Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИ ЗАПАЗВАНЕ НА ДЕФИЦИТА НИЩО ДОБРО НЕ НИ ЧАКА

Д-р Кехайов, от 1 юли здравната намали плащанията по 57 клинични пътеки със 7 до 10 процента. Лекарският съюз не се съгласи с това решение, но има ли друг вариант, особено след като се очаква преразходът за болничната помощ да надвиши 29 млн. лева?
- Всички бяхме наясно, че и след преминаване на болничната помощ към един основен финансиращ източник наличните средства няма да бъдат достатъчни. В Националния рамков договор (НРД) обаче е записано ясно и недвусмислено, че процесите се наблюдават всеки месец и на тримесечие, за да могат отговорните институции да предприемат адекватни стъпки. След многобройните срещи, които лекарският съюз проведе в страната през първите три месеца на тази година, обобщихме проблемите и в края на март потърсихме управителния съвет на здравната каса. До 17 юни обаче не получихме официален отговор и срещата не се състоя. Приемаме, че разходите на касата трябва да са в рамките на бюджета. В момента няма данни за сериозен преразход на средства за болничната помощ. За първото полугодие изпълнението на бюджета е за около 340 млн. лева. Затова смятаме, че мотивите на касата за намаляване на цените по пътеки са неприемливи. Още повече че и оперативният резерв (от 104 млн. лв.) ще се използва за болнична помощ, а и през летните месеци хоспитализациите и плановите операции обективно са по-малко.
След като не се състояха нито срещи, нито мониторинг (съгласно чл. 203 от НРД), буди сериозно недоумение как национална институция като касата си позволява да нарушава закона. След препоръката и на парламентарната Комисия по здравеопазване касата би трябвало да постъпи коректно и да отмени едностранно взетото решение, след което да седнем заедно на масата на преговорите и да решаваме проблемите. Бяхме поканили представители на касата на 14 юли, за да открием процедура за съгласуване на анекс към НРД-2006, но в отговор те ни изпратиха писмо и свикаха пресконференция. От този момент нататък касата трябва да поеме цялата отговорност за последствията.
А какви ще са тези последствия за пациентите и за лекарите?
- Последствията ще са: ограничаване на достъпа на пациентите до медицинска помощ, влошаване на качеството на лечение, както и на финансовото състояние на лечебните заведения. Изискванията за изпълнение на клиничните пътеки се завишават и тъй като разходите трябва да се покриват, ще се намалят възнагражденията на персонала, което е недопустимо. Щом ресурсът е намален, а основният пакет медицински услуги остава същият, ясно е, че дейността ще трябва да се доплаща - или от пациентите, или от здравното министерство.
Заявихте, че съюзът е готов да преговаря за анекс към рамковия договор само когато здравната каса отмени решението си за клиничните пътеки. Този ултиматум няма ли да възпрепятства легитимирането на новия лекарствен списък и ще бъдат ли пациентите отново ощетени?
- Ще повторя, че поканихме управителния съвет на касата да започнем процедурата по анекса, след като бе отменено незаконното му решение. Необходима е само една стъпка от страна на Националната здравноосигурителна каса.
Касата покани лекарския съюз за съвместни проверки в болниците. Ще изпратите ли свои представители?
- След като изясним методиката за осъществяване на контрола, ще се включим в съвместните проверки. Но първо трябва да покажат, че спазват коректно рамковия договор и Закона за здравното осигуряване.
Може ли лекарският съюз да гарантира, че в болниците не се извършват злоупотреби и не се надписват оказаните услуги в отчетите?
- Шест месеца никой не ни потърси, за да участваме в проверките. При официални данни за нарушения лекарският съюз изразява своето становище, особено ако става дума за медицински показания. Досега от ръководството на касата обаче не са постъпвали данни за груби злоупотреби. Може и да има единични случаи на нарушения, но контрольорите са упълномощени да налагат своевременни санкции. През изминалия период обаче някои от директорите на регионалните каси не заплащаха дейности на лечебните заведения заради технически грешки в документацията.
За някои нарушения бе сезирана прокуратурата, прекъснати са договори, с някои случаи се занимава икономическа полиция... Реагира ли на подобни събития Етичната комисия към лекарския съюз?
- Наистина, подобни случаи се коментират, но нашите проверки не потвърдиха този шум в пространството.
Какво е мнението ви за предложението рамковият договор да се сключва за три години и от него да отпадне глава Контрол и санкции?
- Бюджетът на държавата, както и този на Националната здравноосигурителна каса, се приемат всяка година, а не за петилетка, нали? Нима има такава практика някъде в Европейския съюз? Системата на договаряне трябва да се усъвършенства, а не да се бяга от отговорност. Санкциите и контролът могат да се осъществяват от независим орган, в който са включени различни представители. Но това няма да повлияе върху качеството на медицинската дейност и върху достойнството на българския лекар. Няма да се реши и основният проблем - недофинансирането на здравеопазването. Нека не хабим обществена енергия да преливаме от пусто в празно. Може би трябва бъде създаден независим медицински и финансов контролен орган, в който НЗОК не би трябвало да участва.
А как ще коментирате желанието на някои големи лечебни заведения да водят самостоятелни преговори със здравноосигурителната каса?
- В момента тези директори имат възможност да защитят позицията да не бъдат намалени цените на пътеките. Нека го направят. Но ако преговарят за НРД, от коя страна ще застанат? Половината от членовете на Събранието на представителите в касата са от квотата на държавата. А областните и университетските болници са държавни. Може ли една и съща институция да преговаря едновременно от двете страни? Директорите имат свои задължения, те могат да сключват договори като мениджъри и по този начин да подобряват ефективността на управлението. Лекарският съюз е готов да покани представители на всички болници, специалисти от всички направления, за да подпомогнат защитата на по-правилната позиция. Важно е кой се подписва под договора, но още по-важно е всички да участваме в този процес, да дефинираме какво искаме и да го отстояваме. Още повече че преди подписването му рамковият договор се приема от около 400 души на лекарски събор.
Като орязва цените на пътеките, НЗОК наказва не само нарушителите, а и всички болници, защото с тях не са договорени фиксирани обеми дейност. Лекарският съюз ще приеме ли този подход?
- Искате да се съгласим с лимитирането на дейността на лечебните заведения? Нали говорим за свободен пазар? При положение че пациентът може да избира къде да се лекува, как да фиксираме по колко случая ще лекуват болниците? Това зависи от търсенето. Договаряме макрорамката - обема и цената на дейностите според приетия от парламента бюджет. Ако това се приеме, лимитирането на дейността ще зависи от субективното отношение на директорите на регионалните каси и в крайна сметка ще доведе до формирането на списъци от чакащи. Как да се съгласим с такава политика?
През миналата година прогнозирахте, че през 2006-а ще се повиши здравната вноска. Засега това не се случва, не се предвижда и за догодина. В същото време все по-голяма става вероятността процентът от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване, да остане 4.4 и да не нарасне до 5-5.5 на сто, както настоява здравният министър. Как ще коментирате тези перспективи?
- Нищо добро не ни очаква, ако средствата за сектора не нараснат поне до 5.5% от брутния вътрешен продукт. Не че сме песимисти, но да не забравяме, че предстои да влезем в ЕС, а там няма страна, която да отделя толкова малко пари за здравеопазване - по 130 евро на глава от населението. И в такъв случай, ако не повишим осигурителната вноска, какво положително можем да очакваме? Може би ще се използват резервите за някои категории (децата например - б.а.), които държавата осигурява, но с по-малки суми. Рано или късно вноските ще се вдигнат, защото няма нищо по-добро от солидарния модел на здравното осигуряване. Отчитайки и икономическото състояние на страната, този подход е по-правилният.
Настоявахте старите болнични дългове да бъдат покрити от държавата със средства от бюджетния излишък. Получихте ли вече отговор от съответните институции?
- Тази препоръка направихме още през февруари. Целта е през тази година лечебните заведения да работят спокойно при новия начин на финансиране, без да им тежат задълженията от 2005-а. Получихме подкрепа в парламентарната Комисия по здравеопазване. Надявам се Народното събрание като цяло и Министерският съвет също да проявят разбиране, защото в противен случай ощетени са и лекарите, и пациентите.
Може ли да се каже, че при единното финансиране, въведено от началото на 2006-а, българският лекар получава по-прилична заплата?
- За голямо съжаление не само че възнагражденията на колегите не станаха по-прилични, но в много лечебни заведения доходите им намаляха. Това е демотивиращо и недопустимо и се случва заради ограничаващата финансова рамка, от която не бива да се излиза...
Настана ли време за приватизация в здравеопазването?
- Лекарският съюз винаги е искала да обсъжда този процес. Приватизацията е реална възможност за ефективно преструктуриране, независимо от формите, които ще бъдат използвани. Важното е да бъде запазена основната дейност - медицинското обслужване. Освобождаването на собствеността на лечебните заведения от държавата и общините ще даде възможност за оптимизиране на управлението им. Ние сме готови да участваме в дебати по тази тема, но затова най-напред е необходима политическа воля. Нека не забравяме, че приватизацията не е самоцел, а средство за подобряване на ефективността на управлението и на качеството на медицинските услуги. Ако лекарите не бъдат допуснати в процеса на приватизация, това ще доведе до обезличаване на болниците. А ако те участват на пазарен принцип, това ще бъде самоубийство за целия отрасъл. (Бел.а. - незавидната платежоспособност на повечето лекари не им позволява сериозно участие в приватизация по общия ред, а това оставя без гаранции работните им места. Освен това съществува риск да се промени предметът на дейност на лечебните заведения.)
Изчерпал ли е лекарският съюз своите посреднически функции и не трябва ли задължителното членство в организацията да отпадне?
- Тези, които твърдят подобни неща, извършат посредническа дейност. Както здравната каса представлява здравноосигурените, така и лекарският съюз представлява изпълнителите на медицинска помощ. Двете страни търсят баланса на интересите си. Но парите от касата не минават през съсловната организация, а отиват пряко при изпълнителя. Колкото до членството - то не е задължително за тези, които не работят. В някои страни има съюзи, в други камари. Ние изпълняваме едни и същи функции. У нас за практикуващите лекари, както е и в страните от Евросъюза, членството е задължително. Всички останали твърдения са спекулация на хора, които не познават европейското законодателство. Професията ни е регулирана. В тази посока е и решението на да свикаме извънреден лекарски събор. Той ще се проведе до два месеца и на него ще засилим санкциите на етичните комисии на регионално и на национално ниво. Показателен пример за отговорността, с която се отнасяме към нещата, е, че за последните години регионалните колегии са наложили над 700 санкции, в това число и отнетите професионални права на 10 лекари.
Кога ще бъдат готови правилата за добра медицинска практика?
- Концепцията вече е изработена и утвърдена от министъра на здравеопазването. Сформираме екипи по всяка профилна специалност и ще изготвим правилата, независимо че няколко пъти пред представители на Световната банка и на здравното министерство поставяхме въпроса целево отпускане на финансов ресурс. Това е част от реформата на здравното обслужване и е нормално да бъдем подпомогнати.
Като заговорихме за банки - кажете с кои кредитни институции лекарският съюз си взаимодейства най-тясно?
- В условията на конкуренция на банките винаги търсим най-доброто. Колегите все повече използват възможностите да теглят кредити за поддържане на кабинетите си, за закупуване на качествено оборудване, дори за построяване на лечебни заведения. Имали сме споразумения с различни банки за предоставяне на кредити за лекари при облекчени условия - например с БУЛБАНК, с ЕКСПРЕСБАНК, с Токуда банк. Разбира се, отворени сме и за други институции.
Разговора води Георги Нейков

Facebook logo
Бъдете с нас и във