Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Пълен батак в търга за електронните поръчки

Ресорната агенция е допуснала куп нарушения при подготовката на процедурата

Агенцията за обществени поръчки, която надзирава и управлява публичните търгове у нас, е допуснала цял куп фатални грешки в единствената обявена от самата нея процедура през миналата година. Звучи като виц, но не е. При това провалът на ведомството не е свързан с някоя прищявка на служителите му, а с конкурса за разработване, внедряване и поддръжка на новата национална електронна уеббазирана платформа "ЦАИС ЕОП" - съкращение от Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки".

Проблемът е, че от новата система има спешна необходимост, тъй като се очаква да ограничи до минимум корупционните практики при харченето на държавни пари. След пускането й тя ще обхваща всички етапи от процеса на възлагане на поръчките - планиране на нуждите, подготовка, провеждане и приключване на процедурата, сключване на договор, фактуриране, разплащане и т.н. Но точно чиновниците в Агенцията за обществените поръчки, които би следвало да са най-наясно с публичните конкурси, са се издънили с провеждането на конкурса за избор на фирма, която да се заеме с тази задача. И сега всичко тръгва отначало. А Законът за обществените поръчки изисква възлагането на търговете след 1 юли 2017-а да се извършва само чрез единна национална електронна уеб-базирана платформа.

Ситуацията наистина е, меко казано, странна и предизвиква сериозни съмнения за контрола, който упражнява въпросната агенция, ръководена между другото вече цяло десетилетие от директора Миглена Павлова. След като не може да се справи със собствената си обществена поръчка, как да очакваме да открива пропуските в другите? А и как ще следи за спазването на посочения закон, щом самата го нарушава? Тези въпроси висят със страшна сила, но нито предишното правителство, нито сегашният служебен кабинет им обръща внимание.

Да се върнем обаче към конкретните факти. В края на август 2016-а ведомството обяви конкурс за разработване, внедряване и поддръжка на споменатата електронна платформа. Но още преди крайния срок за подаване на оферти в Комисията за защита на конкуренцията бе внесена жалба от фирмата "Си Ай Ти", собственост на Иван Цанков. Най-общо казано, дружеството оспорваше условията на конкурса и доводите му се оказаха съвсем основателни. Такъв е например случаят с изискването да се докаже изпълнение на сходна услуга за не по-малко от 500 000 лева. Според жалбоподателя това е незаконосъобразно. А след направен анализ и КЗК обяви мярката за несъвместима с разпоредбите на Закона за обществените поръчки. По принцип възложителите имат право да поставят определени изисквания към кандидатите. Само че стойностната граница от половин милион лева по никакъв начин не може да доведе до категоричен извод за наличие на качествено изпълнение и опит на изпълнителя. Далеч по-разумно, според експертите по конкуренцията, би било да се провери по какви точно проекти са работили претендентите, а не на каква стойност са били те. 

Агенцията за обществени поръчки е допуснала нарушение на нормативната рамка и при изискването на доказателства за професионалните възможности на участниците чрез представянето на конкретни документи. По същия начин "увисва" и желанието на възложителя да получи точно "удостоверения" за опита на кандидатите. Просто Законът за обществените поръчки не уточнява какви точно трябва да са доказателствата за извършената доставка или услуга и следователно не е допустимо да се поставят категорични искания. В крайна сметка една фирма може да разполага с препоръки, удостоверения, договори, фактури и т.н. 

Методиката за оценка и класиране на офертите също е извън закона. Предвидено е било способностите на претендентите да се оценяват единствено според паричната стойност на проектите, по които са работили, а не по знанията и уменията им. Незаконно е поставено и изискването опитът на хората в екипа да е натрупан в последните три години. Подобно времево ограничение е напълно необосновано и по същество е условие, ограничаващо конкуренцията. Констатирано е също така, че от съдържанието на методиката за оценка и техническата спецификация не може да се установи какво следва да включва механизмът за минимизиране на рискове при информационната сигурност. А това е от изключителна важност, като се има предвид, че става дума за онлайн система за възлагане на обществени поръчки, за които държавата харчи по няколко милиарда лева на година. В случая не е дадена достатъчно информация за изготвяне на предварителната концепция, поради което не е ясно и как ще се извършва самата оценка. Налице е и нарушение на чл.70, ал.7, т. 2 от Закона за обществените поръчки, защото не е гарантирана възможност за обективно сравняване и оценяване на техническите оферти. Сгазена е и разпоредбата на чл.70, ал.5, тъй като оценките се формират на базата на фактори без ясно съдържание. 

Проблем има и с опцията за възлагане на гаранционна поддръжка на системата. Агенцията за обществени поръчки е трябвало да включи нейните конкретни параметри в общата прогнозна стойност, но това не е направено.  

Така, вместо да дадат пример как да се правят нещата, чиновниците са изнесли урок по излагации. Те дори не са посмели да обжалват решението на КЗК, с което търгът им е обявен за незаконосъобразен, ами направо са го прекратили - в последния работен ден на миналата година. И в следващите два месеца до 27 февруари тихомълком са поправяли издънките си. В резултат преди седмица конкурсът за разработване, внедряване и поддръжка на новата единна национална електронна уеббазирана платформа бе обявен наново. Той е с изцяло променена методика за оценка и поне на пръв поглед липсват предишните ограничителни условия. Което въобще не означава, че жалби няма да има. Такова мащабно начинание, което ще преобърне из основи отношенията между държавата и бизнеса, трудно ще протече гладко. Нищо че Законът за обществените поръчки изисква възлагането на търговете след 1 юли 2017-а да се извършва само чрез единната национална платформа.  

Защо ни е новата система?

Допреди 2007-а у нас нямаше никаква публична информация за разходите на държавните и общинските структури. Министри, кметове, шефове на агенции и комисии харчеха, както могат, договаряха се с избрани от тях фирми и въртяха купища пари под масата. След приемането ни в ЕС обаче се наложи да направим регистър на обществените поръчки. И за времето си този портал беше направо революционен - разкриваше тайната коя институция какви стоки и услуги поръчва, с кого сключва договори и какво му плаща. Затова и през годините регистърът се превърна в основен източник на корупционни скандали, на политически сътресения и понякога на уволнения. Но от известно време има проблеми. За цялото последно десетилетие базата данни на Агенцията за обществени поръчки не е модернизирана. Софтуерът е морално остарял, а функционалността му е по-скромна от тази на най-обикновените съвременни ИТ продукти. Няма как да се филтрира наличната информация, за да се види например коя фирма колко точно пари е взела от държавата или кое министерство колко е похарчило. 

Не по-малко важно е и че от две години Брюксел настоява за въвеждането на т. нар. електронни обществени поръчки. При тях субективният фактор е сведен до минимум и всичко се случва онлайн - пред очите на заинтересованите страни и на обществото. Конкретните разпоредби са описани в Закона за обществените поръчки и трябва да започнат да се прилагат от 1 юли тази година.

Какво всъщност е ЦАИС ЕОП?

Плановете са да бъдат създадени общо 31 модула за обезпечаване на различните дейности в процеса на провеждане на търговете. Първоначално - до края на 2017-а, ще бъдат пуснати само 15 от тях. Това са Електронна регистрация (e-Registration), Електронно обявяване (e-Notification), Електронен подател (e-Sender), Електронна документация (e-Access), Обмен на информация в хода на процедурата (Information exchange), Електронна оферта (e-Submission), Отваряне на оферти и заявления за участие (e-Opening), Електронен каталог (e-Catalogue), Доклади и статистически отчети (e-Reporting), Електронно фактуриране (e-Invoicing), Служебен административен модул (Back office), Служебен модул за управление на работните процеси (Business Process Management), Служебен модул Генератор на образци/шаблони (Form generator), Служебен модул Интерпретатор на логически условия и формули (MLI), както и модул за попълване на Единния европейски документ за обществени поръчки (ESPD). 

Едва две години по-късно ще заработят и останалите елементи на Централизираната автоматизирана информационна система. И именно тогава ще настъпи съществената промяна, защото онлайн ще се случват и процеси като подбора и оценяването на кандидатите, възлагането на поръчките, външния контрол, подаването на жалби и други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във