Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОВЕРКИ КАТО ЗА ПОСЛЕДНО

Цяло лято една дилема ще тормози българските евроинтегратори. А тя е - септември ще бъде ли май за така дълго чаканото ни присъединяване към общността. Окончателният отговор на този
почти Хамлетов въпрос
ще бъде даден на 26 септември, когато ще бъде публикуван окончателният мониторингов доклад на Еврокомисията. Дотогава обаче немалката армия от държавни служители, които имат пряко отношение към бъдещото ни членство, ще трябва да преживеят кошмара на близо дузина партньорски проверки. Впрочем първата от тях - по вечно проблемната глава Правосъдие и вътрешен ред, приключи в четвъртък (6 юли). В продължение на няколко дни специално наети експерти от Генерална дирекция Правосъдие и вътрешни работи на Еврокомисията в Брюксел посетиха част от окръжните и районните съдилища у нас. Доколко те са били впечатлени от хода на кретащата съдебна реформа, предстои да се разбере. Прави впечатление обаче, че за разлика от предишни подобни визити последната проверка протече при почти пълна секретност. Според запознати с хода на преговорния процес една от причините Брюксел да заложи твърдо на конфиденциалността е безпрецедентната размяна на реплики в пресата между проверилия ни в началото на годината германски експерт Клаус Янсен и министъра на вътрешните работи Румен Петков.
По всяка вероятност тазседмичната мисия на пратениците на ЕС по правосъдния раздел съвсем няма да бъде последната за юли. Очаква се до края на този месец у нас да пристигнат
още четири проверяващи екипа
от евромагистрати и антимафиоти. Те ще се убедят с очите си доколко отчетите за успехи в борбата с организираната престъпност, корупцията, прането на пари, както и затягането на граничния контрол, с които българските управляващи заливат Брюксел, отговарят на истината. Експерти от Дирекция Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции към Министерския съвет съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че окончателният списък с предстоящите летни партньорски проверки все още се съгласува между правителството в София и Еврокомисията.
Сигурни обаче са двете инспекции (една през юли и друга през август) за усвояването на средствата по линия на програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, а също и подготовката ни за използване на
структурните фондове
Провеждането на тези проверки бе оповестено при неотдавнашното посещение у нас на комисаря по въпросите на Регионалната политика Данута Хюбнер. Освен тях се предвижда Еврокомисията да покани в началото на септември наши чиновници на специално обучение по прилагането на правилата за управление на еврофондовете.
Летните месеци ще се окажат горещи (както в прекия, така и в преносния смисъл) и за работещите в земеделското министерство. По предварителни данни те ще бъдат препитвани върху изграждането на Интегрираната система за администриране и контрол на площите (ИСАК) и за оползотворяване на т. нар. странични отпадъци от животински продукти. Дори и да няма специална проверка, Еврокомисията ще продължи да ни държи изкъсо за
старта на Разплащателната агенция
и завършването в срок (1 септември) на строящите се седем гранични пункта за ветеринарен контрол.
Не е изключено Брюксел да ни прати ревизори и по чисто политически проблеми като интеграцията на ромите, социалното включване и др., допълват правителствените експерти.
На някого евроинспекциите могат да му изглеждат рутинна бюрократична дейност. Истината обаче е, че по правило Еврокомисията вярва на докладите на участващите в тях специалисти. Независимо че някои наши политици ги квалифицират като квартални ченгета или изказват съмнения в тяхната компетентност (например по конституционно право). По-важният въпрос като че ли е: готова ли е администрацията да посрещне спокойно проверяващите, както твърди министърът по европейските въпроси Меглена Кунева?
Ако се съди от оповестените тази седмица
отчети за изпълнението
на прословутия правителствен работен план, както и на антикорупционната стратегия, нещата вървят съвсем по график. Още в понеделник (3 юли) министър Кунева вдъхна кураж на всички българи, че 35 на сто от набелязаните в плана на кабинета мерки са отметнати.
Ехото от тази радостна новина още не бе заглъхнало, когато във вторник вътрешният министър Румен Петков се похвали, че 57 от заплануваните в началото на годината общо 66 антикорупционни мерки са изпълнени. И за да бъде още по-убедителен, МВР-шефът затрупа представителите на медиите с лавина от статистически данни, сред които се открояваше информация, че прокуратурата разследва общо 24 висши чиновници. Някак между другото бе споменато, че присъдите по дела за корупция (и то само на първа инстанция) през последната година и половина у нас са.... общо четири. За сравнение - при публикуването на мониторинговия доклад на Еврокомисията през май тази година цифрите сочеха общо три приключили дела за злоупотреби на държавници.
Сама по себе си оптимистичната статистика не е лошо нещо. Поведението на управляващите обаче подсказва, че те все още не са осъзнали (или поне така демонстрират), че Брюксел и страните членки много отдавна
не вярват само на числа
Отделен въпрос е, че когато бъдат публикувани мониторинговите доклади, те доста се различават от периодично подготвяните от кабинета справки за изпълнението на ангажиментите ни.
Колкото до детайлно обсъждания напоследък план на кабинета за преодоляване на изоставането по т. нар. червени зони по пътя ни към ЕС, трябва да се има предвид, че той бъка от нереалистични срокове. Така че голяма част от останалите около 65% от набелязаните мерки много трудно ще се случат в оставащото малко време до доклада на Брюксел.
Ако се съди по записаното в плана, управляващите до този момент трябваше да са подготвили нормативни промени, гарантиращи напълно независимостта на съдебната система от изпълнителната власт, както и да превърнат Висшия съдебен съвет в постояннодействащ орган. В съдилищата уж щеше да заработи на пълни обороти система за случайно разпределение на делата. Националната агенция за приходите пък трябваше да е получила законови правомощия да провери истинността на подаваните от министрите и техните заместници имотни декларации. Сметната палата бе натоварена да изготви правила за подобряване на достъпа на гражданите до публичния регистър с имуществото на властимащите. Отделно от това се предвиждаше МВР и Агенция Митници да започнат да разследват митничарите, които живеят прекалено охолно. Факт е обаче, че след шумотевицата около арестите на шефката на митническото бюро Горубляне Снежина Ангелова и шефа на Червения кръст Христо Григоров в края на миналата година темпото на
корупционните разкрития
спадна. Скандалите около уволнения бивш директор на Държавния резерв Димитър Димитров и временното отстраняване на генерал Кирил Войнов като шеф на пожарната поне засега изглеждат по-скоро разчистване на политически сметки. В сферата на пожеланията си остана и планираното (доколкото това е възможно) ускоряване на разследванията на поръчковите убийства и раздвижване на делата срещу организираните престъпни групи. Избухналият през тази седмица скандал в пресата за присвояване на парите от пътни такси и разрешителни през пункта Дунав мост в Русе, както и изчезналите неотдавна 14 млн. лв. от гранични такси подсказват, че не всичко по бъдещата външна граница на общността е спокойно.
При това положение не са нужни особени гадателски способности, за да се прогнозира, че макар приемането ни да изглежда сигурно, когато станат известни заключенията от общо петте проверки по главата Правосъдие и вътрешни работи, отново ще има сърдити български министри.
Ще предложи ли в края на септември екипът на Жозе Барозу на България да бъде наложена специфичната предпазна клауза в областта на правосъдието? Според дипломатически източници има голяма вероятност София да се размине с този конфуз за сметка на засилен мониторинг в първите три години от членството. Както е известно, договорът от Люксембург позволява на комисията да предприеме защитни мерки срещу България до 36 месеца след присъединяването й.
Не по-малко съдбоносни за страната ни могат да се окажат и заключенията от двете инспекции по усвояването на еврофондовете. От тях пък зависи ще получи ли България акредитация от Европейската комисия да управлява самостоятелно в периода до 2009 г. все още неусвоените пари по ФАР и ИСПА. Този раздел, заедно с глава Земеделие, има пряко отношение към евентуалното налагане на ограничения за достъпа ни до общия пазар след 2007-а.
Обнадеждаваща е информацията от аграрното ведомство, че вече е готов устройственият правилник на бъдещата Разплащателна агенция (през нея ще минават парите за фермерите) и длъжностните характеристики на работещите в нея. Новото ведомство ще има 28 областни поделения и 11 разплащателни регионални звена. Екипът на Нихат Кабил е стартирал и процедурата за избор на доставчик на хардуер и софтуер за агенцията. Ако тя приключи навреме, току-виж сме се разминали и с евентуалното налагане на втората малка предпазна клауза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във