Банкеръ Daily

Икономистът Васил Караиванов пред „БАНКЕРЪ“:

При Борисов парите генерираха икономика, а не обратното

Г-н Караиванов, повечето икономисти в момента спорят върху държавния бюджет и плана за възстановяване и устойчивост, а рамката на голямата картина се губи някъде в далечината. Как виждате залаганите стратегии и мерки в контекста на дългосрочната перспектива за България?

- Икономическото развитие на всяка държава се движи по определена траектория. Всяка криза измества тази траектория. И после идва въпросът дали тя ще се върне на първоначалната си крива, или ще поеме по нов път. Ако погледнем назад във времето, в периода 2000-2009 г. България се движеше по успешна траектория, с 4-6% годишен икономически ръст, имаше голям приток на инвестиции. Икономиката генерираше пари – напред вървеше реалната икономика, после идваха парите. След кризата 2009-2010 г. нещата се обърнаха – имаше спад в световен мащаб, а нашата икономика тръгна по нов път, по който водещи бяха парите. Парите започнаха да изпреварват реалната икономика.

Не е откритие, че в този период българската икономика се захранваше основно от еврофондове.

- Да. Парите, които идваха от еврофондове и заеми – държавни или корпоративни, от излишък по износа и средствата, които работещите зад граница българи вкарваха в икономиката, чрез преводи до свои близки.

Най-големият чуждестранен инвеститор в последните 12 г. се оказаха българските гастарбайтери.

- До 2019 г. – да. Ако погледнем назад, БВП всяка година е нараствал с парите, идващи отвън. Поехме по линия, при която парите генерират икономика, а не обратното.

Това ли е основната характеристика на „бойкономиката“?

- Да. От един стабилен растеж, България спадна на 2-3% годишен прираст на икономиката.

Когато ръстът надвишаваше 3% настъпваше еуфория, макар това да са нива на продължаващо изоставане.

- За малка и силно отворена икономика като българската, 2-3% се получават по инерция от предходните години и не могат да се представят като велико постижение. Докато Германия и Ирландия след кризата в края на първото десетилетие на XXІ в. много бързо се върнаха на познатите си траектории, ние хванахме по друг път, който се характеризира с много по-ниски инвестиции от необходимото и намаляване на заетите в икономиката. Спрямо 2009 г. сме загубили 600 000 работещи хора. Обърнато в БВП, това прави загубен потенциал от 30 млрд. годишно! Или 25% от националния БВП. В съседна Румъния също има спад на работещите хора, но компенсират с ръст на инвестициите, което ги издърпа далече пред нас. А през 2005 г. те бяха назад от нас. Куриозно е, че по време на криза ние имаме рекордно ниска безработица.

Къде според вас се намира трамплинът, от който можем да отскочим с енергията и експертизата на ПП?

- Потенциалът дава надежда. Имаме все по-силно дигитализиране във всички сфери на икономиката. То започна с "Индустрия 4.0" – немското наименование на тази политика. В България "Индустрия 4.0" означава писане на стратегии и желание за по-широко ползване на дигитални неща. В Италия, например, "Индустрия 4.0" означава ускорен срок на амортизация. Ако си купите дигитална машина или високотехнологична инсталация и ви се налага да я амортизирате за 5 г., за данъчни цели не се признава една пета, а три пети – с 200% отгоре. При такова положение вашите разходи за амортизации се увеличават три пъти. За текущи разходи се признават 85% от разходите за научно-изследователска и развойна дейност, докато у нас 100% не се признават за текущ разход. В Италия има и допълнителни облекчения за финансиране при закупуване на иновативно оборудване. С други думи, държавните стимулите за модернизация са много. "Индустрия 4.0" означава стимули. И докато ние се хвалим с нашите 10% корпоративен данък, в Италия стимулите го свеждат ефективно до 6 на сто. Развитието на инициативата „Три морета“ - като противовес на китайската експанзия - е страхотен шанс за източноевропейските страни, в т. ч. и за нас. „Три морета“ може да ни помогне да развием оста "Север - Юг", защото досега ние развивахме главно оста "Изток - Запад", която не даваше особено много възможности. Чрез подобни инициативи можем доста по-ефикасно да привлечем чужди инвестиции не само за България, а и за региона като цяло. Също така имаме много силен IT-сектор, който прави страхотна експанзия в Северна Македония. Да не забравяме, че IT-индустрията винаги е била една от четирите индустрии, генерирали 80% от онзи 3% растеж от последните години и правещи 30-40% от БВП.

Слагате ли един бъдещ реформиран аграрен сектор, да речем в посока биоземеделие, в графата на експортните производства с висока добавена стойност, за които говорят Петков и Василев?

- В момента добавената стойност на селскостопанската икономика е силно зависима от еврофондовете. Като говорим за добавена стойност, нека знаем, че тя не представлява само печалба за предприемача, а се формира от три компонента - печалба, разходи за труд и амортизационни разходи. У нас грантовете по европейски програми са два пъти по-големи от разходите за труд – де факто в сектора се субсидира печалбата. А как се разпределят - това вече е отделна тема: главно сред зърнопроизводителите, добиващи нискокачествени фуражни продукти за износ. В резултат, внасяме хлебна пшеница, внасяме 40-50% от месото и млякото, внасяме и 60-80%  от плодовете и зеленчуците.

Четете ли някои от вашите идеи и възгледи в програмните документи на новото правителство?

- Не чета програми, интересувам се от конкретни дейности. Едно е да обещаеш, друго е да направиш. Първоначално предстои доста административна работа по преформатиране на министерства. Де факто това е шок за държавната администрация, който отнема време. Може да се реализира за 3-6 месеца, при добро управление.

Това преформатиране, заедно с всичко друго, не е ли структурен път към разтоварване на раздутата администрация? Петков и Василев заговориха за съкращаване с 30%, задава се най-сетне и електронно правителство.

- Звучи добре, надявам се да се получи. България има спешна нужда от това.

Широко се обсъжда планът за възстановяване и устойчивост, но по-малко се говори за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на която България така и не може да стане член. Пропуска ли някаква информация обществото?

- Влизането в ОИСР е най-важната мисия на държавата. Това е по-важно от въвеждането на еврото. Влизането в ОИСР не е въпрос на подаване на заявление, то означава предварително да са направени основни реформи – както правни, така и икономически. Да има ясни правила в бизнеса, което гарантира нормална бизнес среда и което дава сигурност на финансови и стратегически инвеститори да вложат ресурси в България. Финансовите и стратегическите инвеститори имат квоти само за държави, членуващи в ОИСР. Ако България стане член на организацията, това предполага идването на такива инвеститори. А освен пари, те внасят култура, мениджмънт и обучават българи в най-съвременни умения.

Ако нещата у нас започнат да се нормализират, в каква перспектива България би могла да влезе в заветната ОИСР?

- Това е политически акт. Мисля, че 2-3 години е реалистичен срок, но при максимално добро стечение на обстоятелствата. Правителството трябва да изготви ясна инвестиционна програма за бизнеса, която да се спазва. В България досега няма правителство, което да си е изпълнило капиталовата програма, при толкова години на излишък в бюджета.

Рекордна ли е според вас настоящата инфлация или това е преувеличено?

- Ако погледнем 2007 г., тогава инфлацията беше 12 на сто. Това означава, че е ударила джоба с 20-25 процента. У нас не се усети, защото растяха доходите. През 2009-2010 г. инфлацията беше 3%, а на хората им се струваше като 300 сто. Защото нямаше растеж на доходите, а някои останаха и без работа. Сега има нарастване на цените, но няма растеж на доходите.Тази инфлация беше неизбежна, Европа и САЩ отпечатаха много пари.  Но те са обречени да печатат пари – паричната политика върви след фискалната. Банкерите трябва да оправят нещата, които развалят политиците и министрите на финансите. Дефицитите се компенсират с държавни заеми. Ако лихвите на ЕЦБ се вдигнат само с половин процент, Франция, Италия, Испания, Португалия фалират. Централните банкери има един-единствен инструмент – да говорят и да успокояват хората. При нас имаме внос на инфлация. Отвътре инфлация додадоха енергийните цени, но те също са на внос. Между другото, ЕС внася 2/3 от енергийните ресурси, които ползва, докато България внася само половината. Да, инфлацията е тук, да, ще я има. Но имаме шанс през лятото да отиде на море.

В тази връзка, да бързаме ли с приемането на еврото през 2024 г., или да се ослушваме още известно време, както ни съветва Варуфакис?

- Българският лев е достатъчно добър като инструмент. Влизането в ERM II засега ни е достатъчно.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във