Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Поскъпването на суровините може да повиши износа ни

Призивите на Министерството на финaнcите за актуализация на държавния бюджет  заради изчepпaлите се възмoжнocти зa пpecтpyĸтypиpaнe нa paзxoдитe вече има реални очертания.  Документът даже вече е внесен в Народното събраниие. И чака волята на депутатите да се заемат с него.

Той стъпва върху актуализираната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за 2021 година. Документът отразява текущото развитие на националната икономика, както и променените външни допускания за международната среда.

Естествено актуализацията стъпват върху повишените очакванията за развитието на световната икономика, като глобалният икономически растеж вече се очаква да достигне 5,5 на сто. Сред основните фактори за положителната ревизия в прогнозата за световната икономика са възстановяването на търсенето в глобален план, активизирането на ваксинационния процес във водещите икономики и очакванията за достигане на дългосрочно решение на здравната криза. Наред с тях не се пропускат и обявените значителни по размер фискални пакети за справяне със ситуацията.

От Министерството на финансите очакват през 2021 г. реалният растеж на БВП да достигне 3,5 процента. Прогнозата е коригирана нагоре спрямо есенната поради подобряване на очакванията за динамиката на вътрешното търсене. Тя стъпва на повишеното потребление на домакинствата, което се повиши с 2,8% през първото тримесечие при първоначални очаквания за спад поради наложените ограничителни мерки за разпространението на COVID-19. Експертите от финансовото министерство смятат, че през следващите тримесечия потреблението на домакинствата ще бъде подкрепено от нарастването на доходите и повишеното доверие сред потребителите, което ще доведе до годишен растеж от 3,6 на сто. Публичното потребление също се очаква да нарасне - с близо 5%, и също ще подкрепи растежа на икономиката през 2021-а. Инвестициите обаче ще останат потиснати поради все още високата несигурност.

Предвид малкия вътрешен пазар, българската икономика разчита на външната търговия за повече приходи.

А динамиката на външната търговия през първото тримесечие показа, че външното търсене може да има по-силен от очакваното положителен  ефект върху износа на стоки на България, според анализа на финансовото министерство. Същевременно нарастването на потреблението у нас и инвестициите се отрази в по-висок от прогнозирания внос на стоки. Съответно в актуализираната прогноза се очакват по-високи растежи на вноса (6,5%) и износа (6,1%) на стоки.

За съжаление, в асортиментната листа, която изнасяме на външните пазари преобладават суровини и продукти за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност). Но през последните месеци тази слабост на българската икономика донякъде се превърна в нейна сила. Добре върху износа ни се отразява ръстът на цените на повечето неенергийни суровини – на металите (медта и медни продукти са силно перо в нашия износ), и на храните - пшеница, царевица.

Именно значителното повишение на международните цени на суровините през 2021 г. е водещ фактор за по-висока прогноза на финансовото министерство за номиналните растежи във външната търговия. Очаква се дефицитът в търговията със стоки да остане близък до реализирания през 2020 г. (3% от прогнозния БВП), а постепенното възстановяване на международните пътувания ще се отрази в нарастване на излишъка на статията "услуги" до 5,3% от БВП. Обаче, въпреки растежа, възстановяването на свързаните с туризма услуги няма да е бързо, а приходите от посещения на чужденци в страната ще останат под половината от реализираните през 2019 година. 

Расте износът към основните ни партньори в ЕС

Последните публични данни за търговията със стоки на България с трети страни и ЕС са от периода между януари и май. В тях разчитаме, че фирмите от България общо са изнесли стоки на стойност 26.35 млрд. лв., което е с 19.4% повече в сравнение със същия период на 2020 година. За петте месеца в страната ни са внесени продукти за 29.16 млрд. лв. (по цени CIF), или с 23.1% повече на годишна  база. Така се формира общо външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF), което е отрицателно за страната ни през периода януари - май и е на стойност 2.81 млрд. лева.

Иначе ЕС остава основният търговски партньор на България заради членството на страната ни в този съюз и близостта на пазарите ни. Дори между януари и май износът и вносът на стоки се увеличават. Експортът ни е с ръст от 23.4% спрямо същия период на 2020 г. и е в размер на 17.62 млрд. лева. Основните ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция,  Белгия и Франция, като те приемат 70.5% от износа ни за държавите членки на Евросъюза. Добрата новина за нас е, че с всяка от тези страни изнасяме повече продукти.

Вносът от ЕС се увеличава с 25%  на годишна база и е на стойност 17.88 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция, Нидерландия и Унгария. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - май е отрицателно и възлиза на 262.6 млн. лева.

Но, с Германия, Румъния, Италия, Гърция,  Белгия и Франция имаме положително търговско салдо – българските фирми са изнесли повече стоки за тези пазари.

Отрицателно е обаче търговското си салдо с Нидерландия и Унгария.

Facebook logo
Бъдете с нас и във