Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Привилегированите също плачат

По всички правила на играта в здравеопазването ни университетските болници би следвало да са сред най-облагодетелстваните. Държавата като собственик налива милиони за подобряване на материалната им база и за закупуване на модерна апаратура за тях, здравната каса (сравнително) редовно си плаща вноските за оказваната лекарска помощ, а Министерството на здравеопазването веднага се отзовава на всеки вопъл за помощ на академичните си подчинени. Звучи като приказка. Реалността - както винаги у нас - е съвсем различна. Дори привилегированите болници, които в отчетите ги броят като структуроопределящи за здравния сектор, изпитват големи финансови затруднения. Главно заради делегираните бюджети, нарушаващи нормалния им ритъм на работа. Ограниченията в субсидирането пък пречат на болниците да изчистят натрупаните в минали периоди милионни дългове и да инвестират в качество на здравните услуги. Голямата четворка на София - Пирогов, ИСУЛ, Александровска и Св. Иван Рилски, с всяка изминала година подобрява икономическите си резултати. Но с изключение на последната, останалите все още не виждат светлината в края на тунела.
Трио в състав д-р Димитър Раденовски, д-р Чавдар Маринов и д-р Данаил Петров е натоварено с тежката отговорност да изведе до спасителния бряг Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов. Членът на борда д-р Маринов би трябвало да има богат опит в спасителните операции, след като доскоро ръководеше вече фалиралата болница в град Девин.
Въпреки че държавата увеличи дяловия капитал на спешната лечебница с 5.06 млн. лв., балансът й пак излиза на червено. За последната отчетна година
Пирогов е натрупала загуби
в размер на 12.59 млн. лв., което все пак е известно намаление в сравнение с 13.2 млн. лв., калкулирани в края на 2009-а. Текущите задължения към персонала и за социално осигуряване възлизат на 2.14 млн. лева. Стагнацията се отразява пряко на инвестиционните планове на болницата, която никога не връща пациенти. Тя е похарчила само около 2 млн. лв. за придобиване на имоти, машини, съоръжения и нематериални активи, срещу 7 млн. лв. година по-рано. Пирогов е повишила приходите си от медицински услуги с почти 3 млн. лв. - до 54.47 млн. лв., но голяма част от тях явно отиват, за да се покриват старите задължения.
И макар че се наблюдава известно финансово стабилизиране, ситуацията наподобява затишие пред буря. В края на миналата година лекарите от спешната болница дори бяха на прага на стачка, основният мотив за която бе хроничният недостиг на средства. Промените в здравеопазването се правят с пари, а ние сме поставени на колене и не можем да свършим нищо, коментираха тогава докторите й. Служителите в Пирогов си искаха определените в бюджета пари за болницата, които незнайно защо все се губеха някъде по трасето. Наскоро заместник-директорът по финансовите въпроси на лечебното заведение Анжело Дренов заяви, че Пирогов е заинтересована от въвеждането на диагностично свързаните групи, защото политиката им е насочена към ускоряване на иновациите и приемане на повече пациенти, което съответно би увеличило и приходите в нея. Сега приоритет за Пирогов е закупуването на нова апаратура и техника, за което се разчита на помощ от Министерството на здравеопазването. Другият източник на средства са проектите по оперативните програми на еврофондовете. Засега обаче държавните средства остават в сферата на добрите обещания, а болницата успя да получи (от частен дарител) само софтуер за бързо набиране на телефонния й номер. В процес на разработка е и нова информационна система, която трябва да улесни достъпа на пациентите до лечебницата.
Не изглеждат по-добре нещата и в Университетската многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна, известна като ИСУЛ. Преди там дори
спряха да приемат нови болни
за химиотерапия, а със заповед на директора на лечебното заведение д-р Бойко Коруков бе наложено вето върху отпускането на лекарствата сутент, нексавар, тарцева, афинитор, херцептин, авастин, вектибикс и ербитукс. В създалата се ситуация се намеси и здравният министър д-р Стефан Константинов, който обещал подкрепа на болницата в случай на необходимост. Доцент Коруков обясни, че такъв проблем с онкоболните възниква за пръв път, и то защото финансовите разчети на здравното министерство са направени на база на миналогодишното потребление на лекарствата, в които ИСУЛ неуспешно се опитва да се вмести.
Безпаричието изнерви и бившия шеф на тукашното спешно отделение д-р Владимир Атанасов. Той нарече чиновниците от Министерството на здравеопазването олигофрени, които не си четат разпоредбите, които пишат. Младият лекар бе отстранен от поста си, но лично премиерът Бойко Борисов се застъпи за него пред министър Константинов. Доктор Атанасов тогава поясни, че персоналът в болницата е недостатъчен, парите за спешна помощ са орязани, работата се увеличава, а лекарите взимат заплати със закъснение. Нерадостната ситуация потвърждават и данните от баланса на дружеството. За 2010-а ИСУЛ отчита приходи от финансиране в размер на 12.53 млн. лв., а само разходите за медикаменти, за консумативи и за други материали възлизат на 13.79 млн. лева. Отделно от това
от касата на болницата са излезли 11.31 млн. лв.
под формата на работни заплати и осигуровки и около 3 млн. са отишли за други плащания. Цяло чудо е, че лечебницата завършва отчетната година със загуба само за 146 хил. лева. Но в пасивите й тежат едни 9.97 млн. лв. натрупани борчове от предходни години.
Най-големият капиталист сред университетските болници е Александровска, с емитирани акции в размер на 33.09 млн. лв., собственост на здравното министерство. През 2010-а многопрофилната болница за пръв път от много години записа приличен финансов резултат - печалба от 1.02 млн. лева. Той обаче бледнее пред огромните пасиви, калкулирани в продължение на цяло десетилетие. От началото на новия век Александровска е задлъжняла с колосалните 31.4 млн. лв., вписани в графа непокрити загуби. При управлението на професор Лъчезар Трайков болницата все пак показва сериозни признаци на съживяване, а стремежите на ръководството й са свързани с въвеждането на високите технологии в здравеопазването, които да й гарантират бъдещ елитен статут. Неотдавна Александровска се сдоби със съвременен скенер за позитронна емисионна и компютърна томография (РЕТ/СТ/) за извършване на мултимодална образна диагностика, чиято поддръжка струва 4 млн. лв. годишно. Засега обаче липсват изотопи за апаратурата, които не се произвеждат в България.
Болницата има сериозен интерес да развива и трансплантациите на стволови клетки, тъй като у нас тези процедури биха стрували 30-40 хил. евро едната, срещу петорно по-големите суми, които изискват трансплантациите в чужбина. По думите на проф. Трайков обучените кадри са налице, но са необходими сграда, апаратура и условия. За тази цел бордът на директорите на Александровска вече поиска от правителството 12-13 млн. лв., за да осигури нова сграда и оборудване. Лично премиерът Борисов помогна да се осигурят средства за функционирането на новия Център за мултимодална образна диагностика. Правителството финансира и проект за изграждане на Клиника по клинична имунология с Национална публична донорна банка на стволови клетки и костен мозък, както и Клиника по хематология с боксове за извършаване на трансплантация на стволови клетки.
Университетската болница Св. Иван Рилски изглежда като
здравен оазис
на фона на всеобщия недостиг. Преди месец в Женева лечебницата дори бе удостоена с престижната международна награда New Millennium Award за високо качество на медицинските услуги, а изпълнителният директор д-р Дечо Дечев бе награден със златен медал. През последните три години финансовият резултат на Св. Иван Рилски е положителен, текучество на кадрите почти няма. Клиниката по неврохирургия е национален лидер, а в клиниката работят над 130 души от общо 450 души персонал на болницата. Тя има модерна апаратура, тук е и единственият в страната планов ангиограф за вътресъдови мозъчни процедури. Това е и първата държавна болница, спечелила финансиране по европейски проект за закупуване на Spect-CT, което е комбинация от гама-камера и компютърен томограф. Киберножът също бе тестван за първи път именно в Св. Иван Рилски.
Голяма част от подобренията през последните три години са извършени със собствени приходи от работата по клинични пътеки.
Ръководството обаче изразява основателни резерви към делегираните бюджети, които драстично намаляват основните приходи на здравното заведение - тези от услуги към столичната здравна каса. Постъпленията в бюджета на Св. Иван Рилски за 2010-а г. са 17.7 млн. лв., а финансовият резултат е на плюс с около милион и половина лева. В болницата се плащат и едни от най-високите заплати в държавния здравен сектор - един служител на трудов договор взима средно 1309 лв. месечно. Дори сестрите се разписват във ведомостта за суми над 1000 лева. Държавата също подкрепи Св. Иван Рилски ЕАД, като увеличи капитала на дружеството с 3 млн. лв. и сега той е малко над 7.2 милиона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във