Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАЛАГА КАПАНИ В ПЕНСИОННИЯ МОДЕЛ

На правителството му е все едно дали парите за данъци се вадят от джобовете на хората или... да речем, от обувките им. Важното е да не секнат приходите в хазната. И да са колкото е възможно повече.
Философията на плащачите на данъци обаче е малко по-различна. Точно по тази причина новината, че от началото на 2007 г. българското правителство може би ще намали осигуровките за пенсия с още 2% (в началото на 2006-а те бяха редуцирани с 6%), не беше посрещната с бурни овации. А готовността на хората на финансовия министър да направят поредния милосърден жест към бизнеса и работещите българи някак си увисна без коментар.
Напред-назад
Всъщност идеята за ново понижение на осигуровките в България беше препоръчана преди няколко месеца от експерти на Световната банка (СБ) с аргумента, че разходите за труд на работодателите в страната са все още много високи. И това влияе негативно на конкурентоспособността на икономиката.
От макроикономическа гледна точка постулатите на СБ са абсолютно издържани. А и идват дюшеш на финансистите от кабинета Станишев, на които им предстои да решат доста сложната данъчна дилема, пред която ще се изправи България догодина. Причината е, че от началото на 2007 г. те трябва да предложат някакво намаление на преките налози или на осигурителната тежест. Така би трябвало (поне частично) да компенсират задаващото се следващо покачване на акцизите и замръзването на ставката по данък добавена стойност (ДДС). В същото време трябва да се укрепи и бюджетното статукво. И както предупреждава финансист №1 Пламен Орешарски, 2007-а ще е доста тягостна за хазната. Причината е, че бюджетът ще понесе загуба на приходи от ДДС (в случай че страната ни стане член на Европейския съюз от 1 януари). Защото тогава тя ще направи по-големи разходи заради членския си внос към общността, който ще възлезе на около 300 млн. евро (около 1-1.2% от брутния вътрешен продукт (БВП). По-големи харчове предстоят и заради инвестициите в инфраструктура и съфинансирането на проекти от европейските фондове.
В тази ситуация падането на осигуровките - евентуално с 2 на сто, наистина е стъпка във вярната посока. Вярно е също, че осигурителната тежест у нас е сред високите в Европа. След намалението й с 6 % от тази година тя е на ниво от 36.7 на сто от доходите, като в нея се включват парите за здравни и социални осигуровки, професионална преквалификация, безработица, майчинство и др.
Тази мярка би могла да се комбинира и с намаляване на ставката на корпоративния налог с 2.5 процента от сегашните 15 до 12.5 процента. Смисълът на подобно решение е доказван неведнъж в световната практика - понижението на данъка върху печалбата тегли чуждестранни инвестиции в местната икономика.
Просто сметки
Понижението на вноската за пенсия с 6 пункта през 2006 г. намали общата осигурителна тежест, но изцяло в полза на работодателите. Причината е, че едновременно с това се промени и съотношението на сумите, внасяни за осигуряване между работодател и работник - от 70:30 на 65:35. Така, от гледна точка на осигурителните вноски, работниците плащат приблизително същия процент, който са плащали и миналата година. Примерно осигурените на минимална заплата са спестили 5 стотинки на месец, а тези с 300 лв. заплата - 8 стотинки на месец.
Всъщност от въпросното намаление печелят основно работодателите - според разчетите на правителствените финансисти с падането на осигуровките за пенсия от 29 на 23% през тази година в бизнеса ще останат около 630 млн. лева.
Окончателното решение дали ще има ново намаление на осигуровките от 2007-а вероятно ще се вземе след юни, когато ще излезе по-дългосрочна статистика за ефекта от тазгодишните промени.
Тухла в стената
Подопечните на министър Орешарски са настроени оптимистично за новата осигурителна редукция, тъй като засега няма индикации, че през 2006 г. бюджетът на фонд Пенсии на Националния осигурителен институт (НОИ) е инкасирал големи загуби в приходната си част. Според първоначалните разчети на Министерството на финансите хазната трябваше да е на минус с около 600 млн. лв., или по 50 млн. лв. на месец. Но от януари до март тази година приходите от осигуровки са паднали само с 27 млн. лева.
Друг е въпросът, че досега не се сбъднаха и прогнозите на правителствените финансисти, че свободните ресурси ще се насочат към технологично обновление на предприятията, към инвестиции и модернизация на производствата, така че нашенските фирми да могат да посрещнат конкурентния натиск на Европейския съюз (ЕС).
Да не говорим за безсмислието на правителствените пророчества, че заплатите на работниците ще се повишат, като по-голяма част от доходите им излязат на светло. Икономиите от осигуровки на работодателите вече на практика са изядени от повишението на цените на горивата, на електроенергията и увеличената цена на природния газ - при това още през първите четири месеца на годината, категорични са експертите на Българската стопанска камара.
Проблемът е, че заради падането на осигуровките тази година дефицитът на НОИ ще достигне 1.2-1.3 млрд. лв., или 30 на сто от всички разходи, които институтът прави по изплащането на пенсиите. Той се попълва с пари от бюджета, което означава, че разходите за пенсии се покриват с приходите от данъци. Иначе казано, бърка се в единия джоб, за да се сложи в другия. Това донякъде изкривява осигурителния модел в страната, тъй като се руши замисълът парите за старини да се изплащат от постъпленията от осигурителни вноски, твърдят експертите на НОИ.
От друга страна, тезата, че като бъдат намалени осигурителните вноски, ще се подобри събираемостта им, е напълно погрешна, смятат експерти в бранша. Според данните на НОИ в резултат на частични реформи в осигурителната система от 2000 г. досега в бизнеса вече са останали над 500 млн. лева. Всички тези мерки обаче не са дали положително отражение върху събираемостта на приходите в НОИ.
Числата от статистиката сочат, че за миналата година дефицитът на осигурителния институт е 623 млн. лева. През 2005 г. работещите в частния сектор са около 3 млн. души. Останалите над 4 милиона българи са служители в държавната, областната и общинската администрация, съдии, прокурори, кадри на армията и МВР, студенти, пенсионери, безработни и деца. За всички тях държавата плаща здравни и социални осигуровки, както и пенсии, като разпределя за това приходите от данъци и такси на онези, които работят.

ОБЕЩАНИЯ
Обединеното обещание на управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС в началото на мандата на правителството беше за нарастване на дела на пенсиите до 10 на сто от БВП, както и създаване на сребърен инвестиционен фонд за подпомагане на пенсионната система. Сред широкопрокламираните социални приоритети на кабинета стоят вече позабравените ангажименти за въвеждане на механизми за индексация на доходите, нова система за детски добавки и социални помощи, семейно подоходно облагане и високи заплати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във