Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОСЛЕДНИЯТ БОЙ ЗА СПОРТНИТЕ ИМОТИ

След шестнайсет години преход шведската маса, в каквато бе обърната голямата приватизация у нас, е почти опоскана. В едното ъгълче обаче още се крие едно почти неначенато блюдо - националните спортни бази. И понеже гладните около тази маса стават все по-гладни, боричканията за тази последна голяма хапка ще бъдат незапомнено ожесточени.
Последният етап от тази битка започна още през пролетта, когато най-приближените на софийския кмет Бойко Борисов създадоха сдружението Столична спортна асоциация, сред чиито приоритети личеше: Ефективно управление и модернизиране на наличната спортна база и изграждане на нови спортни обекти и съоръжения. После офанзивата временно замря, явно в очакване на окончателното да от Европейската комисия. Само седмица след като го дочакахме, финансовият министър Пламен Орешарски окончателно откри надпреварата за спортните имоти. Вместо да пазим държавната собственост и да гледаме как се руши, по-добре смело да я дадем на частния сектор, заяви министърът пред парламентарната Комисия за младежта и спорта.
Не е чудно, че изявлението на Орешарски не предизвика никакви възражения. Около неговото мнение в момента са се обединили представителите на всички политически сили и икономически лагери. Те са категорични, че спортната база трябва да се предаде в частни ръце. Големите разногласия между тях възникват
едва при въпроса в чии ръце?
Един от възможните отговори бе предложен на парламентарната комисия в четвъртък (12 октомври) под формата на проект за изменение на Закона за спорта. Той е изработен от работна група начело с експерта на комисията Васил Велинов (брат на освободения преди седмица управител на зала Фестивална Чавдар Велинов). Сред членовете на групата личат имената на професор Светослав Иванов (бивш ректор на НСА и шеф на БСФС), на общинския съветник от БСП и член на споменатата Столична спортна асоциация Стоян Стоянов, на бившия депутат от НДСВ генерал-майор Нонка Матова. В нея са още шефовете на няколкото софийски обединени спортни клуба - структури, създадени при предишния сериозен опит да се реши съдбата на спортните бази. Негласните им лидери са шефът на ОСК ЦСКА Георги Калчев (някогашен европейски шампион по борба, а по-късно - съдружник с Илия Павлов и Димитър Калчев в Мултигруп Север) и председателят на ОСК Левски Стоян Хранов.
При такива съставители едва ли е изненада, че проектозаконът застъпва пълното
предимство на спортните организации при приватизацията
на базите. В него се предвижда Признаване от закона на ролята и мястото на обединените спортни клубове, които изграждат, управляват и ползват споpтни обекти и съоръжения - публична държавна и публична общинска собственост. Тоест обединените спортни клубове искат не само да получат в пълно разпореждане сега съществуващите бази, но и да контролират средствата, които държавата или общината биха отпуснали за строежа на нови. На всичкото отгоре те настояват за Замяна на лицензионния режим с регистрационен - тоест дори сегашният слаб контрол на ДАМС върху дейността им (под формата на периодично лицензиране) да отпадне и те да функционират само с първоначалната си регистрация по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Ако и това не е достатъчно ясно, по-нататък в проектозакона фигурират две точки, които гарантират на спортните организации право на ненамеса на държавата и право на автономност (разликата между двете не ни е ясна, но за експертите явно съществува).
Предлаганите изменения предвиждат да се обособят три типа собственост на спортната база: изключителна държавна собственост, осигуряваща условия за подготовка и изяви на спортисти от елитния спорт (очевидно в тази графа ще попаднат десетте обекта, включени в капитала на Национална спортна база ЕАД); публична държавна собственост (училищната и университетската спортна база, която се предлага да се стопанисва от просветното министерство) и публична общинска собственост - спортна база, използвана от дружествата (ОСК) и спортните клубове в дейността им и общинските училища за учебни занятия и спорт. Тъкмо за третия тип очевидно ще е голямата битка.
Трябва спешно да се извърши децентрализация на спортните бази - каза при обсъждането в комисията столичният заместник-кмет Цветан Цветанов. - В момента
много бази пустеят, защото са държавна собственост
или не е ясно кой е собственикът им. Цветанов добави, че от 200 спортни площадки в София сега функционират едва десет. Депутатът от ОДС Ваньо Шарков го подкрепи и призова спортните бази да бъдат отстъпени на общините.
Разходите за стопанисване на спортните обекти са високи, затова е необходимо да се обсъдят възможностите за прилагане на публично-частното партньорство и концесионирането на обекти - коментира председателят на ДАМС Весела Лечева. - За съжаление в България все
още няма успешна практика в това отношение.
Лечева обаче разкритикува друга част от предлаганите законови изменения, които засягат финансирането на спорта. Според авторите на проекта не било целесъобразно бъдещето на българския спорт да е зависимо от финансовите резултати на едно търговско дружество, каквото е тотализаторът. Вместо това те предлагат средствата за спорта да се отделят изцяло от държавния бюджет и да не са по-малко от 0.5 процента от него. При сегашните бюджетни параметри
това означава минимум 90 милиона лева.
В момента спортът получава около 35 милиона годишно - 20 милиона от тотото, а останалото - през бюджета на ДАМС и под формата на извънредни субсидии. В целия свят спортът се финансира от тото и лото игри, отговори на това Весела Лечева, като обаче призна, че е необходимо тотализаторът да се преструктурира. Очевидно битката в спорта няма да е само за базите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във