Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Пристанище Кюстенджа е по-голямо от варненското и бургаското, взети заедно

Пристанището е по-голямо от варненското и бургаското, взети заедно

Кюстѐнджа или Констанца (на румънски: Constanța, Констанца) е административен център на окръг Кюстенджа, най-големият град в Югоизточния регион за развитие на Румъния, с най-голямото румънско пристанище. Населението му е над 284 000 души.

Плажната ивица на града е с дължина 13 км, а кварталът Мамая е най-големият и най-модерен румънски морски курорт, който ползва и минералните извори в района. Климатът е влажен умереноконтинентален, което означава топло лято, мека зима и равномерно разпределение на валежите през годината.

Кюстенджа се смята за най-стария непрекъснато обитаван град в Румъния. Той е основан в началото на VI век пр.н.е. при гръцката колонизация на черно море от заселници от малоазиатския град Милет и първоначално носи името Томи. Селището придобива статут на полис едва през IV век пр.н.е. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население – гети, скити и келти, което води до разцвет на Томи през III век пр.н.е. Дълго време доминиран от Одриското царство, през 29 година пр.н.е. градът е завладян от римляните.

Тук прекарва в изгнание последните осем години от живота си известният римски поет Овидий, който описвщ града като разорено от войните и културно изостанало селище на края на империята. Томи става важен християнски център, като разпространението на православието в региона се приписва на свети апостол Андрей. В Новия Завет Апостол Андрей (Андрей Първозвани) е братът на Апостол Симон, когото Исус прекръщава „Петър“. Апостол Андрей е светецът покровител на Русия, Гърция и Шотландия.

Малко по-късно градът получава името Констанция, дадено му от император Константин I Велики в чест на неговата полусестра Констанция. В края на VI век градът е обсаждан от аварите, а след това става част от Първата и Втората българска държава. През XIV век Констанца е в границите на Добруджанското деспотство, а около 1419 година е присъединен към Османската империя.

Още с учредяването на Българската екзархия през 1870 година градът е част от нея. След Руско-турската война от 1877-1878 година Кюстенджа, заедно с цяла Северна Добруджа, става част от Румъния. Градът се превръща в главно морско пристанище на страната и основен транзитен пункт за румънския износ. В 1889 година е построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). След изграждането на моста при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива редовна линия до Цариград.

През следващите години румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с румънци от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от българи, турци и татари.

През Първата световна война, на 22 октомври 1916 година, Кюстенджа е завзета от български, германски и османски войски. Съгласно нератифицирания от Румъния Букурещки договор от 1918 година градът остава в частта от Добруджа, поставена под съвместен контрол на Централните сили, но след капитулацията на България през септември 1918 година Румъния си връща контрола над областта.

През междувоенния период Кюстенджа продължава да се разраства като търговски център и през 30-те години над половината от румънския износ преминава през неговото пристанище. Крайовската спогодба от 1940 година, с която Румъния отстъпва на България Южна Добруджа, предвижда и обмен на население, като част от българите от Кюстенджа се преселват в България. По време на Втората световна война Кюстенджа и най-вече нейното пристанище е тежко засегнато от масивни бомбардировки на авиацията на Обединените нации.

Днес пристанище Кюстенджа (на румънски: Portul Constanţa) е най-голямото в страната на Черно море с площ от 3182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото селище Българи, с днешно име Михаил Когълничану.

Пристанище Кюстенджа  отстои на 179 морски мили (332 км) от Босфора и на 85 морски мили (157 км) от Сулинския ръкав, през който река Дунав се влива в Черно море.

Два вълнолома, намиращи се на север и на юг, ограничават пристанището и създават възможно най-добрите условия за дейността му. Освен че това е основното румънско пристанище, то е и едно от десетте най-големи пристанища в Европа.

Доброто географско положение и важността на пристанище Кюстенджа му осигуряват връзка с два от Паневропейските транспортни коридори: VII (речен път по Дунав) и IV (железница). Двете сателитни пристанища - Мидия и Мангалия, се намират близо до Констанца и са част от румънската система морски пристанища, собственост на Maritime Ports Administration SA.

Facebook logo
Бъдете с нас и във