Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОВЕРКАТА ЗА ЕВРОФОНДОВЕТЕ МИНА ЛЕКО

Предвижда се България да получи от ИСПА 120.855 млн. евро за изграждането и реконструкцията на ВиК-мрежите в пет български града. Общата стойност на проектите за София, Кюстендил, Сливен, Русе и Бургас, които бяха одобрени от Еврокомисията тази седмица, е 168.700 млн. евро. Около 25 на сто от тях ще бъдат осигурени като съфинансиране от републиканския бюджет.
Най-голяма част от парите - 58 млн. евро, ще бъдат оползотворени за подобряване на водоснабдяването на София. Предвиждат се разширяване и реконструкция на водопроводната канализационна мрежа, на съществуващата пречиствателна станция за отпадъчни води в кв. Кубратово, както и изграждането на пречиствателни станции за питейна вода от язовир Бели Искър.
Проектът за Русе е на стойност 46.800 млн. евро. За Бургас са заделени 21 млн. евро, от които 48% ще бъдат осигурени по линия на ИСПА, а 52% като заем от ЕБВР. Приблизително толкова - 21.2 млн. евро, ще отидат и за ВиК-мрежата на Кюстендил. Средствата за Сливен ще бъдат осигурени по линия на ИСПА (75%), чрез национално съфинансиране (10%) и заем от ЕБВР (15%).
На 12.3 млн. евро по ИСПА ще разчитаме и за подготовката на два транспортни проекта - за рехабилитация на жп линиите Горна Оряховица - Мездра и Бургас- Пловдив, както и на жп линията Видин-София.

Ако е вярна, поговорката, че денят се познава от сутринта, то страната ни може да очаква по-спокойно поредицата от тринадесет партньорски проверки преди окончателния доклад на Еврокомисията. Първата инспекция на Брюксел започна в понеделник (9 януари) и целта й бе да установи как сме с подготовката за усвояването на средствата от Структурните фондове на ЕС след 2007-а. Именно с изпълнението на тази задача бяха свързани едни от най-сериозните забележки към страната ни в докладите на Еврокомисията и Европарламента от есента на миналата година.
Добрата новина за нас, е че като цяло директорът на Генерална дирекция Регионална политика към Европейската комисия Жан Шарл Лек, който оглавяваше проверяващия екип, е останал доволен от видяното. По време на престоя си у нас инспекторите имаха разговори и главния ни преговарящ Меглена Кунева, и с финансовия министър Пламен Орешарски. Това, което може да се открои от срещите на Жан Шарл Лек с българските представители, е подкрепата му за избрания от България административен модел за координация на помощта от европейската помощ. Както е известно, с решение на Народното събрание от пролетта на 2002-ра Министерството на финансите стана Национален координатор на европарите за страната. След провеждането на парламентарните избори през юни миналата година и сформирането на трипартийното коалиционно правителство тази схема бе поставена под въпрос. Апетити да координират идващите от по-богатата част на Стария континент средства изразиха под една или друга форма и министърът на държавната администрация Николай Василев, и администрацията на Министерския съвет. В крайна сметка се стигна до решението на кабинета Станишев, с което бе потвърдено, че координацията на еврофондовете остава в компетенциите на финансовото ведомство. Оттук нататък само може да се гадае какво би се случило, ако няколко месеца преди реалното членство бяхме тръгнали да променяме модела.
В периода 2007-2013 г. по линия на регионалния и на Кохезионния фонд България ще получи 6 млрд. евро и изкушението сред висшите държавни чиновници да са близо до тези пари е обяснимо. Още около 5.1 млрд. евро ще дойдат от единния бюджет и ще бъдат усвоени като финансиране от Европейския социален фонд и по новия инструмент за насърчаване на земеделието и плащанията за фермерите. Националното съфинансиране за целия седемгодишен период ще е в размер на 15% от помощта от Брюксел, което на практика означава, че хазната ще задели около 900 млн. евро.
Като цяло схемата, по която ще се разпределя цялата тази благодат, е ясна, след като в края на 2005-а Министерският съвет одобри първоначалния вариант на Националния план за развитие от 2007 до 2013 г., както и шесте регионални микропланове към него. Наличието на тези стратегически документи бе и една от причините администрацията ни да натрупа някоя и друга червена точка пред Жан Шарл Лек и придружаващите го експерти. Доста работа обаче предстои по приемането и прилагането на необходимото законодателство по главата Регионална политика. В най-скоро време например Народното събрание ще трябва да обсъди и гласува изменения в действащия Закон за обществените поръчки, които да осигурят пълна прозрачност на тръжните процедури за договори с еврофинансиране. Има какво още да се желае и по отношение на контрола при усвояването на евросредствата. Министерският съвет одобри неотдавна цели три проекта за реформа на държавния вътрешен финансов контрол, които сега чакат своя ред в парламента. След обнародването им предстои да бъдат назначени специални одитори към всички ведомства, които боравят с пари от републиканския бюджет и този на Евросъюза.
Все пак същинският тест за готовността на страната да усвоява средствата от еврофондовете си остава акредитацията от Еврокомисията на изпълнителните ни агенции по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, която предстои в средата на тази година. Евентуалната положителна оценка ще позволи на финансовото министерство да контролира самостоятелно провеждането на тръжните процедури, а не както е сега - с помощта на Делегацията на Еврокомисията у нас.
Случайно или не, но точно в разгара на проверката - на 10 януари, бяха подписани и поредните седем меморандума по ИСПА между българското правителство и Европейската комисия на стойност 183. 220 млн. евро, от които 133.197 млн. по линия на програмата, а останалите от бюджета. Пет от седемте споразумения са за проекти в сектора Околна среда, а два - в Транспорт.
По данни на Министерството на финансите към края на ноември миналата година България е усвоила 47 на сто от отпуснатите ни в периода 2000-2005-а 734.332 млн. евро в областта на транспорта и околната среда. Факт са вече и първите изцяло завършени проекти по ИСПА като строителството на регионални депа в няколко български града. В напреднала фаза са проектът Транзитни пътища 3 и строежът на пътническия терминал на летище София. Експерти от бюджетното ведомство съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че до края на действието на програма ИСПА през декември 2006-а ще бъдат договорени проекти за още 10 млн. евро. Подготвени са общо 26 предложения за изграждане на ВиК-инфраструктура (в градове с население над 10 000 жители), строителство и реконструкция на пречиствателни станции и на регионални центрове за управление на твърди битови отпадъци. Паралелно ще продължи изграждането и укрепването на административните структури, които сега отговарят за парите по ИСПА, а впоследствие за тези от Кохезионния фонд. В Министерството на околната среда и водите това са Дирекция Кохезионна политика за околна среда, както и Европейски фондове за околна среда. В транспортното министерство пък честта да работят по усвояването на европарите имат служителите в Национална компания Железопътна инфраструктура, създадената през миналата година Морска администрация и Изпълнителна агенция Пътища. Предстои създаването и на специална дирекция в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Любопитна подробност е, че експертите в тези звена и в отдела по ИСПА към финансовото ведомство ще получават в продължение на 19 месеца след приемането ни в Евросъюза заплати, равни на колегите им в Брюксел. Целта на този бонус, който ще се покрие от единния бюджет, е да бъде осигурен плавният преход от ИСПА към Кохезионния фонд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във