Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Половината от дюните у нас не са отразени в специализираните карти към кадастъра

Половината дюни между Приморско и Перла не са отразени в кадастъра.Това обявиха от гражданската инициатива “Зелени закони”, след като техен екип е извършил проучване на дюните по българското Черноморие. Целта му е била да се установи колко от съществуващите дюни са описани и отразени в кадастъра и специализираните карти.

От сдружението напомнят, че дюните са крайбрежни екосистеми, които се формират при специфичното взаимодействие на морето и сушата. Те са екотонна територия между водната среда и сушата, която се отличава с уникалност на екологичните условия и на населяващите я флора и фауна. Дюните имат важна буферна роля за намаляване на разрушителната сила на морската абразия към сушата. Поради своята спецификата, навсякъде те заемат сравнително неголеми площи, при промяна на условията са лесно разрушими и силно чувствителни екосистеми. Поради засиления антропогенен натиск техните площи са намалели няколко пъти през последните 100 години. Заради дюните като застрашени природни екосистеми са включени както в Червения списък на Европейския съюз, така и в Червена книга на Република България. Те са определени като важни за опазване природни местообитания в Европейската мрежа от защитени зони НАТУРА 2000. Според научни проучвания и данни на МОСВ днес в България има между 7 и 12 квадратни  км дюни, а в специализираните карти на МРРБ са включени 4.654 квадратни км, съобщава Стефан Аврамов.

Експертите на  “Зелени закони”  са били заинтригувани от тези разлики в площите и това ги е провокирало да обследват терени от Ахтопол до Шабла.  При проверката те са открили множество варианти на некартиране на дюни без никаква логическа причина. На практика картирани в кадастъра се оказали само половината от известните дюни в България.

Сред най-интересните казуси, на които са се натъкнали от сдружението е този свързан с  констатациите от проверката между Приморско и Перла.

Според Аврамов,  докато обект на картиране са били всички дюни около устието на река Ропотамо прави впечатление, че на север от пет картиране района чак до устието на Ропотамо дюни въобще не са отразени.

Не е за позценяване фактът, че проучваната територия е изцяло в Натура 2000 и затова през 2012 г. дюните са били картирани по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“, с възложител Министерството на околната среда и водите. В доклад за Европейската комисия дюните тук са били определени като сиви, бели и облесени дюни с обща площ около 237.232 декара. Тези дюни са отразени и в специализирания формуляр на защитената зона Ропотамо. Но в специализираната карта на дюните към кадастъра е отразено под половината от тях или 121.057 декара.

От инициативата си задават въпроса защо заданието за картиране на дюните не обхваща териториите на север от т.нар. картен лист 5 до Перла, както и защо Министерството на регионалното развитие не е използвало данните за картираните дюни на Министерството на околната среда и водите.  И подчертават, че съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие - “В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерството на околната среда и водите предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7. В 6-месечен срок след предоставянето на информацията границите на пясъчните дюни се отразяват в кадастралната карта и специализираните карти и регистри.”  Този закон е приет през 2008 г. и това задължение очевидно още не е изпълнено, катеорични са експертите на сдружението.

Те посочват защо е важно дюните да бъдт отразени като дюни в кадастъра. А именно, че когато това се случи, първо площта им се изключва от площта на плажа, на която може да бъдат разполагани преместваеми търговски обекти.

Второ - на тях не може да се разполагат коли, кемпери и каравани. На трето място се забранява  поставянето на строителството на всякакви преместваеми обекти и съоръжения и на последно- забранява се преминаване и паркирането на леки автомобили.

 А ако дюните не са отбелязани като такива, концесионерите на плажовете имат възможност безнаказано да ги разорат и да ги включат към площта на плажа.

От „Зелени закони“ за задали официално въпроса на  Министерството на регионалното развитие защо толкова дюни не са отразени в кадастъра, но на този етап отговорите все още липсват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във