бори за изключение или за по-дълъг срок за влизането им в сила, а не след четири години.

От камарата препоръчаха също така да се излезе с обединена позиция на всички засегнати държави, които са в ситуация, сходна с българската. Това са Полша, чиято национална енергийна система разчита на 85% на местни въглища и лигнити, следвана от Чехия с 60%, Гърция с 51%, Румъния и България с 46 на сто и Германия, където въглищата формират 45% дял от електроенергията.  

На този етап експертите са на мнение, че референтният документ на Европа ще бъде приет, но всяка страна ще има възможността индивидуално да определи дерогации за определени големи горивни инсталации. Проблемът е, че тази политика за насърчаване на екологичното производство ще продължи и занапред. И дори сега да успеем да договорим определена отсрочка за големите ТЕЦ-ове в Маришкия басейн, след няколко години темата отново ще стане актуална.


Новите ограничения на Брюксел 

*В ревизирания  референтен документ (LCP BREF) се предлага увеличаване на степента на сероочистване на димните газове до най-малко 97 процента. Сега пределно допустимите изисквания са 96 на сто. Но необходимите инвестиции и текущите разходи за всеки процент допълнително очистване на емисиите от серен диоксид растат в геометрична прогресия. А и дори да се постигне пречистване на 100% в Европа, в световен мащаб резултатът ще е нищожен и не оправдава вложените гигантски разходи, тъй като останалите големи замърсители  като Китай, Индия, САЩ и т.н. не поемат подобни ангажименти.  

*Въвеждат се нови лимитиращи нива на емисиите за живак, азотни окиси и серен диоксид. Предлаганите стойности за живака са между 1 и 10 pg/Nm3 (пикограм на реален куб. метър) при реални нива от 3-20 pg/Nm3  за най-добрите налични очистващи инсталации в момента. За азотните окиси се планира въвеждането на праг от 200 pg/Nm3. Според специалистите исканите нива на живак не са покрити от нито една европейска централа.


 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във