Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОВЕРЯВАМЕ ДЕЙСТВАЩ МИНИСТЪР

Г-н Великов, остават броени дни до публикуването на мониторинговия доклад на Еврокомисията за България. Критичните статии в западната преса за липсата на резултати в борбата с корупцията у нас обаче не стихват. Това не е ли своеобразен провал на тройната коалиция?
- Не бих казал. Най-малкото защото във времето, през което коалицията управлява, бяха положени немалко усилия в борбата с организираната престъпност и корупцията. Своя принос в тази насока дадоха както Министерският съвет, така и Народното събрание. Нещо повече, налице са и първите резултати. Многократно съм заявявал, че ограничаването на подкупите не може да се води кампанийно или само в определени срокове. Необходимо е да се положат основите на една трайна тенденция. Било чрез гласуването на законодателни промени и контрол от парламента, било чрез конкретни действия на създадената специална комисия към Министерския съвет под председателството на министъра на вътрешните работи Румен Петков. Мисля, че приемането на правителствената стратегия за борба с корупцията и работния план към нея бяха стъпка напред. Все пак трябва да отбележа, че част от набелязаните в двата документа конкретни мерки не се изпълняват според първоначалния график. Колкото до публикациите в западната преса, смятам, че една част от тях изобщо не отговарят на истината.
Добре, но как да си обясним фактът, че бляскавите отчети МВР, които се обявяват у нас, не се възприемат с нужната тежест в Брюксел?
- Определянето на отчетите като бляскави е малко пресилено. Трябва да се отчете също така наследството, което пое полицията през август миналата година. Пак ще повторя, Комисията за борба с корупцията работи на границата на възможното.
С изключение на казуса с депутата от НДСВ Йордан Костадинов, около който се вдигна шум, остава усещането, че рядко се стига до разследване на представители на мнозинството. На какво се дължи това?
- Комисията не е разследващ орган. Тя няма правомощията нито на прокуратурата, нито на следствието и още по-малко на съда. Разглеждаме конкретни случаи, които сме получили и са от обществена важност. Бих посочил част от тях. Само през последните няколко месеца се произнесохме за наличие на корупционни практики при обществена поръчка, сключена от Министерството на регионалното развитие, по информацията за нарушения в Национална служба Гранична полиция, която бе внесена от колегата от ДСБ Атанас Атанасов, както и около дейността на Дирекция Рибарство и аквакултури. Има няколко казуса, които са така да се каже висящи. Те са свързани с нарушения в Български морски флот, смесеното дружество Олимпика, квотите за разпределение при вноса на захар и други.
А проверявали ли сте, как се изпълнява приетият в края на 2005-а година от кабинета Етичен кодекс на лицата от изпълнителната власт?
- Ще ви кажа, че в комисията има постъпил сигнал за неизпълнение на споменатия кодекс от един от действащите министри. Предстои проверка както на експертно ниво, така и в самата комисия. Практиката ни е докато не се запознаем обстойно с всички факти и данни, да не предприемаме действия. Не се съмнявайте обаче, че ако информацията се потвърди, ще информираме премиера Сергей Станишев. Оттам нататък той трябва да предприеме съответните мерки.
А е кой е този министър?
- Докато не приключи проверката, не бихме могли да го оповестим.
Докъде стигна изразената от вас идея да бъде създаден Съвет за координация между антикрупционните комисии към трите власти?
- Моят стремеж бе да подобрим взаимодействието между Комисията за борба с корупцията в Народното събрание с тази към Министерския съвет, както и с тази към Висшия съдебен съвет. Именно с тази цел лансирах и предложението за добилия популярност Съвет за координация. След политическите събития, които се разиграха след първото му заседание, беше преценено, че трябва максимално да се прецизира статутът на този орган. За целта се обърнахме към Съвета по законодателство към Народното събрание да се произнесе за легитимността на Съвета за координация. Получихме отговор, който съдържаше и препоръки за известни корекции в учредителните документи. Надявам се в рамките на следващата седмица да приключим с преговорите за условията, при които ще си взаимодействат трите комисии. И то така, че координацията между тях наистина да бъде на ниво и да се постигне една по-голяма оперативност.
Доста надежди се възлагаха на избора на новия главен прокурор Борис Велчев. Как оценявате работата си с него?
- Като много добра. Още в началото на своя мандат Борис Велчев присъства на заседание на нашата комисия. На нея обсъдихме по-нататъшното сътрудничество с органите на прокуратурата. Междувременно продължаваме да изпращаме на обвинението всички сигнали, които преценим. Отправили сме също така искане към главния прокурор да ни помогнат с разработването на законодателни промени.
Подобен пакет от предложения имаше и миналата есен. Какво се случи с тях?
- Една част бяха гласувани в пленарната зала, а други все още се обсъждат в комисиите. Статистиката показва, че около една трета от законодателната програма, която разработихме с помощта на прокуратурата, вече е реализирана. Така например в новия Закон за обществените поръчки залегнаха доста от нашите предложения. В момента пък тече обсъждането на Закона за ДДС, където също сме подкрепили немалко текстове. В следващите няколко месеца предстои да обсъдим изменения в Закона за приватизацията, в нормативния акт за държавната собственост, както и в този за общинската собственост.
Споменахте обществените поръчки. Според Центъра за изследване на демокрацията при търговете с държавни пари се плащат годишно между 300-400 млн. лева подкупи. Действително ли размерът им е толкова голям?
- Трудно ми е да преценя. Факт е обаче, че анализите както на Центъра на изследване на демокрацията, така и на Трансперънси Интернешънъл съдържат тревожни данни. Още по-лошо е, че част от тях се потвърждават напълно и на практика. Като например информациите, че около 50 на сто от дължимия към хазната ДДС се източва незаконно. Така че едва ли трябва да се съмняваме и в оценките за обществените поръчки. Проблемът там е изключително сериозен. Неслучайно се наложиха и промени в законодателството. Песимист съм, че дори и новите текстове ще ликвидират напълно корупцията при сключването на договори от държавните ведомства. В много по-голяма степен е необходимо да бъде изградена система за строг контрол при практическото прилагане на действащата нормативната база.
Бяхте възложили на Министерството на финансите да разработи конкретни мерки срещу източването на ДДС. Изпълни ли бюджетното ведомство тази задача?
- Комисията за борба с корупцията е провела от началото на годината досега две заседания по тази тема. Още първия път изразихме нашето неудовлетворение както от предложените ни от финансовото министерство законодателни мерки, така и от администрирането на ДДС. Мисля, че след втората ни среща, на която присъства лично министър Орешарски, бяха предприети някои положителни стъпки. Бяха пресечени няколко престъпни мрежи за източване на средства от бюджета в няколко региона на страната. Разбира се, с това въпросът едва ли е решен. Както вече споменах, предстои парламентът да приеме на второ четене новия Закон за ДДС. В него са заложени и част от мерките за затягане на контрола. Възнамеряваме в средата на годината отново да изслушаме Пламен Орешарски в комисията. Тогава ще поискаме и подробен анализ на резултатите от предприетите мерки.
В повечето социологически изследвания Агенция Митници е сочена като най-корумпираното ведомство. Постъпват ли при вас конкретни сигнали за нарушения при вноса на стоки?
- Действително в почти всички допитвания митниците и данъчните се свързват с широкоразпространените форми на корупцията. В парламентарната Комисия за борба с корупцията имаме няколко сигнала, свързани с митническата агенция. Единият е съвсем конкретен и е свързан с контрабанда на голямо количество цигари. Към него имаше приложени документи, които представляват класифицирана информация. Това наложи и провеждането на закрито заседание на комисията. Получихме обстоен отговор от директора на митниците Асен Асенов относно действията на замесените в контрабандата на цигари лица. Предстоят още действия по установяване на уличената в трафика фирма, за което ще бъдем информирани.
Бих откроил също така сигналът за нарушения при продажбата на горива в Свободните безмитни зони. Вече трети месец обаче не получаваме от финансовото министерство поисканата от нас информация за тези обекти. Това ни принуди да се обърнем за съдействие към премиера Сергей Станишев и председателя на парламента Георги Пирински. Ще изчакаме още малко и ако отново не получим от бюджетното ведомство въпросната справка, ще обсъдим сигнала без нея.
Имаме още няколко случая, свързани с митниците. Най-вероятно те ще бъдат обединени и ще проведем специално заседание като форма на парламентарен контрол върху дейността на Агенция Митници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във