Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Потомците на Толстой ни сложиха чатала на врата

Българският парламент си свърши бързо работата, но от Брюксел зависи кога ще се разплатим с руснаците.

Всички приказки от последните месеци за добронамереност и взаимно разбирателство между руската и българската страна  при уреждането на отношенията им по казуса с АЕЦ "Белене" се оказаха прах в очите. От мотивите на одобрения през седмицата от кабинета и внесен за разглеждане в парламента законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на "Национална електрическа компания" ЕАД става ясно, че "Атомстройекспорт" и нейната компания майка - "Росатом", буквално са сложили чатала на врата на нашите управници да платят присъдените от арбитража в Женева над 600 млн. евро.

Още през октомври 2014-а руснаците са изпратили до НЕК писмо с изх. № 40/91/27/08/1, в което уведомяват за възможно наличие на инвестиционен спор по Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. После, с друго писмо от 5 юли 2016-а (броени дни след решението на арбитража, оповестено на 16 юни), от "Атомстройекспорт" са изпратили покана до НЕК за доброволно плащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В него изрично е посочено, че при неизпълнение руската компания ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си.

На проведената на 12 юли среща в Москва от "Атомстройекспорт" отново категорично са заявили, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, т.е. към продажба на оборудването или на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане, пък било то и частично.

От внесения в парламента законопроект се разбира и точният размер на сумата, която България трябва да плати - главница към 2 май 2015 г., възлизаща на 402.903 млн. евро, разходи за изграждане към 2 май 2015-а - 3 052 066 евро, съдебни разноски за 10 663 489 евро, лихва до 1 май 2015-а - 137 300 449 евро, a за периода от 2 май 2015-а до 19 септември 2016-а  - 75 037 639 евро, или общо към 19 септември дългът на НЕК по арбитражното решение е  628 957 596 евро. До края на годината той ще се увеличи с още 17 272 536 евро.

В тази ситуация не е изключено "Атомстройекспорт" да пристъпи към запориране на активи и сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу националната компания. Което пък би довело до застрашаване на сигурността на нашата енергийна система. Очевидно е, че НЕК пари няма, БЕХ също вече не може да помогне, след като в периода от 2013 до 2016-а емитира две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1.050 млрд.. евро (2.054 млрд. лева) с цел осигуряване на ликвидността на НЕК заради други некадърни политически решения в сектор "Енергетика". Ето защо сега дупката ще бъде закърпена с възмезден заем, по който обаче българската електрокомпания няма да плаща лихви и да предоставя обезпечения. 

В законопроекта няма фиксирана точна сума, но е записано, че тя ще е равна на дължимото от НЕК към руската "Атомстройекспорт". Той мина през енергийната и финансовата комисии на парламента, а в последния работен ден от седмицата бе гласуван и в пленарната зала. По време на дебатите се разбра, че първоначално Министерството на енергетиката ще получи финансиране от 400 млн. евро, които ще бъдат пренасочени под формата на заем към  НЕК. Средствата ще бъдат осигурени от фискалния резерв, където  към края на юли са натрупани над 14 млрд. лв. заради огромните буфери, заделени за стрес-тестовете на банките. Резултатите от проверките показаха, че няма да има нужда от държавна подкрепа, и сега част от тези пари се освободиха.

Има и още един вариант за набавяне на сумата - да се използват парите от предсрочно погасения заем, отпуснат от държавата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заради фалита на КТБ. Оттам вече са заявили, че могат да погасят предсрочно кредита, тъй като са подписали споразумения със Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за предоставяне на по 300 млн. евро. 

Помощта за НЕК обаче ще може да се отпусне само след решение от Европейската комисия, че не противоречи на договора за функционирането на Европейския съюз. За съжаление досегашната практика при изпращането на подобни уведомления показва, че брюкселските чиновници съвсем не са сред най-експедитивните. А всяко забавяне ще струва на българската държава много пари.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във