Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОСРЕДНИЦИ СЕ НАТИСКАТ И ЗА НАБУКО

Президентът Георги Първанов ще посети на 10 и 11 март Азербайджан, като акцентът на работната визита ще е върху двустранното сътрудничество в областта на енергетиката. Това съобщи азерският информационен портал Тренд нюз, позовавайки се на българския посланик в Баку Иван Палчев. Според посланика това е третата среща на високо ниво между двете страни. През 2004-а е първото посещение на Георги Първанов в Баку, а през 2005-а азерският президент Илхам Алиев гостува в София. Палчев отбелязва също, че през последните години Азербайджан се превръща в млад икономически тигър и основната тема при всички официални визити в тази държава е доставката на енергоресурси.
От Дондуков 2 не съобщиха подробности около визитата. Единственото сигурно засега е, че разговорите на високо ниво ще са основно за Набуко и доставките на газ за тръбата. По информация на в. БАНКЕРЪ идеята е България да си гарантира възможността за директни покупки на азерско синьо гориво от държавната нефтено-газова компания ГНКАР. Най-изгодно за нас е това да стане без посредници, а чрез преки търговски контракти между ГНКАР и Булгаргаз.
Независимо от тези светли перспективи в нашия газов монополист засега не мислят за търговски договори и обяснението им е, че било още твърде рано. Оптимистичните очаквания били газопроводът Набуко да започне работа през 2013-а, а дотогава газовият пазар в Каспийския регион щял да е доста по-различен от сегашния. Затова не можели да се прогнозират нито цените, нито условията на бъдещите доставки. На пръв поглед тези обяснения звучат напълно логично и оправдават сегашното бездействие на Булгаргаз. В същото време обаче и правителствата, а и националните газови компании на три от съседните ни държави и на Италия вече си осигуриха азерско синьо гориво. От есента на миналата година Гърция купува газ от Баку по 149 долара за 1000 куб. метра, което е с 29 долара по-скъпо от експортната цена, определена от азерските власти. Тази горница на практика е транспортната такса, която получават за транзита Азербайджан, Грузия и Турция.
По неофициална информация през 2007-а Гърция е получила 800 млн. куб. метра азерски газ, а Турция е консумирала 2.8 млрд. куб. метра. Само че за разлика от Гърция, Турция е платила за доставените количества по цените на Баку - т.е. по 120 долара за 1000 куб. метра. На този етап няма данни какви са условията за доставките през 2008-а, но те със сигурност ще бъдат дискутирани при посещението на гръцкия министър на развитието Христос Фолиас в Баку на 17 и 18 март. Според гръцките медии Фолиас ще се срещне с министъра на промишлеността и енергетиката Натиг Алиев, с колегата му, отговарящ за икономическото развитие, Гейдар Бабаев, както и с президента Илхам Алиев. Съобщено бе още, че на тези срещи ще бъдат обсъдени въпроси за доставка на азерски газ за Европа - основно за Гърция и Италия.
Припомняме, че идеята е газопроводът Азербайджан - Грузия - Турция - Гърция да бъде продължен до Италия (т.нар. проект Посейдон). Максималният му капацитет ще е 11.5 млрд. куб. метра годишно. През лятото на 2007-а частната компания от Апенините Едисон подписа споразумение с гръцката Депа и азерската ГНКАР за изграждането на Посейдон.
През септември миналата година договореност за доставка на синьо гориво от Азербайджан подписа и Румъния. Количествата, които вече си е гарантирала северната ни съседка, са около 5 млрд. куб. метра годишно.
Апетити съм азерския газ има и Газпром, но договореност все още не е постигната. През седмицата се разбра, че руският газов гигант и ГНКАР за пореден път не са се споразумели за цената. От началото на 2007-а Баку вече не внася руски газ, тъй като Газпром увеличи цените на 230 долара за 1000 куб. метра. В отговор ГНКАР предложи да продава на руснаците свое гориво при същите цени, но те не приеха. Разговорите между двете компании продължиха през цялата минала година без резултат. Въпреки това интересът на руснаците към азерския газ като че се засилва. Подсказва го намерението на Газпром да се присъедини към... проекта за газопровода Набуко. Неотдавна говорителят на руската компания Сергей Куприянов бе цитиран от медиите в Москва, че е възможно Газпром да сключи договор с търговец на природен газ, който от своя страна да заяви, че иска да ползва определен капацитет от бъдещата тръба към Европа. Процедурата по договарянето с търговците на количествата за Набуко предстои да бъде отворена през тази година. Така че вариантите на руснаците са два. Първият е да използват паневропейската тръба за доставки на свое гориво чрез подводния газопровод Син поток (който пресича Черно море и излиза край турския град Самсун). Вторият е да закупят предварително големи количества азерско синьо гориво, а после чрез търговец на газ да го продават по Набуко в Европа.
Мераците на Газпром са напълно обясними, но едва ли ще бъдат реализирани. И то не защото европейските потребители ще се откажат да купуват руски газ, транспортиран по Набуко, а заради властите в Баку и Анкара. Азерското правителство не би имало нищо против да продаде горивото си на Газпром, ако обаче получи високи цени. Ние се стараем да работим там, където ще можем да осъществим продажби на търговски принцип и то при най-ефективни за нас условия, подчертава президентът на ГНКАР Ровнаг Абдулаев, допълвайки, че политиката на страната му се състои в това, да може да осъществява безпрепятствени доставки на газ за Европа. Условията за азерските дзоставки са прозрачни транзитни тарифи на държавите, през чиято територия ще се транспортира горивото, както и прозрачност на газовите продажби в Европа. Подобна прозрачност едва ли би могла да се гарантира от Газпром. Всъщност, проблеми с транзита на собствения си газ Баку има и с властите в Анкара. Двете страни така и не могат да постигнат съгласие по условията за транспортирането на горивото по Набуко. Турция многократно е заявявала своята ангажираност в Набуко, а газовата й компания Боташ е член в консорциума за изпълнението на проекта, но енергийният министър Хилми Гюлер не пропуска да отбележи, че той не е единствената алтернатива за турците. По неофициална информация желанието на Азербайджан е сам да продава своя газ чрез държавния монополист ГНКАР, Турция пък иска да закупува азерското гориво и да го препродава в Европа като свое.
Преди десетина дни европейският координатор по Набуко Йозиас ван Аартсен посети турската столица, за да окаже натиск над премиера Реджеп Ердоган за преодоляване на някои от препятствията пред проекта. Ако Турция се стреми към отношения с Европейския съюз, това е един от начините действително да го докаже, отбеляза Ван Аартсен. За изглаждане на различията между Баку и Анкара на 3 и 4 март в Азербайджан бе американският помощник държавен секретар Матю Брайза. Резултати обаче няма. Всяка страна има своите аргументи и затова е трудно да се постигне съгласие, казва Брайза, цитиран от азербайджанската електронна агенция Day.Az.
Почти сигурно е, че дипломатическите усилия на Брюксел и Вашингтон все пак ще успеят да загладят и последните препятствия пред Набуко. По-големият проблем е дали природният газ от азерското находище Шах - Дениз ще успее да напълни паневропейската тръба? Ето защо намеренията са към нея да бъде привлечено гориво и от източния бряг на Каспийско море. Ненапразно втората от целите на Матю Брайза в Баку е била да ускори реализацията на транскаспийския газопровод, който да транспортира туркменистанско (и евентуално узбекско) синьо гориво по дъното на Каспийско море до Азербайджан.
Колкото до България, за нас е важно дали ще успеем да си гарантираме директни доставки на каспийски газ по Набуко, или ще трябва да го купуваме чрез посредници - т.е. по-скъпо. Отгвор на този въпрос може да получим още тези дни след работната визита на Георги Първанов на 10 и 11 март в Баку.

Facebook logo
Бъдете с нас и във