Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕКАЛЕНО ТРЕЗВИ ИДЕИ

Може би виновно за всичко е мястото. Ако тристранната коалиция не бе избрала за сцена на поредния си управленски напън Хисаря, вероятно и решенията, оповестени там, нямаше да изглеждат дело на хора - да си послужим с израза на Илф и Петров: измъчени от минералната вода.
Впрочем по едно нещо този семинар се отличаваше от всички предишни - сред приоритетните си задачи управляващите наредиха цели три точки, засягащи спорта. Най-общо те се свеждат до: а) отдаване на концесия на държавните стадиони; б) построяване на спортна зала в столичния комплекс Червено знаме на стойност 30 млн. евро и в) подобряване на пазарното положение и приходите на Българския спортен тотализатор.
По разбираеми причини тези три точки предизвикаха сериозно оживление в спортните среди. В повечето случаи обаче те бяха разкритикувани поотделно. А именно съвместното им разглеждане ни дава основание да се усъмним, че авторите им са били измъчвани ако не от минералната вода, то поне от тежко раздвоение на личността.
Какво заяви на практика правителството? Първо, че държавата не може и не бива сама да поддържа спортните си съоръжения и затова трябва да ги даде в частни ръце. И второ, че държавата трябва сама да си построи мултимилионната спортна зала (защото това бил по-сигурен способ от варианти като публично-частно партньорство, чуждестранен инвеститор, право на ползване и т.н., както пише в съобщението на ДАМС). Ако държавата е най-добрият стопанин, защо тогава трябва да раздава вече съществуващите бази? А ако не е,
защо ще влиза в ролята на строител
вместо да остави това на частни инвеститори (каквито впрочем съвсем не липсват)?
Също толкова налудничаво - поне на пръв поглед - изглежда и афишираното намерение да се активизира Българският спортен тотализатор, като се въведат съвременни електронни системи за залагания, модернизират се пунктовете, разширят се възможностите за онлайн залагания (според същото съобщение на ДАМС). Разбира се, няма нищо нелогично държавата да брани монопола на своя хазартен оператор - правят го и Германия, и Франция. Само че в нашия случай става дума за същата държава, която положи трескави усилия да либерализира сектора, и за същото правителство, при което и последният оцелял монопол на тотото - при организирането на цифрови игри - бе разрушен (с издаването на лиценз за Еврошанс на Васил Божков). Впрочем истинската цел на сегашната офанзива бе загатната от изпълнителния директор на тотализатора Иван Иванов, който в едно интервю призна, че идеята е да се даде възможност на БСТ да се сдружава с други компании. Сегашният правилник за работата на тотото ни го забранява, напомни Иванов. Очевидно въвеждането на електронни системи и онлайн залози
ще стане чрез партньорство с частни компании
- точно както бе с подготвяния миналата година договор с Петрол (осуетен след поредица публикации, започната от БАНКЕРЪ).
Впрочем не само правителството демонстрира известна разцентрованост в логическото мислене. И ответните реакции в голямата си част бяха също толкова двусмислени. Идеята за построяването на зала на IV километър например предизвика доста иронични подмятания от страна на Бойко Борисов. Столичният кмет попита защо е необходимо да се строи толкова скъпо съоръжение, вместо да се реконструира някое от съществуващите, примерно зала Фестивална (или пък Зимният дворец, ще добавим ние). Съвсем основателна забележка, но остава въпросът защо кметът не се придържаше към същата логика миналата есен, когато придвижваше усилено идеята за строителството на аналогична нова зала, само че... на общинска земя в Младост. Впрочем този проект също не следва да се отписва. Борисов ясно заяви, че строежът на IV километър първо трябва да получи одобрението на главния архитект - а той ми е подчинен.
Абсолютният рекорд по гъвкаво мислене
обаче бе поставен от шефа на футболния ЦСКА Александър Томов. Първата му реакция бе да приветства идеята на правителството и да припомни, че този проект всъщност е именно негов (действително още миналата пролет Томов искаше да строи зала на IV километър). Само два дни по-късно обаче пресслужбата на ЦСКА разпространи позиция на ръководството, в която се казва, че проектът не може да се придвижва за сметка на детско-юношеската школа на ЦСКА (евентуалният строеж ще глътне едно от малките тренировъчни игрища на въпросната школа). Очевидно на Томов не му пука особено за игрището - стига обаче строителството да се осъществи не от държавата, а от управляваното от него дружество. Всъщност точно така пише и в позицията - че ЦСКА не възразява проектът да бъде реализиран в публично-частно партньорство....
Не по-малко противоречия има и около прословутото концесиониране на стадионите. Планът на управляващите предвижда право на дългогодишно ползване - 35 години, възможност за възвръщаемост на инвестициите и задължително запазване на спортното предназначение на обектите. На практика обаче възможността за възвръщаемост на инвестициите е
чисто и просто евфемизъм
за който се крие правото да се ползват съществуващите съоръжения (и да се строят нови) с друго предназначение, а не спортно.
Другият съществен проблем, многократно изтъкван от БАНКЕРЪ, е как държавата ще успее до такава степен да заобиколи Закона за концесиите, че да връчи концесионните договори тъкмо на тези футболни клубове, които в момента ползват стадионите. Според Борислав Михайлов това щяло да стане с директно възлагане на концесия. За сведение на президента на БФС, подобно нещо е невъзможно - възлагането на концесиите задължително става с конкурсна процедура при спазване на следните принципи: 1. публичност и прозрачност; 2. свободна и лоялна конкуренция; 3. равнопоставеност на всички кандидати и участници в процедурата за предоставяне на концесия и недопускане на дискриминация (Закон за концесиите, чл. 23, ал. 1). Тоест няма никаква законова пречка за стадион Българска армия например да кандидатстват Литекс или Дунав (Русе).
Между другото нормативната база предвижда три възможности за концесии - за строителство, за добив и за услуга. Очевидно в случая приложим е само третият вариант. Но по същество той означава, че държавата ще предостави своите терени на концесионера, за да ги предоставя той на свой ред на гражданите - а не на някое частно акционерно дружество, каквито са елитните ни футболни клубове.
Това ни отвежда до един много любопитен въпрос - защо Левски, ЦСКА и останалите професионални клубове
продължават да смятат, че базата им се полага по право
Наистина някога отборите и стадионите бяха неразривно свързани, защото бяха държавни. После обаче клубовете изведнъж минаха в частни ръце - по доста мъгляв начин, трябва да отбележим, защото държавата никога не ги е приватизирала официално и не е получила и стотинка за тях. А сега тези частни дружества продължават да вярват, че държавата им дължи нещо.
Те охотно декларират, че биха инвестирали в базата огромни суми (100 млн. евро в случая с Левски, 40 млн. - при ЦСКА), но и през ум не им минава да се опитат да я купят. Или пък да си плащат наем, както е уреден въпросът с преобладаващо общинските стадиони в Италия. А този наем се равнява приблизително на месечната заплата на един-единствен футболист в червено или синьо.
Българските клубове отдавна твърдят, че се стремят да подражават на големите в Европа. Ето един подходящ пример за подражание: когато на лондонския Арсенал му потрябва нов стадион, клубът си уреди банков заем, обезпечи го с бъдещи приходи, затегна колана и вече четвърта година живее с орязан бюджет. Но това, поне на пръв поглед, не му се отразява чак толкова зле.
Константин Томов

Facebook logo
Бъдете с нас и във