Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Преживяваме ураганна вълна на намаляваща заетост

През ноември Националният статистически институт обяви спад на заетостта за третото тримесечие от над 126 хил. души на годишна база. Това е четвъртата ураганна вълна на намаляваща заетост през последните 32 г., този път вследствие на ограничителните противоепидемични мерки и глобалната криза с COVID 19, за чието затихване имаме в по-голяма степен очаквания, отколкото достатъчно надеждни и точни прогнози.

Българската стопанска камара се позовава на анализ на Института за изследване на населението и човека към БАН за влиянието на заетостта върху демографските процеси и нетната външна миграция.

Ясно се различават три основни вълни на спадаща заетост, съответно 1987 – 1993 г. (-1,2 млн. раб. места), 1997 – 2003 г. (-0,45 млн. р. м.) и 2009 – 2013 г. (-0,43 млн. р. м.). 

Общото намаление от над 20% на населението на България през 2016 г., спрямо най-високото достигнато равнище от 1986 г. (8,987 млн д.) се дължи почти изцяло на двукратното намаление на заетостта, като се отчита високия дял на самонаетите лица, работещи на намалено работно време, сезонна заетост и други радикални промени в характеристиките на работните места през този период. Около 66% от общото снижение на числеността на населението се дължи на намаляващата заетост, респ. 61% от това намаление е свързано със спад на броя на осигурените лица, включени като допълнителна контролна независима променлива и оценена зависимост.

С висока степен на надеждност може да се приеме, че общото демографско състояние (раждаемост, здравно състояние, смъртност, възрастова зависимост и др.) и устойчивата негативна нетна външна миграция, макар и в не пряка причинно-следствена връзка, също са функция от количествените и качествени промени в заетостта, повлияните от тях доходи, възможностите за финансиране на публични разходи и услуги, ефективност на институциите и други ключови промени през целия изследван период.

Постигането на обрат в катастрофалното демографско състояние на страната е неотложна, макар и закъсняла императивна задача пред изпълнителната и законодателна власт, водещите политически фактори, институциите на гражданското общество, социалните партньори. Бъдещите реформи в основните области на политики следва да наложат радикален обрат в националното стратегическо управление през новия програмен период и неговата резултатност, в капацитета, ефективността на институциите и правната рамка, като бъдат насочени към:

- увеличаване на общата заетост, вкл. на огромния контингент маргинализирани социални групи в сектори и работни места в отделни сегменти на услугите, строителството, селското стопанство изпитващи недостиг на работна сила, вкл. и след разразяване на епидемичната криза от началото на 2020 г., удължаване на активния трудов живот и др.;

- улесняване на инвестициите и трансфера на работна сила към икономически дейности, работни места, длъжностни позиции, умения и компетенции с висока производителност и добавена стойност, с висок иновативен и експортен потенциал, промени на позициите ни в глобалните вериги на стойността, намаляване на енергийната, ресурсна и въглеродна интензивност в съответствие с принципите и изискванията на Европейския зелен пакт;

- вливане на преобладаващата част от реално произведената добавена стойност в инвестиционен оборот за реализация на ускорено догонващо развитие, качествена заетост и последващ демографски и миграционен обрат;

- повишена ефективност на институциите, инвестиционната среда, трудовото и екологично законодателство, разрешителни режими, образование, професионално обучение, социално подпомагане и други с пряк ефект върху увеличението и повишеното качество на заетостта.

От изключително значение е и осигуряването на всички необходими условия за присъединяване на България към Еврозоната от началото на 2023 г., вкл. чрез налагане на разумна бюджетна и доходна политика в отговор на епидемичната криза. Това всъщност е непосредствената краткосрочна национална цел и задача на икономическата политика с най-висок приоритет, доколкото няма друга икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици в дългосрочен план.

Facebook logo
Бъдете с нас и във