Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ДАВА ИНДИКАЦИИ, ЧЕ ЩЕ ПРАВИ РЕФОРМИ

ВИЗИТКА:
Димитър Чобанов е старши икономист в Института за пазарна икономика, специалист по макроикономика, парична политика, международни финанси и иконометрия.
Докторант е в Университета за национално и световно стопанство в София и хоноруван асистент по дисциплината Международни финанси. Защитава докторска дисертация на тема: Проблеми и последствия от приемането на еврото за българската икономика.
Бил е стажант в Българската народна банка и в представителството на Международния валутен фонд в България, участвал е в проекти на Световната банка като индивидуален консултант.

Г-н Чобанов, в класацията за икономическа свобода България падна с 14 места и вече заема 64-о място сред 121 държави. Сред причините за тази негативна тенденция се изтъкват повишаването на данъците и нарастването на инфлацията. Смятате ли, че управляващите дават индикации, че са готови да водят политика, която да преодолее тези проблеми?
- Причините за влошаването на позицията на България в индекса за икономическа свобода са както вътрешни, така и външни. Вътрешните причини са по-високата инфлация през миналата година (която не зависи само от правителството) и нарастването на преразпределението на брутния вътрешен продукт през бюджета (където биха могли да се извършат съществени промени). Външната причина е, че конкурентните страни правят стъпки към разширяване на икономическата си свобода и по тази причина подобряват рейтинга си, за разлика от България.
За момента правителството не дава сигнал, че ще предприеме такива действия. Особено сериозни са проблемите по отношение на регулациите на бизнеса и защитата на правото на собственост, където за последните години се наблюдава застой и дори влошаване на показателите.
Изглежда МВФ налага формулата свиване на потреблението чрез по-високи данъци, за да се стопи дупката в платежния баланс на страната. Логично ли е правителството да изпълнява послушно заръките на фонда?
- Правителството е подписало предпазно споразумение с МВФ, което изтича през септември 2006 година. Дотогава то ще спазва голяма част от препоръките на Фонда, някои от които са наистина полезни - като предложенията за реформи в здравеопазването и образованието.
Правителството намали едни данъци, но увеличи други. Нетният ефект обаче е, че то не събира (като приходи) по-малка част от доходите, които се създават в икономиката, а дори напротив. По-високото общо данъчно бреме означава, че разполагаемият доход на хората намалява и те могат да си купят по-малко стоки и услуги, включително и от чужбина. От друга страна, това ограничава възможностите за инвестиции и реализирането на по-висок икономически растеж и следователно намалява предлагането в бъдеще. Тоест тази мярка може да понижи дефицита по текущата сметка в краткосрочен период, но не и в дългосрочен.
Смятате ли, че финансовият екип на Орешарски трябва да се противопостави на искането на МВФ за 3-процентен бюджетен излишък?
- Поддържането на голям бюджетен излишък е вредно за икономиката, тъй като правителството изземва повече пари, отколкото са му нужни дори при множеството неефективни разходи, които извършва. Това искане не трябва да се изпълнява. Това обаче не трябва да означава, че очакваното преизпълнение на бюджетните приходи през 2006 г. от поне 1 млрд. лв. трябва да се изхарчи. Политиката, която трябва да се води, е за намаляване на общото данъчно бреме, което за съжаление не се получава.
Как оценявате поредната серия от мерки за затягане на банковото кредитиране, искани от Фонда?
- Ограничаването на количеството на отпусканите кредити се случва, макар и не в желаната от БНБ степен. То обаче не се съпровожда с подобряване на качеството на портфейлите, тъй като делът на лошите кредити се увеличава, въпреки че голяма част от тях се револвират и се отчита по-ниска стойност от действителната. БНБ се опитва да се намесва все повече в отношенията между банките и техните клиенти, което намалява свободата на договаряне, но не дава резултати. Освен това мерките на БНБ изискват все по-голям капацитет и трудно биха могли да се прилагат на практика.
Каква би била по-правилната икономически и финансово целесъобразна политика за решаване на проблема с текущата сметка на платежния баланс. След колко години могат да се очакват ефекти от нея?
- Характерната особеност на българската икономика е недостигът на капитали и относителната бедност на природни ресурси. Тези два фактора предполагат наличието на дефицити по текущата сметка на платежния баланс. Превишението на вноса над износа не трябва да се разглежда като проблем, тъй като за да произвеждат, българските фирми първо трябва да внесат суровини и горива, да ги преработят и след това да изнесат част от продукцията си.
Каква е прогнозата ви за нивото на инфлацията през 2006 г., при положение че имаме шоково увеличение на акцизните ставки и неясен развой на т.нар. газова война?
- Очаквам темпът на инфлация през 2006 г. да е над 7%, като все пак това е песимистичният вариант. Влияние за високата инфлация ще окажат високите международни цени на горивата, повишението на акцизите върху тях и върху тютюневите изделия и алкохолните напитки и административните цени.
За момента изглежда, че споразумението за доставка на газ от Русия няма да се промени, но все пак е добре да се търсят алтернативни доставчици, тъй като наличието на монопол винаги предполага реализирането на по-големи разходи за купувача.
Имате ли разчети как по-високата инфлация ще се отрази върху доходите на населението?
- Инфлацията е процес на повишаване на цените на стоките и услугите и следователно на намаляване покупателната способност на парите. Чрез инфлацията се осъществява и преразпределение на доходите в икономиката. Най-силно е влиянието върху хората с фиксирани доходи, които не се коригират с инфлацията или това става, но с по-нисък процент от темпа на инфлация. Те реално губят, но, от друга страна, в някои сектори цените, а оттам и заплатите се повишават по-бързо спрямо средните за икономиката и те печелят от по-високата инфлация.
Кои според вас са основните предизвикателства пред икономиката на страната през 2006 г.?
- Като цяло 2006-а няма да се различава много от 2005 година. Очаквам икономическият растеж да е около 5%, спадът в безработицата да е незначителен, дефицитът по текущата сметка да е 12% от БВП, да има бюджетен излишък и леко нарастване на реалната работна заплата.
Проблеми биха могли да възникнат от повишаване на цените на горивата на международните пазари, евентуално от повторение на наводненията, както и от разпространението на птичия грип. Последните два фактора биха оказали негативно влияние върху селското стопанство, състоянието на което се влоши още през 2005 година.
След като 2006 г. се очертава като година на умерен растеж и липса на съществени реформи, има ли някакви индикации, че това правителство обмисля някакви по-конкретни мерки за промяна на статуквото през следващата година?
- 2006-та е година за подготовка за България за членството й в ЕС и това предполага извършването на някои дългоотлагани реформи. Правителството все още е в началото на мандата си и би могло да си позволи да загуби част от рейтинга си.
Реформите трябва да обхванат съдебната система, здравеопазването, образованието и администрацията. Само реформите в тези сектори ще направят разходите за тях по-ефективни и ще повишат качеството на предлаганите услуги. За съжаление до момента не се очертава някаква подобна промяна и проблемите ще останат на дневен ред, а някои от тях може и да се задълбочат.
В много държави подобни приходни мастодонти като нашата НАП са доказали своята административна нецелесъобразност? Смятате ли, че тази нова институция ще съумее съществено да подобри събираемостта на приходите в хазната?
- Поставянето на едно място на различни служби не означава непременно, че работата ще се подобри. Освен това създаването на новата агенция е свързано с допълнителни разходи за сгради, за промяна и съобразяване с новите данъчни закони. Необходимо е да се предприемат действия, насочени към улесняването на електронното подаване на документи, което би имало съществен положителен ефект.
Смятате ли, че финансовата политика на кабинета през 2006 г. ще стимулира в максимална степен местните и чуждестранните инвестиции в страната? Не беше ли по-удачно да се намали корпоративният данък още тази година, за да може България по някакъв начин да се превърне в конкурентно място за инвестиции в региона?
- Ситуацията с бюджетните приходи през 2005 г. (излишък от 1.780 млрд. лв. в края на ноември) позволява пълното премахване на корпоративния и значителното намаляване личния подоходен данък. Положението през 2006 г. няма да е по-различно. Отмяната на данъка върху печалбата би насърчило много силно инвестициите, като ще осигури на страната предимство пред всички нейни конкуренти. Тази мярка би допринесла за ускорено натрупване на капитал и би увеличила значително възможностите за икономически растеж.
Ако личният данък стане с 10% максимална ставка, а осигуровките бъдат намалени с повече от 6%, което беше възможно и през 2006 г., разходите за труд на работодателите ще спаднат чувствително. И това би създало условия за по-висока заетост и доходи за хората. За съжаление тези неща не се случиха и за пореден път беше пропусната добра възможност за стимулиране на дългосрочното стопанско развитие.
Какви последици може да има върху икономиката на страната едно евентуално отлагане на членството ни в ЕС?
- Отлагането на членството няма да е фатално за икономиката на страната. Няма да бъдат получени част от парите от европейските фондове, които се очакват, но трябва да се има предвид, че ефектите от тези пари не са еднозначни. Все още няма анализ на ползите и разходите от тези фондове, въпреки че общата нагласа е единствено за ползи. Разходите от фондовете и от членството в ЕС обаче също ще са значителни - затваряне на някои предприятия, които не отговарят на изискванията на ЕС (за преработване на месо, мляко и т.н.), загуба на работни места и доходи за работещите в тях, преразпределение на доходите към сектори, които са подпомагани от ЕС за сметка на останалите.
От друга страна, ползите също са много - участие в голям интегриран пазар, по-малко мита и по-свободна търговия, повече очаквани инвестиции, по-свободно движение на хората и като цяло повече възможности за развитие.
Един позитивен ефект от отлагането на членството в ЕС би могъл да възникне, ако то послужи като сигнал за реформи. Тук ще дам един често посочван пример - Гърция и Ирландия. Допреди около 20 години те са били две от най-бедните страни в ЕС по показателя доход на човек от населението. И двете страни са получавали средства от ЕС, но в Ирландия това е съпроводено с реформи, разширяващи стопанската свобода. Днес Ирландия е на второ място по посочения показател в ЕС, а Гърция все още е сред най-бедните страни от Стара Европа. Изводът за България е ясен - членството в ЕС не е панацея и то трябва да се съпровожда с все по-голяма икономическа свобода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във