Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Природният газ от Азербайджан – повратна точка за енергийния бизнес у нас?

Николай Павлов
S 250 2aed02b2 0f96 42ac a5f0 2781f1e0bebd
S 250 64bd37be 5a74 4a17 b592 b350d2dca1e7

В навечерието на новата 2022 г. газовите доставки отново са на път да скарат енергийните лобита в страната. Пазарът на газ започва силно да се размътва поради две основни причини. Първата е очакваният ръст на доставките на синьо гориво от Азербайджан през следващата година. А втората е, че на България ѝ предстоят преговори за подписване на нов договор за доставки с руската компания „Газпром“.

Те ще се водят през 2022-ра, но руската страна вече започна да ни „ухажва“ след като преди месец се съгласи да достави към „Булгаргаз“ евтини количества гориво. За след Нова година обаче държавният газов доставчик предвижда ново увеличение, което отново ще вдигне инфлацията и цените на щанда в магазина.

Икономически шпионаж

Междувременно „Булгаргаз“ се забърка в скандал с изтичане на информация. Държавното дружество сезира ДАНС, заради изтекли данни от договора за доставка на газ с азербайджанската страна.

„Това е недопустимо. За първи път се случва такова нещо. За последните 10 години никой не си е позволявал да цитира клаузи от договори, да се вадят документи“, оплака се изпълнителният директор Николай Павлов. В отговор на въпроса „Кой стои зад изнесената информация“, той обясни, че това е ставало по две линии – „едната е Българската газова асоциация и втората линия е през интернет – разни блогъри цитират клаузи от договора и т.н.". Което можело да доведе до негативни последици за дружеството, както и да повлияе върху изпълнението на самия контракт.

Въпросният договор е сключен през 2013 г. и предвижда мястото на доставка да е гръцката връзка, т.е интерконекторът България – Гърция, който още се строи. Затова азербайджанската страна сега използва стария транзитен газопровод край Петрич, свързващ Кулата и Сидирокастро.

„Изпаднахме в ситуация, в която, освен че не можем да приемаме газа, ние подлежим на санкции“, изтъкна Павлов, уточнявайки, че след започнали преговори за пренасочване на горивото по алтернативен път Баку се съгласил с българските доставки, но оттам очакват бързо да се изгради връзката с Гърция.

Пак според изпълнителния директор на „Булгаргаз“ няма подписан анекс за отказ от останалите количества синьо гориво : „Това категорично не отговаря на истината. „Булгаргаз“ не се е отказал от количествата газ“ и пълният обем ще може да се доставя, когато е готов газовият интерконектор IGB.

Николай Павлов определи като „второстепенен въпрос“ твърдението на енергийни експерти, че и сега можем да доставяме цялото договорено количество по алтернативни трасета. В крайна сметка е необходимо и азербайджанската страна да иска да доставя по друг маршрут.

Дали ще има проблеми за „Газпром“?

На пазара на природен газ у нас навлизат нови играчи, до голяма степен под някаква форма свързани с „Газпром“. Случващото се трябва да се разглежда и в контекста на опитите на руската корпорация да задържи монополното си влияние и да ограничи диверсификацията на ресурси, в нашия случай на азерски газ. Това коментира пред БНР и Мартин Владимиров, енергиен експерт на Центъра за изследване на демокрацията. Неговото становище е, че именно в разбъркването сред доставчиците сега се корени проблемът. „Има различни играчи, различни интереси на българския пазар, които имат желание да получат част от този газ, който „Булгаргаз“ е договорил и това е желание да се променят пазарните дялове и да се намали влиянието на „Газпром“, съответно на Русия...“, твърди той.

От икономическа гледна точка е напълно логично при нови доставчици да се намали влиянието на „Газпром“. Това всъщност е и целта на газовата диверсификация, която у нас се забави отчайващо много. Но в същото време има среди, които не желаят руския газ да има конкуренция в България и това е повече от очевидно. Поради тази причина през годините се правеха редица опити да се забави изграждането на интерконектора с Гърция.

По всичко личи, че 2022-ра ще е ключова за сектора. Предстоят преговори между „Булгаргаз“ и „Газпром“ за сключване на нов договор за доставки на синьо гориво. Благосклонността на руската компания да ни предостави евтин газ през ноември приключи. След изборите цените отново излетяха нагоре. В интерес на истината, не само „Газпром“ е отговорен за високите цени из цяла Европа, упорито отказвайки да увеличи доставките по съществуващите газопроводи, дори по тези през Украйна. Натискът сега е фокусиран върху одобрението на германо-руския проект „Северен поток 2“, който се забавя заради законовите немски процедури. Така „Газпром“ продължава да потропва нервно в искането за транзит на газ по новото подводно трасе, а Старият континент е изправен на нокти, в очакване на застудяване и високи енергийни цени. От друга страна Европа с нейните зелени политики усети, че няма да е никак евтин енергийния преход и достигането на целите за декарбонизация в периода до 2030 година.

При всички положения се очертават трудни газови преговори за цените с „Газпром“ през следващите месеци. Традиционно те се водят при пълно медийно мълчание и след посещение „на килимчето“ в Москва. Важно е обаче дали България правилно ще изиграе азербайджанската си карта при новите геополитически и енергийни позиции. И дали интересите ни няма пак да бъдат подкопани заради вътрешно лобистки скандали. 


„Булгаргаз“ иска по-голямо увеличение на цените от Нова година


Общественият доставчик „Булгаргаз“ ще поиска още по-високо увеличение на цените на синьото гориво след Нова година. Покачването ще е с повече от 14%, като досега прогнозата му бе за цена през януари от 117,12 лв./мвтч. Това стана ясно по време на откритото заседание в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В заявлението, което „Булгаргаз“ ще внесе на 1 януари, ще бъдат отчетени всички промени, които са настъпили на европейските газови пазари за периода 10 – 31 декември, както и по отношение на движението на цената на петрола, заяви изпълнителният директор на държавното дружество Николай Павлов.

„Миналата седмица - посочи той - видяхме рекордни цени на природния газ, които достигнаха 180 евро за MWh, но за доставка „месец напред“ цената се движи около 120 евро за MWh. В рамките на подаденото заявление към 9 декември цените са били около 93 - 94 евро за MWh. Виждате каква огромна разлика има“.

Според Павлов „тези цени се диктуват от фактори извън страната и няма как „Булграгаз“ да не ги отрази. Така че по всяка вероятност увеличението ще бъде повече от прогнозираното“. Същевременно той увери, че въпреки тези повишения „Булгаргаз“ ще продава на клиентите си газа на цени с 30 – 35 % по-евтино спрямо европейските пазари.

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във