Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Присъединяването към еврозоната ще създаде перспектива за по-висок БВП

Икономическият и социален съвет прие анализ на тема „Въздействие на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната“ разработен по предложение на Народното събрание, съобщиха от съвета.

В анализа се посочва, че присъединяването на България към ЕЗ се очаква да отключи комплекс от положителни ефекти и въздействия и да създаде условия в средно- и дългосрочна перспектива за по-висок потенциален БВП и средногодишен темп на реален растеж, по-висока производителност и потенциал за ускорено развитие и сближаване към средните нива на производителност и доходи в по-напредналите източноевропейски страни, ЕС и Еврозоната.

Според експретите това ще водеве и до подобряване на инвестиционната среда, както и увеличаване на експортната насоченост и отключване на статистически значими положителни преки и косвени ефекти върху експортно ориентираните сектори и върху нетния износ на стоки и услуги. Това има потенциал да повлияе върху общата динамика на БВП, производителността, заетостта и доходите.

Според ИСС ще последна подобряване на фискалната база, възможност за преформатиране на националното стратегическо управление, дългосрочното бюджетиране и ефективност на публичните разходи и инвестиционни програми. Ще се постигне и продължаващо сближаване на националното ценово равнище спрямо средните нива в ЕС и по-ефективен пазар на труда, заетостта, високи нива на икономическа активност, трудова интеграция и доходи.

В същото време експертите на ИСС изтъкват, че присъединяването на България към ЕЗ, преди всичко в краткосрочен времеви план, т.е. до една година от приемане на еврото, могат да бъдат очаквани следните рискове свързани с:

-ниско ниво на обществена информираност;

-възможни пропуски или недостатъчно време за осъществяване на необходимите подготвителни действия и технически мерки, вкл. приемането на значителни по обем и съществени по съдържание промени в законодателството и подзаконовата нормативна уредба;

-краткотраен, ограничен по размер ръст на цените от закръгление при приемане на еврото и използване на нелоялни, спекулативни търговски практики – основно в сферата на услугите; стоки извън обхвата на стоките за широко потребление; малки търговски обекти и търговски обекти в отдалечени населени места;

-еднократни разходи за адаптиране на бизнеса, администрацията и гражданите и други.

Припомняме, че още на 27 май т.г. ИСС прие становище  „Национален план за въвеждане на еврото“, в което задълбочено представи позициите и препоръките, свързани с процеса по въвеждане на еврото в ежедневието на гражданите, бизнеса, общините, финансовите и държавни институции.

На проведената днес пленарна сесия Съветът прие и становища на тема „Ратификация на Конвенция № 190/2019 г. на Международната организация на труда  за премахване насилието и тормоза в областта на труда“ и Социален фонд за климата – предизвикателства и преспективиразработени по собствена инициатива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във