Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОРЕДНО НАДЦАКВАНЕ НА ГЪРБА НА ПАЦИЕНТИТЕ

По традиция всяка година по това време се разиграва поредната пиеса на тема Усъвършенстване на здравноосигурителната система. Драмата този път се нарича Национален рамков договор 2007, действието се развива в няколко критични епизода, а главни участници са Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Българският лекарски съюз (БЛС) и Съюзът на стоматолозите в България. Сюжетът се завърта около милионите в бюджета на касата, после прераства в епична битка за надмощие в здравноосигурителния сектор, но за съжаление почти винаги приключва като сапунена опера, след края на която пациентите оплакват тежката си съдба. Заради подобно стечение на обстоятелствата национален рамков договор за 2004-а изобщо не се подписа, а подписите под този за 2005-а бяха поставени чак в средата на същата година. Трагикомичното представление се повтаря на всеки 12 месеца, но винаги успява да привлече общественото внимание.
Завесата на тазгодишния спектакъл трябва да се вдигне до няколко седмици, когато здравната каса, лекарският съюз и съюзът на стоматолозите ще седнат на една маса, за да обсъдят условията в новия договор. Конкретна дата за начало на преговорите все още не е насрочена, но по всичко личи, че и трите страни работят усилено върху концепциите, които ще защитават, когато му дойде времето. Засега обаче времето тече бавно. Българският лекарски съюз е изпратил официалната си покана за разговорите по рамковия документ още през юли и е насрочил извънредно заседание на управителния си съвет за 10 и 11 септември, на което да се обсъдят евентуалните идеи за промени. По недвусмислен начин касата също заяви готовността си за преговори, като си назначи нов директор. Само Съюзът на стоматолозите като че ли все още се ослушва вероятно с надеждата, че докато двама се карат, третият може и да спечели.
За всички е ясно, че по време на дебатите страните по договарянето
пак ще се карат за клинични пътеки
След като здравната каса намали цените на най-използваните от тях, без да съгласува и обсъди решението си с лекарския съюз, председателят му Андрей Кехайов заяви категорично пред в. БАНКЕРЪ, че няма да направи компромис за сметка на изпълнителите на медицинска помощ. Не само че няма да допуснем, но никога няма да приемем новия рамков договор да се подпише с коригираните цени. Поискали сме президентът и премиерът да се произнесат по въпроса и ако те не го сторят, отговор ще дадат лекарите на България, заплаши Кехайов.
При всички положения Лекарският съюз едва ли ще отстъпи от позицията си и на всяка цена ще настоява за предоговаряне на клиничните пътеки. Касата пък като нищо може да излезе с номера, че вече е определила стойността им и не смята да прави корекции. Дори лекарското съсловие да се опита да я притисне с протести в цялата държава, тя без да й трепне окото, със сигурност ще обвини докторите, че неоснователно бавят подписването на важен документ. Ако и двете страни се запънат като магарета на мост, не е изключено пазарлъците да продължат и след Нова година. Естествено това ще е за сметка на пациента, който или ще си доплаща за лечението в болниците по намалените пътеки, или ще си купува скъпите лекарства в реимбурсния списък на касата.
Така стигаме до
разпределянето на парите
в бюджета на здравната каса, което е сред най-важните точки в дневния ред. Всяка година този бюджет се гласува от парламента, но въпреки че надвишава 1 млрд. лв., пак не е достатъчен за обезпечаването на медицинските дейности. Това е причината медиците у нас да търсят скрити пътечки за осигуряване на необходимите средства, като в повечето случаи се оказват в нарушение на закона. Проблемът възниква от огромния пакет дейности, записани в рамковия договор, за които касата не може да предостави адекватно заплащане и следователно договаря на по-ниски цени, обясни Андрей Кехайов. По думите му в новия договор трябва да се запише такъв обем дейности, който да отговаря на финансовите възможности на НЗОК и да се изпълнява реално от лекарите. Ще се случи ли това, ще разберем чак към края на годината, когато се очаква парламентът да гласува бюджета на здравноосигурителното ведомство. Което означава, че по време на преговорите здравната каса пак ще настоява за максимален обем дейности на по-ниски цени, докато желанието на лекарския съюз ще е да се договорят реални стойности.
Що се отнася до съсловието на стоматолозите, техните преговори с касата по новия договор започнаха неформално още в началото на август, когато двете организации трябваше да решат дали да се увеличат цените на стоматологичните услуги, или не. В началото на 2006-а се установи, че в бюджета на зъболекарите има излишък от близо 6 млн. лв., от които пациентите не са се възползвали. Миналата година пък средствата за стоматолозите бяха увеличени с 18%, но само след месеци лъсна, че 12 на сто от тях изобщо не са били усвоени. Пари има, а потребност няма, е равносметката от първото полугодие на 2006-а според изпълнителния директор на стоматологичен център Юниордент д-р Светослав Гачев. Поради тази причина здравната каса поиска да намали цените и на някои клинични пътеки за стоматологична дейност, което предполага пациентът да заплаща повече за пломба и вадене на зъб. Съюзът на стоматолозите обаче се усети навреме, като предложи излишъкът да се използва за профилактична дейност и отсрочи дискусиите за средата на септември.
Междувременно назрява проблем и с
дейността на общопрактикуващите лекари
В началото на месеца националното им сдружение заяви своите искания за промени в НРД 2007. GP-тата се оплакаха от високите глоби, налагани от касата, и поискаха корекция в механизма за санкциониране и определяне на нарушенията. За изписване на едно-две хапчета в повече с цена 3 лв., чиято реимбурсация е 1.5 лв., касата ни взима между 400 и 1400 лв., сподели пред БАНКЕРЪ председателят на организацията Любомир Киров. С твърдението, че глобите са необосновано високи, се съгласи и председателят на Българския лекарски съюз Андрей Кехайов. В момента здравната каса не разполага с капацитет за извършване на ефективен медицински контрол и прилага само финансов, т.е. превръща се в бирник, изтъкна той. Но лекарският съюз ще подкрепи идеята за промяната на механизма, само ако тя ще реши проблема за всички представители на медицинското съсловие.
Другата сериозна амбиция на НЗОК е въвеждането с Националния рамков договор за следващата година на горна граница в пациентските листи на личните лекари. Според експертите в касата това ще намали опашките пред кабинетите и ще подобри контрола върху изразходваните пари. Идеята естествено не се харесва на GP-тата, защото така доходите им от таксата за посещение автоматично ще бъдат лимитирани. Националното сдружение на общопрактикуващите медици е изпратило своето становище до здравната каса, лекарския съюз и Министерството на здравеопазването с надеждата промяната да не се осъществи. Мотивите са, че предложението не съответства на реалната ситуация в страната и нарушава правото на пациента за свободен избор на личен лекар. Освен това то може да се превърне в причина за конфликти между лекари и болни, тъй като механизмите за отписване на пациентите над горната граница не са определени. На всичко отгоре и качеството на услугата няма да се подобри, защото съпътстващата всеки преглед документация ще си остане същата.
Впрочем, кой е крив и кой прав, ще се решава по време на преговорите, а дотогава по новия рамков договор
предложения подготвя и здравното министерство
В началото на седмицата заместник-министърът на Матей Матеев подхвърли, че ведомството има няколко идеи. Едната е свързана с част от реформата в здравната система и конкретно с промените в спешната помощ. намеренията са спешните кабинети в болниците да бъдат превърнати в портали, които да осигуряват по-добро обслужване при неотложни случаи. Засега желание за това са заявили 17 лечебни заведения в София и ако покрият заложените изисквания за апаратура и персонал, ще получат регистрация от районните центрове по здравеопазване. Стремежът е някой да поеме отговорността за 24-часовото обслужване на гражданите, което бе вменено на личните лекари в рамковия договор за 2006-а и което те не изпълняват заради големия брой задължения в пакета за първична извънболнична помощ. В рамките на една година в спешните кабинети са извършени около 1 млн. прегледа на хора, които не са намерили своето GP, казва Матей Матеев. Министерството на здравеопазването предвижда личният лекар да делегира задължението си за осъществяване на 24-часова спешна помощ на определен портал в лечебно заведение, диагностично-консултативен или медицински център, ако не желае да я изпълнява сам. В случай че не се откаже от тази отговорност, ще получава пари от здравната каса. При преотстъпването й обаче финансирането ще се поема от министерството и средствата ще отиват в болниците със спешни портали. Конкретно Националното сдружение на общопрактикуващите лекари се опасява, че с този проект здравното ведомство се опитва да пренасочи 11 млн. лв. от бюджета, предвидени за първична извънболнична помощ, към лечебните заведения. Според лекарския съюз пък спешната помощ винаги е била отговорност на държавата и няма причина тя да се прехвърля и върху здравната каса.
По всичко личи, че Националният рамков договор за следващата година ще се превърне в поредния горещ картоф, който НЗОК, лекарският съюз и Съюзът на стоматолозите ще се опитват дълго да си прехвърлят. И това не е за чудене, след като в крайна сметка става въпрос за пари. Лошото е, че когато те не достигат в здравноосигурителната система, ще излизат от джоба на пациентите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във