Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОРЪЧАХМЕ С НАШИ ПАРИ ОБОРУДВАНЕТО ЗА БЕЛЕНЕ

Подписването на акционерния договор за АЕЦ Белене, с което германската компания RWE ще получи 49% от акциите на бъдещата ядрена централа, се отлага. Вместо в края на октомври, когато бе последният обявен срок, документът ще бъде парафиран най-вероятно през декември, съобщиха от Националната електрическа компания (НЕК), която е основен инвеститор в проекта.
Германските партньори обаче са на по-различно мнение. Според в. Ханделсблат окончателното решение на RWE за инвестицията в Белене може да се отложи до края на 2009-а или началото на 2010 година. На извънредното си заседание на 2 ноември надзорниците са одобрили принципно влизането на концерна в проектното дружество за атомната централа, но са отложили всички по-нататъшни стъпки. Причината са висящите все още въпроси около ядрения проект, твърди изданието, позовавайки се на източници от RWE. Основните проблеми били свързани със сигурността на бъдещата централа и необходимостта от анализ как инвестицията в България ще повлияе върху състоянието на компанията в условията на глобалната икономическа криза.
През миналия уикенд около триста активисти на Грийнпийс протестираха пред централния офис на RWE в Есен против участието в българската АЕЦ. Германският концерн се замесва в ядрена авантюра с включването си в проекта за изграждане на българската атомна централа край Белене и си играе на руска рулетка със сигурността на хората, казва експертът от екоорганизацията Хайнц Мител, цитиран от радио Дойче веле. В разпространен писмен призив пък се акцентира, че 12 международни банки, сред които Дойче Банк, Комерц банк и Хипоферайнц банк, вече са се дистанцирали от участие във финансирането на начинанието.
В началото на октомври 2008-а RWE бе предпочетена за стратегически партньор в АЕЦ Белене пред белгийската Електрабел. Германците предложиха премия от 550 млн. евро на НЕК, обещаха други 1.2 млрд. евро за придобиване на 49% дял в проектната компания и заявиха готовност да отпуснат корпоративен заем от 300 млн. евро за поръчване на оборудването. Но след заседанието на надзорниците в Есен е очевидно, че немски пари за Белене не могат да се очакват, поне до края на годината. А както вече писахме, след натиск от Москва и лично от руския премиер Владимир Путин оборудването за централата вече е поръчано. Източници от НЕК съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че заявката е била дадена в последните дни на октомври, като са платени и първите суми. Засега са преведени само остатъкът от синдикирания заем с общ размер от 250 млн. евро, както и 300-те млн. лв. от капитала на Българския енергиен холдинг, в чийто състав е и НЕК. Недостигът е трябвало да бъде попълнен с немски пари, но на този етап това няма да се случи. Сумата за доплащане на руския изпълнител Атомстройекспорт е от порядъка на няколкостотин милиона евро, само че ръководството на националната компания било сигурно, че нужното финансиране ще бъде осигурено.
Да не забравяме, че по предложение на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров в проектобюджета за следващата година е записано, че държавните гаранции за 600-те млн. евро за АЕЦ Белене ще са в сила по външни заеми от заемодатели - утвърдени кредитни институции. Така кабинетът ще може да започне преговори с всяка банка, която би изразила готовност да финансира българския ядрен проект. Теоретично съществува възможността недостигащите средства да бъдат осигурен и от белгийската Електрабел или някой от останалите кандидати за 49-те процента в проектното дружество. Решението за включването на нов инвеститор обаче не може да бъде взето от НЕК, а единствено от германския партньор RWE.
Третият начин за осигуряване на пари, който засега изглежда най-сигурен, е от руската държавна хазна. По предложение на Владимир Путин в закона за тазгодишния руски бюджет са включени 3.8 млрд. евро държавен заем за АЕЦ Белене, но изглежда, че те ще бъдат прехвърлени за 2009 година.
За да се спазят графиците на НЕК, консултантът БНП-Париба трябва да е готов със схемата за общо финансиране от 3.997 млрд. евро през октомври 2009-а. Инак изграждането на централата може фатално да закъснее. Никак не е за подценяване фактът, че в съседна Румъния вече подготвят изграждането на блокове III и IV на АЕЦ Черна вода, а планират и втора атомна централа. На юг същото прави и Турция, където от година текат публични (и напълно прозрачни) търгове за строежа на ядрени централи.
През седмицата стана ясно също така, че италианският енергиен гигант Енел, който бе сред кандидатите за Белене, започва строителните работи по блокове III и IV на словашката АЕЦ Моховице. Централата е част от активите на Slovenske elektrarne (т.е. словашки НЕК), чийто мажоритарен собственик е Енел. Според строителното разрешително е необходимо строежът да приключи до края на 2013-а. Капиталовите разходи ще достигнат 2.775 млрд. евро, в строителството ще се включат около 4000 души и подготвителните дейности на площадката вече са започнали, съобщиха от италианската компания. Уточнено бе, че тя ще инвестира 2.775 млрд. евро в построяването на двата допълнителни блока и по този начин ще покрие около 22% от битовата консумация на електричество в страната. Според изпълнителния директор и генерален мениджър на Енел Фулвио Конти след завършването на АЕЦ Моховце словашките домакинства и предприятия ще бъдат облагодетелствани от по-ниски и по-стабилни цени на тока.
Словакия прекрати строежа на III и IV блок в АЕЦ Моховице през 1992 г. не заради протести на екозащитници, както при Белене, а поради недостиг на пари. Строителните дейности по двата блока достигнаха до 70%, а готовността на техническата част бе 30 на сто. Общото с нашата централа е, че използваните реактори също са руски. Проектът на АЕЦ Моховице е за четири реактора ВВЕР-440 тип В-213, като първите два са въведени в експлоатация през октомври 1998-а и март 2000 година. Те също влизат в инвестиционната програма на Енел, която ще вложи в модернизацията им около 90 млн. евро.
Всъщност общата сума, която италианците ще инвестират в словашка енергетика до 2013 г., е около 3.7 млрд. евро. И независимо от финансовата криза първите стотици милиони вече са преведени. В същото време друг голям европейски енергиен гигант - германската RWE, тепърва ще умува за инвестицията си в българската ядрена мощност. Някои експерти обявяват проекта за АЕЦ Белене на руската Атомстройекспорт за рисков, докато доизграждането на словашката централа АЕЦ Моховице вече получи всички необходими разрешителни.

Енел Словенске електрарне (Еnel Slovenske elektrarne) е най-голямата енергийна компания в Словакия и втората по големина в Централна Европа. Енел контролира 66% от активите й, а останалите 34% са собственост на National Property Fund, като правата на акционерите се изпълняват от словашкото министерство на икономиката. През 2007 г. компанията е произвела над 23 хил. гигавата електричество, като 66.5% от тях са от ядрени мощности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във