Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Пълен провал с оперативните програми

Усвоили сме на половина по-малко от заложените за тази година евросредства

Заявките на управляващите за големи скокове и удвояване на постигнатите резултати при усвояването на парите от европейските фондове вече са история. Омайните слова на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев от края на миналата година, че заложената цел в Бюджет 2012 - България да получи 3.8 млрд. лв. от Брюксел, е напълно реалистична, сега звучат по-скоро като виц. А появилите се неотдавна опасения, че ще загубим милиони, все по-бързо придобиват сигурни и точни параметри. Накратко, провалът с оперативните програми е очевиден, а време за каквато и да е промяна просто няма. Въпросът не е дали, а колко пари ще загубим?


Според някои изчисления още в края на 2013-а България ще се прости с 1.5 млрд. лв., тъй като няма да може да ги договори. На 31 декември 2015-а, когато изтича последният срок за плащания по сегашните програми, сметката ни обаче със сигурност ще е на минус с поне 3 млрд. лева. Причината е съвсем проста - много от проектите няма да завършат в срок и съответно ще бъдат лишени от безвъзмездното финансиране. Още по-горчиво ще ни стане, когато се наложи да връщаме значителни суми от вече усвоените средства заради измами и нередности. Доклад на Института за правни анализи и изследвания показва, че цели 76% от процедурите, свързани с европари в общините, са опорочени. А както е известно, Брюксел забавя, но не забравя и със сигурност ще се възползва от всички възможности за попълване на отънелия си бюджет.


Ако някой смята, че не всичко още е загубено, ще кажем само, че за да се изпълнят очакванията на властта, ще е необходимо в оставащите месеци до края на годината да бъдат разплатени два пъти повече средства, отколкото за периода януари-септември, или близо 2.5 млрд. лева. Каквито и манипулации да се правят, подобно постижение е изцяло в сферата на фантазиите.


Според официалните данни, към 1 октомври 2012-а България реално е получила от ЕС едва 4 324 161 499 лв., или 27.57%, от общия бюджет на оперативните програми, който е близо 15.7 млрд. лева. Вярно, че парите са с над 1.3 милиарда повече от отчетените в началото на годината, но остават далеч от разписаните в бюджета планове. Ако се придържахме към тях, за деветте месеца щяхме да се похвалим с близо 3 милиарда усвоени лева, а общият резултат щеше да е над 6 млрд. лева.


Шмекериите на властта

nbsp;


с договарянето на безвъзмездното финансиране също излязоха наяве и хвалбите, че сме наредили 90% от бюджета на оперативните програми, се превърнаха в поредната подигравка с обществото. По редица схеми одобрените проекти са далеч над финансовите лимити и една част от тях няма да получат пари, но управниците ги отчитат като успех. По програмата Околна среда договорените средства са дори с 20 на сто, или един милиард лева, над бюджета. Но какво ни грее това, след като разплатените средства по нея са 14.89 процента. По-слаб резултат към петата година на програмата едва ли е имало в цялата история на Европейския съюз.


С поредица от скрити маневри и договорки властта се опитва да замаже пълния провал в управлението на екоминистъра Нона Караджова и да спаси колкото се може повече средства. Остава обаче впечатлението, че целта е единствено да се вземат парите, а не да се подобрява средата, в която живеем. Вестник БАНКЕРЪ пръв писа как близо 200 млн. лв. от бюджета за екология ще бъдат пренасочени към проекти за закупуването на нови метровлакчета и трамваи в София. Разбра се, че и други управлявани от ГЕРБ общини, като Варна, Бургас, Плевен и Стара Загора, също ще получат десетки милиони от сектор Води за закупуването на нови автобуси и тролеи. Към парите на Околна среда е протегнал ръка дори министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Горкият, той нали си няма оперативна програма и разчита само на държавния бюджет, сега ще получи


96 млн. лева за компенсация

nbsp;


Сумата е за закупуване на оборудване за изпомпване, намиране, пречистване и спасяване по вода, за предотвратяване на наводнения, както и за временно настаняване при такива бедствия. Още толкова ще вземе Цветанов и за техника за борба с горските пожари. Според министър Караджова тези машини били крайно необходими точно за биоразнообразието. Това няма нищо общо като техника с пожарните, които са за гасене на пожари в градовете. Горските пожарни са за опазване на биоразнообразието, защото една гора, която изгори, знаете за колко години се възстановява след това, колко видове горски животинки си отиват заедно с гората. Така че това са много полезни дейности, оправда прехвърлянето на средствата тя.


Огромна част от европарите за бизнеса също стоят само на хартия и може да бъдат загубени. Мащабните реформи на програмата Конкурентоспособност вече дават резултат, но натрупаното забавяне трудно може да бъде наваксано. За първите девет месеца на тази година са разплатени 109 млн. лв., или с 22 млн. лв. повече, отколкото през цялата 2011-а, само че общият напредък е все още едва 28.12 процента. А без 400-те милиона по Джереми , които служат за обезпечение на нисколихени кредити за фирмите, и без още около 50 млн. лв., взети по различни проекти от администрацията, реално усвоените от бизнеса пари са към 190 млн. лв., или само 9% от бюджета на Конкурентоспособност. Хубавото е, че с решенията на Управляващия орган да се финансират и одобрените проекти от резервните списъци този процент бързо може да нарасне.


Изненадващо, смятаната за успешна оперативна програма Регионално развитие получи през последните дни


няколко черни точки

nbsp;


Дори самият строителен министър Лиляна Павлова загатна, че може да се наложи да връщаме средства по нея. Като основен проблем в изпълнението й бе посочена състезателната процедура при кандидатстването по проекти. При тези за общинска инфраструктура нуждите са големи, а изискваните значителни ресурси за изготвянето им водят до разпиляване. Състезателната процедура показа, че общините имат затруднения да идентифицират най-спешните си нужди, да приоритизират проектите, да планират подготовката им и да ги изпълняват едновременно, отбеляза Павлова. Друг проблем според нея е несинхронизираното изпълнение на операциите и схемите от отделните оперативни програми, което води до слаба координация и интеграция. В резултат на всичко това до 1 октомври по линия на Регионално развитие са били платени само 922 млн. лв. от всичките 3.13 милиарда.


Сериозно недоумение буди и слабата активност по програмите Техническа помощ и Административен капацитет, които би трябвало да спомогнат за квалифицирането на чиновниците и подготвянето на повече и по-качествени проекти. От всичките 111 млн. лв. по първата, досега са оползотворени само 31 милиона. А по втората плащанията са една трета от бюджета. Очакванията са сега търговете за електронното правителство да дадат сериозен тласък, но по всичко личи, че държавата като цяло не проявява голям интерес към модернизацията на структурите си.


Тъжната истина е, че през последните три години управляващите от ГЕРБ успяха да раздвижат единствено програмата Транспорт. От последното място по разплатени пари през 2009-а днес тя е на върха с над 1.44 млрд. лв. (36.91% от бюджета). Показателен е фактът, че близо 668 млн. лв. от тях са били усвоени само през миналата година, а още 558 млн. лв. от началото на тази, което е почти


половината от всички плащания

nbsp;


Ако има нещо смущаващо, то е, че тези иначе добри резултати са постигнати най-вече благодарение на столичното метро и магистрала Тракия. Именно столичната общинска фирма Метрополитен е получила най-много средства досега - 682 млн. лева. За довършването на аутобана до морето пък са платени общо 426 млн. лева. На практика само тези два проекта формират около 80% от всички разплатени пари. Всъщност те бяха и единствените, които отначало легнаха на сърцето на премиера Бойко Борисов. Беше ли си харесал например пречиствателните станции, навярно сега програмата Околна среда щеше да е лидер.


По-съществени плащания по Транспорт има и за новите лотове на Марица - 75 млн. лв., както и за модернизация на жп линията Пловдив-Бургас, където се гони сумата от 100 млн. лева. С тях са свързани и очакванията за още по-голям напредък до края на годината. Тепърва ще започнат и траншовете по други два големи проекта - реконструкцията на жп линията Пловдив-Септември и автомагистрала Струма, чиято обща стойност е над 1.3 млрд. лева. За договарянето на нови проекти по Транспорт обаче не може да говорим, тъй като бюджетът е разпределен на 96 процента.


Макар и без много шум платените средства по програмата Развитие на човешките ресурси също растат стабилно. От 384 млн. лв. в началото на 2012-а те вече са 639 милиона, което е 26.91 от бюджета й. Но две трети от тези пари са отишли за различните програми на Министерството на образованието, младежта и науката, на Агенцията по заетостта и на тази за социално подпомагане, докато бизнеса още се ослушва.


nbsp;


nbsp;


Томислав Дончев, министър по усвояването на средствата от ЕС:


Ако ме питате дали България може да загуби европейски пари заради нарушени процедури по обществените поръчки, отговорът е не.


Когато има дефект в някои от процедурите на общините, тогава се налагат финансови корекции - част от средствата или всички се връщат от институцията на Управляващия орган. Колкото по-голямо е нарушението, толкова по-голяма е корекцията и тя може да варира от 5 до 100% при напълно опорочена процедура.


Именно заради работата на контролните органи няма как да загубим пари. Ако се стигне до връщане на пари от общините, те отиват отново в бюджета на оперативната програма и остават в страната. В повечето сфери парите са по-малко, отколкото броя на подадените проекти особено по отношение на общинска инфраструктура, публични сгради и училища. Оказва се, че европейските пари не успяват да стигнат до всички проекти, така че върнатите пари ще бъдат усвоени.


В резултат от контрола грешките, дефектите и нередностите стават все по-малко. Огромната част от 564 наложени досега финансови корекции на 152 общини са за периода 2008-2009 година. Общините бъркат все по-малко, а възлагането става все по-лесно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във