Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИ МИЖАВОТО НИ АНТИКОРУПЦИОННО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ВЛАСТТА ЛАПА ЗДРАВО НА АВАНТА

Една от най-популярните американски поговорки, пренесена от Милтън Фридман и в сферата на икономиката, гласи, че Няма безплатен обяд. Покрай т. нар. Савойска афера, в която определена роля е отредена и на бившия български премиер Симеон Сакскобургготски, мнозина наши политици се опитаха да ни убедят, че не е точно така, а и че няма нищо нередно частният бизнес
да глези властта
с дребни услуги. От политическата камбанария осигуряването на чартър за концерт в миланската Ла Скала, разходка с яхта край бреговете на Монако или вълнуваща екскурзия до екзотично кътче може и да изглеждат дребна екстра. Как обаче да бъдат убедени скептиците, заклеймени от царя като носители на провинциално мислене? Чел ли е г-н Сакскобургготски, питат провинциалистите, одобрения в края на миналата година от посочените лично от него министри Етичен кодекс на лицата в изпълнителната власт? И ако е чел този иначе шумно рекламиран документ, дали е забелязал в него препоръката при личните или служебните си пътувания в чужбина държавните чиновници с най-големите кабинети да не ползват пари, храна и нощувки, предоставени от чужди граждани или от чужди юридически лица - търговци?
Вярно е, че за аероплани в кодекса не става дума, но пък и благотворителните жестовете в България край нямат, за да могат да се изброят всичките. То не бяха случайни срещи за по един белот на яхти, посещения на олимпиади на разноски на мултимилионери, нерегламентирани контакти с бизнесмени в по-близки и по-далечни държави, безплатни пътувания за важни спортни събития в чужбина или по-точно пътувания с чартърите на спортните ни делегации... Не е ли съвсем естествено при това положение човекът с провинциалното мислене да се чуди защо в бюджета се залагат разходи за командировки и за поддръжка и полети на два правителствени самолета (Ту 154 М и Фалкон), след като управляващите така или иначе успяват да си намерят по-евтин транспорт?
Дебатът от последните две седмици дали е редно, или не властимащите да ползват странични услуги, сигурно изобщо нямаше да се състои, ако и у нас действаше нормално антикорупционно законодателство. Колкото и парадоксално да звучи, няколко месеца преди евентуалното ни членство в Европейския съюз обитателите на висшите етажи на властта на практика са почти
недосегаеми от възможните конфликти на интереси
Единственият норматив, който въвежда известни антикорупционни ограничения за членовете на кабинета и за техните заместници, е споменатият вече Етичен кодекс. В него се иска те да се разделят с участията си в търговски дружества, както и да не приемат подаръци или услуги, които могат да породят основателни съмнения за зависимост. Отделно от това стойността на допустимите подаръци бе ограничена до 200 лв. годишно. Получените от функционерите вещи трябваше и да бъдат описвани в специален регистър към съответните ведомства. Разбира се, кодексът има само пожелателен характер и очевидно никой от управляващите не бърза да следва правилата му.
Известна стъпка напред бе направена с гласувания през пролетта на тази година Административно-процесуален кодекс, който предвижда уволнение за чиновниците при доказани конфликти на интереси. Само че тези разпоредби засягат единствено работещите по Закона за държавния служител (т.е по-ниските нива на администрацията).
Все пак правоприлагащите ни органи не са с напълно вързани ръце, ако решат да преследват и корумпирани политици. В началото на 2000 г. бе гласувана специална поправка в Наказателния кодекс и за подкуп бе обявено не само вземането на пари в брой от длъжностни лица, но и приемането на подаръци или друга облага. Оттогава насам обаче изключително малкият брой на произнесените присъди по обвинение за вземане на рушвети (и все срещу дребни риби) показва, че проблемът не е само в правните норми.
Трудно би могло да се каже, че е заработил и приетият в началото на 2005-а нов Закон за политическите партии. С него, поне на хартия, бяха забранени
анонимните дарения
за различните формации. Но обнародването на норматива съвсем не означава, че партийните централи са останали на сухо. Във вторник (27 юни) част от министрите в кабинета Станишев се събраха на неформално заседание, за да умуват върху подготовката на нови текстове във все още новия закон. Очаква се занапред партиите да бъдат задължени да декларират пред Сметната палата и получаваните от тях дарения в натура (безвъзмездно предоставяне на помещения за провеждане на конгреси и конференции, леки автомобили и т.н.). Това, изглежда, не можа да разсее съмненията на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, която след срещата заяви, че дори и да бъдат гласувани тези поправки, те едва ли ще извадят на светло всички партийни харчове.
Според гласувания от правителството в началото на юни работен план за членството ни в Евросъюза Националната агенция за приходите вече трябваше да е започнала проверка за законосъобразността на направените досега дарения на съответните политически сили. Нищо подобно не се случи, освен ако проверката не е тайна.
Ако се вярва на начертания от тройната коалиция график, до няколко седмици в деловодството на парламента ще бъде депозиран проектът на Закон за лобизма. Само дето не се знае кой точно ще го подготви. За сравнение, на електронната страница на Европарламента могат да бъдат прочетени имената на над 5000 официално регистрирани в Страсбург лобисти, както и за кого работят. Затова пък у нас не се знае официално дори кои са съветниците на депутатите, имащи право на свободен достъп до сградата на Народното събрание.
Савойската афера би могла да се превърне в добър повод за властта да преразгледа и приетата през 2004 г. Наредба за служебните командировки в чужбина. Всички българи, които поне веднъж са пътували
служебно зад граница
знаят, че трябва да се вмести в определен от документа лимит на разходите за хотел. В преходните и заключителните му разпоредби обаче фигурира дълъг списък ( в цели два раздела) от чиновници, за които тези ограничения не важат. Така, като изключим първите хора в държавата, се оказва, че и цял куп по-дребни храненици на бюджета, могат да си позволят по-луксозно пребиваване в странство. Това донякъде обяснява защо управляващите предпочитат да се отчитат само за пътуванията си във вътрешността на страната. По данни на правителствения прес център през първите три месеца на 2006-а министрите в кабинета Станишев са похарчили под формата на командировки в провинцията само малко над 2 хил. лв. (може би защото спят по родните си домове). За сметка на тези икономии нощувката в хотел Краун Плаза в Брюксел, намиращ се в непосредствена близост до Еврокомисията, където обикновено отсядат официалните ни делегации, варира от 180 до 300 евро. Обедите там също не са безплатни и са на гърба на данъкоплатците - включително и на тези с провинциалното мислене.

Facebook logo
Бъдете с нас и във