Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВИТЕЛСТВОТО РАЗЧИСТВА ПОСЛЕДНИТЕ ДЪЛГОВИ ОСТАТЪЦИ ОТ СОЦИАЛИЗМА

Общата им сума в момента е 5 408 900.68 евро, но правителството ни се е договорило с испанците за 5% редукция и ще погаси 5 138 455.65 евро. Това реши Министерският съвет на своето заседание на 13 юли 2006 година. С тази операция то ще разчисти един от последните остатъци от комунистическото дългово наследство на България.
Преди седем-осем години около 80% от държавния дълг бе формиран от заемите, които комунистическите правителства на България са вземали от чуждестранни частни банки и от други държави до края на 1989 година. Тези задължения - до края на 1994 г., бяха съсредоточени в три банки. БУЛБАНК, бе натоварена с дълговете към частните банки кредиторки, обединени в така наречения Лондонски клуб, и към двете банки на държавите от разпадналия се Съвет за икономическа взаимопомощ - Международната инвестиционна банка (МИБ) и Международната банка за инвестиции и сътрудничество (МБИС) в Москва. Общият размер на тези задължения през 1994 г. бе около 13 млрд. щ. долара - 12 млрд. щ. долара към Лондонския клуб и близо 1 млрд. щ. долара към МИБ и МБИС.
Държавните МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка пък бяха натоварени със задължения към Италианската Агенция за застраховане на експортните кредити (САЧЕ) - около 128 млн. щ. долара, към испанската ЦЕСЦЕ - близо 30 млн. щ. долара, и към Банк Аустрия - 74.2 млн. щ. долара.
Българската държава бе пряко натоварена единствено с дългове към страните кредиторки от Парижкия клуб - за близо 1.2 млрд. щ. долара. И докато управляващите безропотно признаха външните задължения на БУЛБАНК за държавни, те категорично отказваха да сторят това по отношение на дълговете на Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК. Тази политика, която водеха всички правителства от 1990 до 1996 г., бе една от причините БУЛБАНК да се превърне в най-могъщата кредитна институция у нас, а другите две банки да бъдат затворени през 1996 г., а през юни 1997 г. да бъдат обявени в несъстоятелност.
Дългът към Лондонския клуб
бе уреден със специално споразумение, подписано на 29 юни 1994 г. в резиденция Бояна, според което размерът му бе намален до 5.7 млрд. щ. долара. Срещу това задължение бяха издадени три вида дългосрочни държавни ценни книжа - т.нар. брейди облигации, които имаха различни срокове на погасяване. През годините този дълг се топеше, тъй като брейди книжата бяха използвани и при плащането на някои приватизационни сделки, например за покупката на Японския хотел от Иван Зографски, а също така станаха обект на операции по обратното им изкупуване.
По време на мандата на кабинета Сакскобургготски дълговото брейди наследство бе напълно унищожено. Това стана на пет етапа. През март 2002 г. правителството замени облигации за 1.33 млрд. щ. долара с глобални ценни книжа. Същата операция бе повторена през лятото на 2002 г., когато в коша отидоха брейдита за още 866 млн. щ. долара. През юли 2004 г. правителството изкупи ценни книжа, чийто общ номинал бе 774 млн. щ. долара, а на 28 февруари 2005-а същата съдба сполетя облигации за 937.5 млн. щ. долара. Последният етап от брейди почистването бе на 28 юни 2005 г., когато държавата ни предсрочно изплати ценни книжа за 607.64 млн. щ. долара.
Задълженията към МИБ и МБИС
пък бяха изчистени през 1999 г. с една брилянтна операция на финансовото министерство (оглавявано по онова време от Муравей Радев) и на БНБ (начело със Светослав Гаврийски), която все още няма аналог в най-новата ни финансова история. Сред хората, работили и осъществили тази сделка, са тогавашният главен изпълнителен директор на БУЛБАНК Чавдар Кънчев и сегашният финансов министър Пламен Орешарски, който през 1999 г. бе заместник на Муравей Радев и отговаряше за външните задължения и вземания на държавата.
Дълговете на държавата ни към двете банки на бившия СИВ бяха 950 млн. щ. долара. В същото време обаче МИБ и МБИС имаха външни задължения за няколко милиарда долара към чуждестранни банки кредиторки, които се търгуваха по 16-17 цента за 1 щ. долар номинал. Правителството на Иван Костов взе краткосрочен заем от БУЛБАНК за 160 млн. щ. долара и с тези пари изкупи задължения на МИБ и МБИС за 950 млн. щ. долара. След няколкомесечни преговори двете банки, базирани в Москва, се съгласиха, макар и с неохота, да закрият дълговете на българската държава, ако тя на свой ред се откаже от вземанията си от тях. Така срещу 160 млн. щ. долара разходи страната ни изчисти дълг от 950 млн. щ. долара.
Съдбата на борчовете
на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка бе доста по-различна от тази на задълженията ни към Лондонския и Парижкия клуб и към СИВ-овските банки - МИБ и МБИС. Основното различие бе, че до средата 1999 г. външните дългове на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка не бяха признавани за държавни. Човекът, който бе най-голям противник на това признаване, е именно сегашният финансов министър Пламен Орешарски. А, както вече казахме, това бе и една от основните причини двете кредитни институции да бъдат обявени в несъстоятелност. Подобно дистанциране на държавата ни обаче въобще не бе по вкуса както на правителствата на Испания и Италия, така и на Европейската комисия (ЕК). През 1998 г. ЕК официално предупреди българското правителство, че ако иска и занапред да получава финансиране от Евросъюза и европейските финансови институции, трябва да уреди дълговите си взаимоотношения както със САЧЕ, така и с ЦЕСЦЕ. Министерството на финансите нямаше как да подмине този ултиматум и през 1999 г. подписа споразумения с италианската и испанската агенция за застраховане на експортните кредити, с които признаваше въпросните дългове за държавни. Нещо повече, бе договорено те да могат да се погасяват срещу придобиване на собственост. С други думи, ако един инвеститор закупи българско предприятие, той може да плати на италианската и испанската агенции, а с получената от него сума да намалят задълженията на българската държава към тях. Естествено, този процес става с одобрението на българското финансово министерство и Агенцията за приватизация, както и на съответните институции в двете държави.
Друга важна подробност е, че Министерството на финансите встъпи в правата на САЧЕ и ЦЕСЦЕ като кредитори на Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК, които по онова време бяха в несъстоятелност. С други думи, те вече не дължаха пари на италианската и испанската агенции, а на българската държава. И тези задължения бяха изчистени по реда предвиден по онова време в Закона за банките. Така или иначе, в момента нито Стопанска банка, нито МИНЕРАЛБАНК съществуват. Активите на Стопанска банка бяха изкупени от БРИБАНК (сега СИБАНК) през 2000 г., а на МИНЕРАЛБАНК - от РОСЕКСИМБАНК (сега ДЗИ Банк) през 2001 година.
Що се отнася до италианските и испанските задължения на двете фалирали кредитни институции (тогава те бяха собственост на държавата), тяхното погасяване все още не е приключило. Българските правителства на няколко пъти удължаваха срока, през който действаше
схемата дълг срещу собственост
Тя бе много ефективна при дълга към испанската ЦЕСЦЕ (превалутиран още през 1999 г. на 28 млн. евро) и бе използвана при шест приватизационни сделки. Първата от тях бе покупката на Геосол в Провадия. Последва придобиването на завода за добив на варовик и на ТЕЦ Девня от Солвей-Соди. По-късно схемата беше приложена от Ти Би Ай за покупката на 31% от капитала на Булстрад. През 2002-ра пак по механизма дълг срещу собственост бяха платени 70% от цената при продажбата на Инкомс телеком холдинг и три негови дъщерни дружества. Година по-късно Булстрой-21 АД закупи, посредством погасяване на испанския дълг, 100% от капитала на Пътни строежи-Велико Търново ЕООД. Последната сделка бе в края на 2003 година. Тогава Обединени български вестници АД придобиха по схемата дълг срещу собственост 51% от акциите на ИПК Родина. Вследствие на всички тези операции задълженията на държавата към ЦЕСЦЕ намаляха от 28 млн. евро на 5.41 млн. евро. Сега, след като и те бъдат изплатени, единственият наследен от социализма държавен дълг ще остане този към италианската САЧЕ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във