Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПУБЛИЧНО-ЧАСТНИЯТ БИЗНЕС НА ВЛАСТТА

Морално ли е министрите, техните заместници и членовете на политическите им кабинети едновременно да участват във властта и да имат собствен бизнес? Ако се съди от разпоредбите на приетия в края на миналата година от кабинета Станишев и често рекламиран от самия премиер Етичен кодекс на лицата, заемащи висши държавни постове, отговорът на този въпрос е отрицателен. Според документа политически обвързаните управленци не само не могат да присъстват в управителни и контролни органи на частни дружества, но са длъжни да прекратят каквото и да е участие в тях. С други думи, министрите и хората от техните кабинети трябва да забравят по време на мандата си за частната инициатива и да мислят
само за държавните интереси
Както често се случва у нас обаче, добрите намерения останаха само на хартия.
Репортерска проверка на в. БАНКЕРЪ показа, че няколко месеца след обнародването на прословутия Етичен кодекс във фирмените регистри към окръжните съдилища действащи министри все още фигурират като съдружници или като акционери в частни дружества. Впрочем това още не означава непременно грях - кодексът позволява на представителите на изпълнителната власт да запазят участието си в частните фирми, когато те явно се пресичат с вземаните в кръга на служебните им задължения решения. Не е определено обаче кой точно трябва да прецени има ли или не конфликт на интереси.
Единият от примерите е финансист номер едно Пламен Орешарски. Покрай многото си ангажименти около изпълнението на бюджета той е пропуснал да се раздели с дела си във фирмата за консултантски услуги Денеб Консулт ООД. Според издаденото от фирменото отделение на Софийския градски съд удостоверение за актуалното състояние, с което вестникът разполага, към 21 март тази година министър
Орешарски е съдружник
с 5 на сто от капитала в споменатата компания. Проблемът в случая е, че мажоритарен собственик на Денеб Консулт ООД е Денеб АД. Фирмата има лиценз за безмитна дейност на граничните пунктове Гюешево и Златарево, където е построила два магазина. От 2001 г. управител на Денеб консулт ООД е Георги Димитров Димитров, син на собственика на Денеб АД Димитър Димитров. Според представители от безмитния бранш Денеб консулт не развива дейност от няколко години насам, но това не означава, че финансовият министър не трябва да освободи фирмата от себе си. Особено като се има предвид, че в средата на годината предстои конкурс за издаване на нови разрешителни за безмитна дейност у нас, а последната дума в тази надпревара е негова.
Сред министрите, чиито имена все още
не са заличени
от търговските регистри, са и тези на двама от вицепремиерите в кабинета - Емел Етем от ДПС и Даниел Вълчев от НДСВ. Според базата данни Дакси Етем все още притежава 25 на сто от капитала на регистрираното в София Каре-93 ООД. Даниел Вълчев пък все още фигурира като собственик в консултантската фирма Сигма АД, както и в управата на туристическата Ривиера АД и в Налко АД, която се занимава с производство на машини.
Когато положи клетва като здравен министър през август миналата година, Радослав Гайдарски бе съсобственик на 50% от видинското строително дружество Роси. Справка в Дакси показва, че Гайдарски вече не е сред съдружниците.
Ако някой обаче си мисли, че щом министрите бъдат лишени от правото да участват като съдружници или акционери в частни дружества, това веднъж завинаги ще сложи край на
конфликтите на интереси
покрай властта, жестоко се лъже. Още повече че няма шансове скоро да бъде затворено кранчето, наречено държавни бордове. В уж пазарната ни икономика назначенията в управата на държавни фирми си остава сред най-съмнителните практики. Както призна самият министър-председател Сергей Станишев в началото на месеца, отговаряйки на депутатски въпрос, 54 от общо 120-те членове на политически кабинети към отделните министерства участват и в бордове на фирми с държавно участие. Според него това било нормална икономическа практика. Онова, което Станишев премълча, е, че възнаграждението, което заместник-министрите и останалите членове на политическите кабинети обикновено получават за
дейността си в бордовете
надвишава неколкократно основните им заплати. Тази привилегия за чиновниците, който са призвани да бранят икономическите интереси на държавата, бе временно спряна през пролетта на 2003 година. Тогава, под натиска на парламентарната опозиция и най-вече на бившата депутатка от Новото време и сегашен член на Сметната палата Румяна Георгиева, кабинетът на НДСВ прие постановление, с което определи лимит от две минимални работни заплати за държавните чиновници в бордовете. В началото на 2005 г. обаче постановлението бе отменено от Върховния административен съд като незаконосъобразно. В момента например сумите, които получават членовете на бордовете, се определят по предвидения от Правилника за упражняване правата на държавата в дружества с преобладаващо държавно участие ред. В документа е записано, че
заплатите варират
в зависимост от стойността на материалните активи, числеността на персонала, финансовите резултати за всяко тримесечие, обслужването на паричните задължения и т.н. При това положение в дружества като Булгартабак Холдинг АД, Ръководство въздушно движение, Летище София, Информационно обслужване АД, БДЖ, НЕК спокойно се докарват четирицифрени суми като бонус към месечната заплата. На пръстите на едната ръка пък се броят случаите, когато един чиновник участва само в един борд. Заместник финансовият министър Любомир Дацов например представлява държавата в управата на Ръководство въздушно движение и в Публични инвестиционни проекти ЕАД. Компания там му прави Нахит Зия, също заместник на финансовия министър. Човекът на ДПС във финансовото министерство получава приходи и като член на мениджмънта на монополиста БДЖ. От допълнителни доходи не може да се оплаче и колегата им Димитър Ивановски. Той е член на надзорния съвет на Булгартабак Холдинг АД, където са още заместник-министрите на икономиката Корнелия Нинова (тя е и в съвета на директорите на Международен панаир ЕАД) и Владимир Туджаров. Пресаташето на финансовото министерство Зорница Арсениева пък получи пост в ръководството на едно от дъщерните дружества на цигарения холдинг - Пловдив-Юрий Гагарин БТ. Димитър Ивановски представлява държавата и в Лукойл Нефтохим Бургас, въпреки че предприятието е почти изцяло частно.
Сред
заместниците на Румен Овчаров
в икономическото ведомство с хонорари от два държавни борда могат да се похвалят Иванка Диловска (от НЕК и Електроразпределение - Горна Оряховица) и Никола Шерлетов (от Ел Би Булгарикум ЕАД и от Българска нефтена компания ЕООД). Партньор на Шерлетов в управата на Ел Би Булгарикум е колежката му Нина Радева.
В регионалното министерство рекордьори по участие в бордове са заместник-министрите Савин Ковачев и Калин Рогачев. Първият е сред управляващите в Публични инвестиционни проекти ЕАД, Промишлено-строителен холдинг и държавното предприятие Гипс. Още докато беше главен секретар в строителното ведомство, Калин Рогачев попадна в мениджмънта на Трансболкан ойл пайплайн България, Универсален терминал - Бургас, Магистрала Хемус и Техноекспортстрой.
Интересни бизнес начинания имат и двама от заместниците на вътрешния министър Румен Петков. Цонко Киров например е сред управителите на Международен панаир ЕАД. Камен Пенков пък неотдавна нашумя с това, че Скорпио ООД - фирмата, в която той бе съдружник (заедно със съпругата си), спечели конкурса за охрана на централата на Агенция Митници в столицата.
В началото на февруари тази година депутатите от Комисията по въпросите на държавната администрация към Народното събрание отхвърлиха като популистко иначе резонното предложение на независимия Минчо Христов. Той поиска Министерският съвет
да разработи ясни критерии
за назначаване на членове на политическите кабинети в държавни бордове. Изключеният неотдавна от Атака народен представил настояваше да бъде въведено изискване за 10-годишен стаж в съответната сфера като условие за избор в управата на държавно предприятие. Почти революционно прозвуча и предложението му държавните представители в бордовете да работят на... обществени начала.
Плах опит да бъде въведен известен нормативен порядък около тези случаи на конфликт на интереси бе направен с обнародвания във вторник (11 април) Административнопроцесуален кодекс. В уводната му част е записано, че в издаването на определен административен акт не може да участва лице, за което има основателни съмнения, че не е безпристрастно. Като стъпка напред може да се определи и предоставената с друг текст на кодекса възможност гражданите да подават сигнали за злоупотреба с власт и корупция, включително и по съдебен ред.
Синята депутатка Елеонора Николова коментира пред в. БАНКЕРЪ, че тя и колегите й от ОДС ще настояват при предстоящото гласуване на второ четене на поправките в Закона за администрацията и този за държавния служител да бъдат записани сериозни ограничения за фирмите, в които фигурират висши държавни чиновници. Сред тях ще е забраната за участие в определени конкурси за обществени поръчки и концесии. Сините ще искат да бъде забранено и широкоразпространеното прехвърляне на корпоративна собственост във владение на съпруги и близки. Това обаче не означава, че договорите с бюджетни пари няма да се сключват с държавни предприятия, които привличат за подизпълнители приятелски частни дружества.

Facebook logo
Бъдете с нас и във