Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО НА БУЛГАРГАЗ - СЛЕД 2007 ГОДИНА

В страната ни все още няма обективни условия за пълното преструктуриране на Булгаргаз, затова мегакомпанията настоява разделянето й на преносно и търговско дружество да бъде отложено за след 2007 година. Това заяви изпълнителният директор Кирил Гегов пред парламентарната енергийна комисия, като уточни, че газовият монополист е поискал и становището на Европейската комисия за отлагането. Преструктурирането, което на практика е започнало още през 2000 г., се налага поради два фактора: газовата директива на Евросъюза, регламентираща общите правила за търговия със синьо гориво, и Закона за енергетиката. Първо бе въведено изискваното за разделно счетоводство по отделните видове дейности и пълна прозрачност на сметките. Изпълнено бе и условието за прозрачност в ценообразуването и регулиране на цените на природния газ. През 2004-а пък бе поставено началото на либерализацията и отварянето на пазара и се появи първият алтернативен търговец на синьо гориво, добито от находището Галата. През миналата година Булгаргаз е предоставила достъп на трети страни до тръбите си и освен собствените си количества е превозила и 116 млн. кум. м и на други фирми. Други 104 млн. куб. м чуждо гориво пък са съхранявани в газохранилището в Чирен.
Преобладаваща част от изискванията на Европейската газова директива на практика вече са изпълнени, с което Булгаргаз в много голяма степен е готова да работи като всяка европейска газова компания, е категоричен Гегов. За изпълнение на последното условие на Евродирективата обаче - разделянето на дейностите по пренос и търговия със синьо гориво, е необходимо България да е двустранно свързана с газотранспортната мрежа да друга държава, членка на ЕС, или пазарният дял на основния доставчик да е по-малък от 75 на сто. В момента, а и през следващите поне пет години, няма да бъде изпълнено нито едно от тези условия, обясни Кирил Гегов. От 1997-а досега единствената възможност за внос на природен газ у нас е по магистралните тръбопроводи, минаващи през Русия - Украйна - Румъния и България. Нещо повече - днес над 90% от синьото гориво по тези тръбопроводи е от руски находища и този дял ще се запази най-малкото до 2010 г. поради сключения от Булгаргаз дългосрочен договор за доставка. Предимствата на контракта са две: цените в него са едни от най-ниските, на които природният газ се търгува в Европа, а въведеният коригиращ коефициент не дава възможност за резките му поскъпвания. Като недостатък може да се отчете клаузата take or pay, която предвижда финансови санкции при покупката на по-малки количества гориво. Тя обаче не би могла да застраши Булгаргаз, докато не се появи алтернативен доставчик. А такъв засега не се очертава. Наистина към България би могъл да тече и украински или румънски газ, но макар да имат и собствен добив, и двете страни са нетни вносители на големи количества синьо гориво. Освен това, според шефа на Булгаргаз, нито нашето дружество, нито румънската газова компания Трансгаз предвиждат в близките години да свържат газотранспортните си системи, тъй като доставчикът им е един и същ (Газекспорт- външнотърговското дъщерно предприятие на руския газов монополист Газпром).
Другата възможност към тръбата до България да бъде подадено алтернативно гориво е от находищата в Туркменистан. Интересното е, че в края на 1997-а Булгаргаз постигна договореност с Ашхабад за внос на природен газ, и то на доста по-ниски цени от руските, само че контрактът така и не бе изпълнен. Причината е, че вносът на туркменски газ се диктува директно от Кремъл, и то по чисто технологични причини: тръбите, по които той може да стигне до Европа, са руски и минават през руска територия. Затова и всичкият постъпващ досега в тръбопроводите туркменски газ е предназначен главно за руски потребители. Единственото изключение е Украйна, но там вносител на туркменското гориво като правило е посредническа компания, контролирана от Русия.
Другите две държави, с които е свързана газовата ни мрежа, са Турция и Гърция, но тръбите дотам са само транзитни и по тях тече руско гориво. Съгласно договора за транзит с Газекспорт, валиден до 2010 г., руският газов монополист е изкупил напълно капацитета и на двете магистрални тръби и плаща на Булгаргаз пълното им запълване. При това на цена 1.65 долара за 1000 куб. метра, което е най-високата транзитна такса не само в Европа, но и в света. Пък и нито Гърция, а още по-малко Турция, са в състояние да ни гарантират доставки на природен газ. Така единственият шанс за нас е реализацията на проекта Набуко, предвиждащ доставките на каспийски газ през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия. Според договореностите между петте страни обаче, изграждането на тръбата може да започне в началото на 2008 г., а първите количества гориво по нея ще тръгнат най-рано от 2011-а. Тогава най-накрая България ще се освободи от газовата си зависимост от Русия, газовият ни пазар ще стане като във всяка държава от Западна Европа и няма да има и никакви пречки пред пълното преструктуриране на националния ни газов монополист. Но ако се окаже, че Булгаргаз е пречка за членството ни в ЕС, ще бъдем принудени да разделим компанията, подчерта Кирил Гегов. По думите му разделянето й може да стане в рамките на девет месеца. Единият от вариантите е да бъдат обособени търговско и транспортно дружество, които да са напълно независими или обединени в холдинг.
Кирил Гегов каза още, че през първата половината на 2006 г. не може да се очаква намаляване на цената на природния газ. Но ако доларът поевтинее и компенсира увеличението на доставната цена, не е изключено големите потребители да купуват газ по намалени тарифи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във