Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Последната далавера на Ясен "ДКК" Спасов

Тези дни председателят на парламента Никола Минчев за пореден път обяви, че България не е бедна държава, но е безумно крадена, а министър председателят Кирил Петков допълни: „Където и да бръкнеш – злоупотреби!“  Историята, която ще ви разкажем днес е точно такава: обилно позната в политическите и бизнес средите, но несъществуваща за медиите, блюстителите на реда в МВР и орлите на правосъдието в прокуратурата. 

 

Малко преди да бъде изгонен от поста си, бившият изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания Ясен Спасов е успял да спретне доста любопитна сделка.

Месец преди да бъде разпуснато 45-ото Народно събрание и първият служебен кабинет на Стефан Янев да се впусне в одисеята по неговото изгонване, Спасов продава 10 436 кв. м., представляващ поземлен имот с три стари сгради върху него. Цената е 580 000 лв. или по 55 лв. за квадратен метър. Предвид местоположението на този имот - софийското село Герман, район „Панчарево“, въпросната цена е повече от смехотворна, защото от години тази локация се води високо престижна и стойността на квадратния метър от доста време не е падала под 80 евро.  С други думи,

пазарната стойност на имота е около 830 000 евро.

Или "само" три пъти повече, отколкото Спасов е успял да "договори".

Разбира се, в документно отношение сделката е „изпипана“ прекрасно. Облечена е с грижата на добрия домакин към още по-добрия чуждестранен инвеститор и затова на 18 март 2021 г. директорският борд на ДКК разрешава продажбата, а след три седмици - на 9 април, сделката вече е сключена.

Купувач е „Глас България“ ЕАД, което е 100% собственост на люксембургската фирма „Редфорд СПФ СА“, регистрираната през март 2016 г. с капитал от 31 000 евро. Представители на едноличния собственик в България са французина Лионел Капио и люксембургските граждани Тобиас и Клод Фабер.

Финалният етап от историята с тези 10 декара започва в началото на март 2020 година. Жителите на Герман алармират Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК) и кмета на район „Панчарево за изоставен имот и рушащи се сгради, превърнати в свърталища на клошари и наркомани. Имотът и сградите са собственост на Министерството на културата и са били предоставени на Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“

Както си му е редът, ДНСК, собственика и стопанина извършват проверка, на 24 април 2020 г. дирекцията изпраща доклада на културния министър и директора на библиотеката и... дотам! Дали безхаберието министерството - като собственик на имота - е плод на злощастни обстоятелства, или е тенденциозна политика с цел продажба (уж) на безценица, можем само да гадаем... заради едното благоприличие.

Около половин година след проверката - срок, достатъчен да

приспи подозренията и на най-върлите опоненти на ГЕРБ,

Министерството на културата предлага на правителството да прехвърли собствеността върху имота на Министерството на икономиката.

С решение № 624 от 3 септември 2020 г. идеята е одобрена и Министерският съвет дава нов „статут“ на имота: обявява го за недвижима собственост с отпаднала необходимост, която по-нататъшна съдба трябва да бъде решена от министъра на икономиката. Оттам нататък "процедурата" е известна: съдбата на имота е поверена в ръцете на "ресорния" ликвидатор на държавна собственост - ДКК, а темпото, с което са уредени по-нататъшните етапи от процедурата, не оставят и грам съмнение за какво иде реч:

- на 15 октомври 2020 г. правителството приема решение, с което "трансформира" имота от публична в частна държавна собственост;

- на 5 ноември с.г. новият "стопанин" ДКК се сдобива със заветния акт за частна държавна собственост;

- на 9 април 2021 г. имотът е продаден и прехвърлен с нотариален акт.

По същото време, на същото място... Само дето продавачите, купувачите и статута на имотите са различни. И цената, разбира се..

 

Проверка на „БАНКЕРЪ“ установи, че тази сръчност (колкото и да изглежда невероятно, 6-7 месеца са никакво време за подобен род процедури) изобщо не е случайна. Фирмата купувач - също.

"Глас България" АД е създадено през август 2017 г. от Димитър Илиев и Румен Дженев, като акционерно дружество с капитал от 400 000 лева. Илиев притежава 99% от него, а Дженев - едва десет акции, които представляват 1% от капитала му.  

Година по-късно "Глас България" АД е продадено на люксембургското дружество „Редфорд СПФ С.А“ и е преобразувано в ЕАД. Собственик на "Редфорд" е французина Лионел Капио, който притежава още едно "тематично" ЕАД, рагистрирано в Люксембург - „Глас контрибюшън“.

Името на тази фирма нашумя през 2016 г., когато - в качеството си на чисто българска фирма - придоби собствеността върху стъкларският завод "Рубин" в Плевен – един от сериозните длъжници на фалираната Корпоративна търговска банка.

Активите на "Рубин" бяха продадени от частен съдебен изпълнител, което - и по онова време, и сега - си е част от поредица "измислени" прехвърляния и цесии. Любопитното в случая е, че

официално купувачът е самия кредитор "Глас контрибюшън",

поискал продажбата на завода.

Според информация от източници, близки до сделката, още тогава се заговори, че зад нея стои (за кой ли път) соченият като приятел на премиера Александър Сталийски, който година и половина преди това пое контрола над "Рубин" чрез поредица от цесии и прихващания. Тъй като синдиците по принцип имат право да атакуват пред съда такива операции, в този случай те забавиха достатъчно дълго време и изпълниха задължението си година и половина след затварянето на КТБ. Анализатори обясниха, че с това поредното превъртане, активите на завода се отдалечават от фалираната банка и от евентуален фалит на старото дружество "Рубин".

При „търга“, обявената началната цена за 230 дка земя и 70 сгради беше 15.5 млн. лева. Отделно бяха предложени и 565 броя машини, съоръжения и оборудване, оценени на 14.6 млн. лева.

На 25 март 2016 г. в Имотния регистър беше вписано прехвърляне, от което става ясно, че недвижимостите са били продадени за исканата минимална цена на "Глас контрибюшън". Тъй като по онова време компанията е и реален взискател по делото, много вероятно е същинско плащане да не е имало.

Другото любопитно нещо е, че "Глас контрибюшън" е регистрирана в края на декември 2015 г., капиталът й е 50 000 лв., а тримата и собственици нямат абсолютно никакъв бизнес, който може да се нарече сериозен. Няколко дни по-късно обаче компанията поема вземанията на "Кепитъл инвестмънт" от "Рубин пропърти" 

с договор за цесия на стойност 42.2 млн. лв.

и става заложен кредитор на стъкларския завод.

Именно"Кепитъл инвестмънт" е връзката с реалния собственик на стъкларския завод. Чрез поредица от цесии Александър Сталийски и приятелката му Виолета Сечкова успяха да спасят общо около 30 млн. лв. депозити във фалираната банка.

Въпреки че документално Сталийски не участва в схемата за "Рубин", името му "изтече" в скандалните записи на адвоката Мондешки и съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова (за "Двете каки" става дума). В тези раздумки Сталийски е споменат с личната си хвалба, че е взел стъкларския завод. Това частично се потвърждава и от факта, че фирмата, създадена заради цесията със Сталийски - "Кепитъл инвестмънт", е регистрирана на същия софийски адрес като "Рубин трейдинг".

Facebook logo
Бъдете с нас и във