Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Помощите за скъпия ток - от следващия парламент!

Цените на електроенергията у нас винаги са били вкусна дъвка за политиците. А в период на избори, когато из мътната вода започнат да шават наистина едри шарани, все се намира по някой майстор, чието остроумие направо... избива рибата.

 

Тазгодишният хит на сезона е въпроса "Защо отново не отворим отново четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" и да пуснем евтин ток за хората и бизнеса?“ Да, ама не, както обичаше да казва покойният колега Петко Бочаров. Блоковете отдавна ги няма, правилата на ЕС се промениха радикално, а щом искаме да сме част от Клуба на богатите, длъжни сме да си плащаме масрафите без да хленчим. 

За съжаление това е голата истина за ядреното сърце на България, което близо половин век вече неуморно и безаварийно бие на дунавския бряг. Четири от камерите му изживяха времето си и бяха "пенсионирани". Другите две бяха реанимирани и през 2019 г., тъкмо да се зарадваме, че животът им бе удължен с по 10 години, откъм Брюксел ни споходи "ново двайсет" - до 2025 г.

трябва да затворим завинаги въглищната индустрия

в Стара Загора, Хасково, Кюстендил и Перник. И, ако ще да протестираме целогодишно, от сутрин до мрак и от здрач до зори - не бива да се надяваме дори на частични отстъпки. Оказа се, че и Брюксел е като Москва - не вярва на сълзи ! Просто влакът замина и само Полша успя да скочи в последното купе на последния вагон. Докато ние останахме на гарата, за да плащаме скъпо и прескъпо собствения си ток, който бил най-евтин в Европейския съюз.

През тази седмица правителството все пак реши да представи заветните мерки в подкрепа на бизнеса, компенсиращи донякъде умопомрачително високите сметки за ток и газ. Прекрасни мерки, които би трябвало да заработят до няколко месеца. Но... може и да не заработят, ако настъпи някой и друг конюнктурен катаклизъм. 

В общи линии, това стана ясно от думите на служебния премиер Стефан Янев, споделени с широката общественост в понеделник (27 септември) след приключване на експертната среща. Облекчения за бизнеса ще има, предложенията вече са формулирани, но процедурите могат да бъдат задействани

само след нова актуализация на бюджета за 2021 година.

Тоест - работодателите ще трябва да потърпят до конституирането на 47-ото Народно събрание и, ако депутатите постигнат съгласие - всичко ще е окей.

Служебният премиер обясни, че съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) енергийния регулатор е разработена конкретна схема за финансово подпомагане на фирмите.

„Говорим за компенсации от 50 лева на мегаватчас изразходвана електроенергия, които да получат предприятията. Средствата са налични чрез свръхпечалбите на енергийните дружества. Разплащането по тази схема обаче трябва да стане през държавния бюджет, а в момента ние не разполагаме с необходимия ни парламентарен механизъм", обясни Стефан Янев.

Дали подобно действие ще бъде подкрепено от депутатите в 47-ото Народно събрание, засега никой не се наема да прогнозира. Ако съдим обаче по скоростта и качеството, с които предишният парламент направи първата актуализация на бюджета, бизнесът може да се надява на някакви компенсации през декември. Дотогава всеки ще трябва да се спасява поединичному.

"Ако не бъде правена актуализация, парите ще бъдат заложени в бюджета за 2022 година. Тогава компенсациите ще се изплащат чак от януари и ще са за 6 месеца. Предварителните разчети сочат, че нужният ресурс ще е в размер на 600-650 млн. лева", обясни още служебният премиер Стефан Янев.

А цените на електроенергията на свободния пазар, като че ли нямат никакво намерение да падат - нито след няколко месеца, нито по-нататък. И понеже държавата няма как да регулира и манипулира (дори в добрия смисъл на думата) свободния пазар, явно ще се върви към смекчаване на ударите върху бизнеса чрез вътрешни механизми. Примерно - чрез як ремонт на методиката, по която формират цените си

богоизбраните пет-шест фирми,

известни като "Доставчик на последна инстанция".

Проблемът е, че актуалните проблеми в енергетиката са чисто икономически. Тоест - след като държавата няма право да спира износа на евтин български ток и няма как да накара производителите да го продават за без пари на вътрешния пазар, "умните глави" ще трябва да измислят други варианти за сваляне на напрежението. И то така, че всички да са доволни, защото са спечелили. Примерно - намаляване на акциза или ДДС-ставката при сделките с електроенергия и природен газ. Или разсрочване на тяхното плащане...

Какво мисли бизнесът за мерките?

Нищо, което да изненада... когото и да било. В предложените мерки има хляб, но само от политиците зависи дали този хляб ще бъде "гарниран" с вода и лук или с водка и хайвер. Казано накратко - подкрепа ще получат само онези фирми, които не фалират през следващите три-четири месеца. За всички останали обаче, известни като обикновени микро, малки и средни предприятия, оцеляването с двойни, тройни и четворни сметки за ток и парно, си чиста проба сън в лятна нощ.

"Може да се надяваме на компенсации най-рано от януари месец. Тук не стои въпроса дали мерките са достатъчни, а дали са навременни. Тежката и енергийно интензивна индустрия може да намери някакви резерви, но малките и средни предприятия нямат такива, за да да изкарат три месеца до очакваната компенсация. Подкрепата може да стане реалност само след нова актуализация на бюджета, а за това трябва действащ парламент. Така че обещанието на служебното правителство, че тази подкрепа ще влезе и в бюджета за 2022 г., не действа успокояващо на бизнеса", коментира през седмицата и Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

Президентът поиска смяна на правилата

„Трябва да се преразгледат правилата за работа на Българската независима енергийна борса. Очаквам от отговорните институции да влязат много сериозно в своите задължения и да санкционират всички, които спекулират на тази борса“, заяви отривисто президентът Радев, поддавайки се на предизборната политическа еуфория. 

От своя страна, шефът на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов обясни, че спекулации в търговията на борсата няма. Но не отрече фактът, че към БНЕБ все още няма клирингова къща, която би могла да покаже доколко реално платими са сделките и дали определени търговци на ток не препродават още на следващия ден стоката "електроенергия" на трети лица, т.е. на прекупвачи. Това е схемата, по която евтиният български ток заминава за чужбина, където маржът е много голям и осигурява на прекупвачите прекрасни печалби.

Препускането на цените обаче ще е сериозна дъвка през следващите месеци, защото за момента няма особени изгледи за намаляването им. Тъкмо обратното - природният газ в Европа достигна отчайващо високи нива за бизнеса от 1000 долара за 1000 нормални кубика. И никой вече не смее да прогнозира дали вече си удряме главите в тавана, или сме паднали под масата и се опитваме да станем... 

 

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във