Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИЯ ДО ДУПКА, НО НЕ СЪВСЕМ

Няма съмнение, че след приетите на първо четене поправки в Закона за приватизация и следприватизационен контрол на 15 февруари, по-голямата част от лечебните заведения в страната са сложени на тезгяха. Депутатите попариха инвеститорските интереси само по отношение на университетските болници, тези с 51% държавно участие в областните градове и специализираните заведения за рехабилитация. Става дума за около 64 лечебници с национално значение, които са включени в забранителен списък и няма да се продават. Дотук добре! Гръбнакът на българското здравеопазване е защитен и няма никаква опасност пациентите да останат без медицинска помощ. Особено след като здравният министър ще има последната дума за продажбата и на останалите около 200-250 общински болници. Но, както знаем, заблудата е един от любимите похвати на властта, а и управленските решения на коалицията почти винаги са украсени с по едно-две откровени безумия.
Нормотворците си оставиха удобна вратичка в закона, в случай че забраненото изведнъж се окаже по-сладко. Сред записаните поправки се мъдри възможността да се продават обособени части от болниците в ограничителния списък - недовършени сгради, нефункциониращи отделения, заблатени терени и други. Наистина, парите от тези сделки ще се превеждат по сметка на съответната болница и ще се използват само за финансиране на инвестиции, пряко свързани с предмета й на дейност. Другото условие е новите собственици да извършват в закупените от тях обекти единствено здравна или социална дейност. Независимо от тези ограничения в нечии глави вече се въртят конкретни сценарии.
Да речем, болница на стратегическо място в центъра на голям град (съответно забранена за приватизация) обявява, че продава малка едноетажна сграда, в която някога е трябвало да има лаборатория. Ако приемем, че сделката е за 50 хил. евро (колкото би струвало помещение от 50 кв. м при 1000 евро за квадрат), хем ще е по силите на мнозина, хем ще е достатъчна за закупуването на сравнително нов апарат за хемодиализа или за ремонт на някое отделение. Лечебницата прибира парите, а новият собственик се захваща с избрана здравна или социална дейност. Тъй като второто е доста разтегливо понятие, въпросната барака би могла да се превърне в лекарски кабинет или малък хоспис с пет-шест легла. В този вариант инвестицията едва ли ще се изплати бързо, но със сигурност за по-кратък период от 15 години. А в дългосрочен план след изтичането на ограничителния срок помещението ще може да се превърне в игрална зала, печалбите от която вече ще са далеч по-големи. В другия случай в непотребната сграда би могло да се завърти добър бизнес с рентгенови снимки или медицински изследвания, тъй като много от лечебните заведения не разполагат с необходимата апаратура.
Нещата щяха да стоят по-различно, ако депутатите бяха разписали кои обособени части са важни за болниците и кои са периферни и излишни. Освен това има редица варианти въпросните части да носят дългосрочни печалби. Не само по света, но и у нас има достатъчно примери за работещи концесионни договори или публично-частни партньорства в областта на здравеопазването. Такива възможности фигурират и в актуализираната управленска програма на кабинета, но няма конкретен план за реализирането им. Липсва яснота и какво ще се случи, ако новият собственик на лечебно заведение фалира преди изтичането на 15-годишния период.
Съвсем основателно като че ли са съмненията, че приватизацията на болниците може да се превърне в поредната голяма корупционна схема. Неслучайно тройната коалиция за пореден път лансира различни идеи за развитието на сектора, при това само няколко дни след уверенията за разбирателство, демонстрирани на сбирката в Хисаря. От ДПС и НДСВ обявиха, че за приватизация трябва да се пуснат всички лечебници, но според БСП е допустима продажбата само на общинските, и то след съгласието на местните власти и благословията на здравния министър.
Ако има забранителен списък, изобщо няма да има приватизация, коментира от парламентарната трибуна в началото на седмицата Хасан Адемов от ДПС. Според него е необходима да се вдигне мораториумът върху 28-те областни и десетината рехабилитационни болници, които са в тежко състояние. Тезата му подкрепи и Антония Първанова от жълтата парламентарна група. Тя дори е на мнение, че няма никакво значение колко лечебници ще попаднат днес в забранителния списък, тъй като защитната му функция ще се изпълнява от Националната здравна карта. Когато бъде приета и влезе в сила, именно тя ще определя кои болници не бива да се продават, защото са необходими на даден район. С още по-голям ентусиазъм Първанова отхвърли опасенията, че зад приватизацията се крият нечисти частни интереси. Колко инвеститори искат да купят Александровска болница и да я превърнат в шопинг център или дискотека? Аз не съм чувала за такива и няма и да чуя, категорична бе тя. Странно тогава защо след като здравните експерти не спират да повтарят, че приватизацията няма да реши проблемите в сектора, властта така напира да продава здравни заведения? А и в някои държави, в които и Първанова е била, се печели добре не само от шопинг центрове, а и от болници.
Слава Аначкова

Facebook logo
Бъдете с нас и във