Банкеръ Daily

От другата страна на бушона

Проблемът с цената на тока можеше да бъде решен още през лятото*

Ценовото предложение и периодът, в който се прави, не е някакъв заговор срещу новото правителство, а поредният опит на регулатора да защити домакинствата максимално дълго и в максимална степен от неизбежното увеличение на цените. Както казахме – той има възможност да изменя цените на всяко тримесечие, но това не се случва от началото на октомври, а от началото на януари.

Тъй като това е извънредна промяна, продиктувана от форсмажорни обстоятелства и извън нормалната процедура по определяне на регулирани цени, законодателят е предвидил възможност за съкратени срокове. С други думи, КЕВР отлага решението максимално дълго в опита си повишението да е възможно най-ниско и отложено във времето, дори на цената на натрупване на финансови проблеми в сектора.

 

Ценовото предложение на КЕВР предвижда увеличение на сметките за ток на домакинствата с около 11-12 на сто. Тези разходи включват три компонента – разходи за електрическа енергия, разходи за мрежови услуги (високо и ниско напрежение) и цена "Задължения към обществото".

Цената, по която НЕК продава електрическа енергия на крайните снабдители за нуждите на регулирания пазар, се увеличава с 2.7% - заради по-високи разходи за закупуване на квоти за въглероден диоксид:

прогнозната цена към месец юли е 50 евро, а днес - 70 евро за тон.

Цената за задължения към обществото се намалява от 7.18 лв./МВтч на 0 лева. Това води и до намаление с около 3.3% на цените, по които крайните снабдители продават електрическата енергия на домакинствата.

Ситуацията при мрежовите услуги обаче е различна – при тях е предвидено увеличение с между 39 и 61% - в зависимост от нивото на напрежение и региона, в който оперират.

На пръв поглед това изглежда стряскащо, но нека го поставим в контекста на цените на борсата – от 1 юли до 15 декември те се увеличават 2. 3 пъти. Това е важно, защото мрежовите компании купуват необходимите количества за покриване на технологичните им разходи (тези количества включват собствено потребление и търговски и нетърговски загуби - бел. авт.) от пазар „Ден напред“.

При определянето на мрежовите цени, влизащи в сила от началото на юли 2021 г., КЕВР прогнозира, че мрежовите компании могат да ги купуват на цени около 125-132 лв./МВтч, но

още същия месец средната борсова цена вече е 185.55 лв./МВтч,

през ноември е средно около 408 лв./МВтч, а в средата на декември – 462.83 лв./МВтч.

„Фючърсите за българския пазар на Европейската електроенергийна борса (EEX) за първо тримесечие на 2022 г. (Q1 2022) са на нива от 232,80 €/MWh [455.32 лв./МВтч]“, пояснява регулаторът в доклад към ценовото предложение. С други думи, високите цени от декември се очаква да се запазят и през следващите три месеца.

През това време мрежовите компании губят стотици милиони, защото регулаторът им е признал по-ниски разходи, а няма изгледи цените да се успокоят в близките месеци.

Загубите, освен директен проблем за компаниите, представляват и косвен проблем за голяма част от сектора, тъй като те стават неспособни да изпълняват задълженията си към техни контрагенти – НЕК, ЕСО, ВЕИ и т.н. Проблем, който бързо може да се "разлее" към други компании в сектора, да увеличи междуфирмената задлъжнялост и да създаде подобни проблеми по цялата верига на доставки.

Именно тук идва и забавеното решение на регулатора. Ако тези компании бяха получили някаква форма на финансова подкрепа, която да увеличи приходите им (по подобие на помощта от 110 лв./МВтч за небитовите потребители) или да намали разходите им (например - различен механизъм за покупка на технологичните им разходи) регулаторното решение би било с по-ниско увеличение. Мрежовите компании обаче се оказаха

единствените небитови потребители, останали извън схемата за подпомагане с  110 лв./МВтч,

която Европейската комисия не третира като държавна помощ, защото „мярката ще е от полза за всички потребители, различни от тези, които подлежат на регулирани цени“.

Стандартната практика при регулирането на цените на естествени монополи е разминаването между прогнозни и реални разходи да се отразява в следващия ценови период при положение, че това не застрашава жизнеспособността на компаниите и изпълняването на лицензионната им дейност. Случаят обаче не е такъв, защото не става въпрос за отклонение с 20-30-40%, а с над 3.5 пъти.

Включването на тези дружества в схемата за помощ от 110 лв./МВтч бе елегантен начин да се избегне шоково поскъпване на услугите им, но две правителства подред проспаха тази възможност.

На този фон реакцията на новия парламент може да се определи като пълен „ъпсурт“. При неколкократно увеличение на разходите на мрежовите компании за покупка на електрическа енергия, парламентът прие решение, с което се налага мораториум върху изменението на цените на топлофикационни услуги, ВиК услуги и електрическата енергия за домакинствата.

Това

не е решение на проблема с високите цени, а точно обратното – отлагане на решението.

Изглежда, че политиците продължават да не разбират ролята на цените в една пазарна икономика. Първо - те (за цените става дума - бел. ред.) изпращат правилния сигнал до потребители и инвеститори относно предпочитанията за дадена стоки или услуга в сравнение с останалите стоки и услуги в икономиката. Второ - определят колко и какви количества от различни стоки и услуги могат да бъдат закупени.

Връщайки се на мораториума на парламента, той изпраща сигнал, че цените на мрежовите услуги трябва да са толкова евтини, че компаниите да работят на загуба, защото има домакинства и бизнеси, които ще бъдат затруднени от новите цени.

Решението обаче не е в замразяването на цени, а в осигуряването на помощ на затруднените домакинства и бизнеси. До ноември е натрупан бюджетен излишък от 570 млн. лв. при очакван дефицит, който няма да бъде изпълнен, за 2021 г. от 4.6 млрд. лв. или

правителството разполага с около 5 млрд. лв. бюджетно пространство.

Към тях могат да се прибавят и свръхпечалбите на дружествата в БЕХ, които са резултат от конюнктурното увеличение на цените на енергийните ресурси, а не на нова бизнес стратегия или подобрено управление на компаниите.

За първите девет месеца на годината печалбата на компаниите в холдинга доближава 700 млн. лв., а до края на годината ще прехвърли 1 млрд. лева. Дори от нея да извадим предсрочно изискания дивидент от 450 млн. лв., това е огромен ресурс, който също може да се използва за помощи за домакинствата и небитовите клиенти.

Могат да се приемат законодателни промени в дейността на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които да позволят подкрепа за засегнати домакинства и бизнеси. Възможностите и комбинациите от тях са многобройни и колкото по-бързо се мобилизират новите парламент и Министерски съвет, толкова по-бързо може да се намери работещо решение. Но замразяването на цените не е такова.

Освен финансова каша, това решение на парламента забърква и сериозна юридическа каша, тъй като не може с ненормативен акт да бъде отменена възможност, възникнала по силата на нормативен акт. Казано по-просто – Законът за енергетиката дава възможност на регулатора да променя цените на всеки три месеца и само законодателни промени могат да отнемат тази възможност.

Аналогичен случай беше възможността ценовите решения за сектори „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“ да се отложат с един месец през 2013 и 2015 година. Това става с приемане на нови параграфи в преходните и заключителните разпоредби към Закона за енергетиката. Изненадващо е, че при 38 юристи в парламента и един билюк съветници към парламентарните групи никой не се сети, че решението на парламента е противоконституционно...

 

Калоян Стайков

_____________

* Авторът е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Публикуваме текстът с незначителни съкращения и редакторска намеса. Заглавието е на "БАНКЕРЪ".

Facebook logo
Бъдете с нас и във