Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОЕКТЪТ NETS ЩЕ ГАРАНТИРА ДОСТАВКИТЕ НА ГАЗ

През декември 2007 г. унгарската газова компания MOL Grup представи проекта Нова европейска газопреносна мрежа (NETS). Той предвижда Австрия, Унгария, Румъния, Босна и Херцеговина, България, Словения, Хърватска и Сърбия да свържат газопроводите си в обща енергийна инфраструктура. Ако проектът се реализира успешно, ще бъде създадена третата по големина газоразпределителна мрежа в Европа (след тази във Франция и Италия) с дължина от 27 хил. километра. Засега меморандуми за разбирателство са подписали Унгария, Румъния и Хърватска, а съвсем скоро предстои това да направят и Сърбия, и Босна, и Херцеговина. В средата на септември, след среща на заместник-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев с държавния секретар на Министерството на националното развитие и икономиката на Унгария Абел Гарамхеди, бе съобщено, че България също ще се включи в NETS. За да стане това, страната ни трябва да изгради около 100 км газопровод, който да се свърже с гръцката мрежа, 15 км до Румъния и около 60 км за връзка със Сърбия. Според Куюмджиев този проект представлява малък вариант на газопровода Набуко, тъй като чрез него България ще може да получава азербайджански природен газ. Сега до тази суровина, чрез турската мрежа, достъп има само Гърция. С изграждането на NETS ще може да получаваме газ и от Северно море, смята още Куюмджиев.
Г-н Мошони, как се роди идеята за Новата европейска газопреносна мрежа?
- Сега основен източник на природен газ в Централна и Източна Европа е Русия, доставките му се извършват изцяло от държавната компания Газпром и се разпространяват от един или двама търговци на едро в отделните страни. Което ни прави изключително зависими, но по-лошото е, че сме и много уязвими. Причината е, че няма алтернативни газопроводи, дори и за същия този руски газ. Днес всяка държава получава директно от Русия договорените количества и в случай на технически или политически проблеми те могат да бъдат прекратени. Това не е просто хипотеза. През последните няколко години доставките на газ за Европа неведнъж бяха преустановявани, главно заради различията между Газпром и транзитните страни Украйна и Беларус. Именно за да увеличим сигурността на снабдяването, в края на миналата година започнахме работа по Нова европейска газопреносна мрежа (NETS). Тя ще осигури алтернативни маршрути за доставка на всички участници в начинанието и така ще спомогне за преодоляването на споменатата уязвимост. Освен това общата инфраструктура ще отвори пазара в Централна и Източна Европа за конкуренцията, което несъмнено ще е от полза за крайния потребител.
Добре, но как на практика този проект ще гарантира сигурността на газовите доставки, след като източникът е един и същ - Русия?
- Като цяло политиката на Европейския съюз и по-специално становището на еврокомисаря по конкуренцията Нели Крус е, че ефективните и конкурентни пазари сами засилват сигурността на доставките. Но има и други мнения, според които единственият начин да се гарантира снабдяването с газ е да се разшири партньорството между държавите в региона и техните газови компании. По този начин те ще могат да са равностойни на Газпром, което само по себе си е предпоставка за сигурността на доставките. Разбира се, в този случай съществена роля ще играят политическите, а не пазарните сили.
Искате да кажете, че NETS ще е този силен регионален играч, който ще работи с Газпром?
- Точно така. Чрез създаването на единна и силна тръбопроводна система за пренос на гориво в Централна и Източна Европа много по-лесно ще отговорим на всички предизвикателства. Освен това голямата интегрирана газова мрежа със сигурност ще привлече нови инвеститори, което пък допълнително ще подобри качеството.
Така или иначе, зависимостта от Русия остава.
- Несъмнено. Реализирането на проекта NETS само по себе си не води до директно намаляване на зависимостта от руските доставки, но е предпоставка за това. Освен всичко друго свързаната инфраструктура ще създаде конкуренция между местните търговци на едро. В момента всеки от тях, малко или много, е монополист на съответния пазар, но ако мрежите бъдат обединени, клиентите ще имат избор, ще могат да ползват услугите на доставчици от съседните страни.
На пръв поглед всичко изглежда много лесно...
- Напротив, никак няма да е лесно и ние много добре го знаем. Първо, за да се отвори пазарът, законодателството в различните държави трябва да бъде хармонизирано. Това всъщност е проблем на цяла Европа. Навсякъде конкуренцията на газовия пазар е възпрепятствана от различията в регулацията. Държавите, които ще участват в NETS, е необходимо също така да договорят и синхронизират таксите за пренос на газ. В противен случай проектът няма да има бъдеще.
Известно ли е вече каква ще е уредбата на тази нова структура?
- Тъй като в проекта ще участват няколко страни, съвсем логично NETS ще е холдинг, който ще обединява различните газови компании. Естествено, те ще продължат да функционират и поотделно, но в същото време ще са част от общата газопреносна мрежа. Самото управление ще се осъществява от борд на директорите, като предстои да се реши на какъв принцип ще се определя броят на членовете от всяка държава. Що се отнася до собствеността, тя определено ще бъде поделена между всички участници, като в някои случаи това ще са самите страни, а в други - отделните газови компании, ако са приватизирани.
Като стана дума за приватизация на газови дружества, много хора са на мнение, че това може да представлява риск за националната сигурност. В Унгария изглежда не е така?
- В региона MOL е единствената изцяло приватизирана компания и нашият опит показва, че държавната собственост не е единственият начин да се гарантира сигурността на доставките на енергия. В повечето случаи дори не е и най-добрият. Като частна фирма ние не само осигуряване необходимите количества гориво на Унгария, но и развиваме успешен бизнес в много други страни, и то не само в Европа. Не отричам обаче, че е възможно в някои случаи държавното управление да е било по-добро.
Разговора води Ивайло Станчев

От 1974-а Гьорге Мошони работи в унгарското представителство на Шел Интернешънъл Петролиум, като през 1986 г. става директор Продажби. По-късно се премества в централата на компанията в Лондон, а в периода 1994-1999 г. е главен изпълнителен директор на Шел Унгария и директор на Шел за Централна и Източна Европа. През юли 1999-а Мосони става председател на борда на директорите на MOL Grup.

Facebook logo
Бъдете с нас и във