Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОСЛЕДНАТА ИГРА С ДОСИЕТАТА

Дали министърът на вътрешните работи Румен Петков е скроил капан на журналиста Георги Коритаров, в който сетне и сам падна, или цялата шумотевица около агентите и техните досиета от последната седмица е част от по-голяма и хитра игра вече май няма особено значение. Както няма особено значение дали агентът Алберт е донасял на ДС и дали ще свие сърмите на депутатите от Комисията по вътрешен ред и сигурност, казвайки им нещо вероятно много страшно... Това, което има значение, е, че вече изглежда прекалено трудно, трудно до невъзможност, нещата отново да бъдат сметени под мръсното чердже на тайната. Че на седемнайстата година от българските промени най-сетне тая ужасна страница от историята ще бъде прочетена и прелистена. Че ония папки с делата на служители и сътрудници на Държавна сигурност ще отидат там, където отдавна им е мястото - в публичните архиви на държавата.
Банално стана да се повтаря, че обществото иска катарзис. Или че народът иска цялата истина за миналото си. Но за да има катарзис, или пречистване, както се превежда старогръцката дума от Поетика на Аристотел, цялата болка трябва да се изживее. Това се казва в прочутото му определение за трагедията, която е подражание на действие, а не разказ, което пробужда страх, състрадание и милост и постига очистване от подобни чувства.
Хората отдавна искат действие, а не разказ за досиетата.
Последните десетина дни най-много се говореше за това. Да припомним - всичко започна отново, след като журналистка на свободна практика поиска от вътрешния министър Румен Петков справка дали известни нейни колеги и шефове на печатни и на електронни медии са били свързани с тайните служби. Вътрешният министър, охотно сякаш, спази буквата на закона и предостави на журналистката търсената информация. Тя бе тиражирана отново под формата на разказ за досиета. Избрани части от този разказ вече са качени в ИНТЕРНЕТ. Когато обаче пак беше поискана цялата истина или пълното разсекретяване на тези архиви, започнаха уговорките. Миналия понеделник премиерът Сергей Станишев и БСП заявиха позицията си, че досиетата на бившата ДС трябва да бъдат унищожени или затворени. Политици от опозицията, главният прокурор Борис Велчев и столичният кмет Бойко Борисов категорично се обявиха за пълното им отваряне. Президентът Георги Първанов съобщи по същото време, че в момента България няма нужда от подобен дебат.
Междувременно един от екранните ментори на съвременната българска журналистика, за когото бяха извадени данни, че е бил доносник, пожела да говори за агентурното минало пред парламента. Друг един дългогодишен екранен корифей също не изрече дума за покаяние.
В България се спекулира с досиетата. Вече 17 години те се отварят избирателно и през отвора изпълзява нещо много гнусно. То не е толкова името на поредния агент или избрани части от доносите му. Ужасно е усещането, че историята се повтаря. Ужасно е усещането, че винаги, когато се заговори за вадене на досиета, сякаш всичко започва и завършва с журналистите. Може би някой иска да внуши на обществото, че тези, които би трябвало да са четвъртата власт, са всъщност заложници на останалите власти и няма защо и как да им се вярва. И че не четвъртата власт е тази, която казва истината, контролира управляващите и ги уличава, ако извършат нещо нередно, а това става по волята на митичните тайни служби. И че потуленото минало превръща бъдещето в заложник.
За да се свърши с това, то трябва да бъде осветено. Нищо особено поверително няма в тези архиви, нищо, заплашващо националната сигурност. Ничия геройска съдба на български Джеймс Бонд няма да бъде прекършена след публичното им оповестяване - та тия джеймсбондовци отдавна следва да поливат пенсионерските си градинки. Това, което вероятно болезнено ще отекне, е истината за фалшиви авторитети, срамни постъпки и нечестни богатства. На бас, че тя няма да изненада никого...
Иначе избрани представители на политическия, пропагандисткия и милиционерския елит ще продължават да обясняват колко страшно е да се отваря кутията на Пандора и да се натискат да правят ред и методика за четене на архива. Много важно е тъкмо това да не им бъде позволено точно на тях - такъв ред и методика ще спретнат, че никой нищо няма да може да прочете...
Прочее, от глупост, хитрост или злобно невежество - може да се окаже, че министър Петков е свършил твърде калпаво една нелоша работа...

Facebook logo
Бъдете с нас и във