Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОЛИТИКАТА НА КАБИНЕТА Е НЕПРЕДВИДИМА

Мартин Димитров е роден на 13.04.1977 година. Завършва магистратура по международни икономически отношения в УНСС. Работил е по международни проекти в Института за пазарна икономика в партньорство с Европейския съюз, МВФ и Американската агенция за международно развитие. Сега е депутат от ОДС. Заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, наблюдател в Европейския парламент от 26 август 2005 година.

Г-н Димитров, от трибуната на Народното събрание заявихте, че българското правителство не е било задължавано да увеличи изпреварващо акцизните ставки на цигарите, алкохола и горивата...
- Това, което предприе кабинетът по отношение на тютюневите изделия и алкохола, по никакъв начин не следва от европейската интеграция. Планираното увеличение на акцизите за следващите няколко години беше направено наведнъж. То ще предизвика много сериозно нарастване на контрабандата, както и на инфлацията до над 6% през 2006 година. По-важното е, че правителството така и не ни убеди, че тази мярка е наложителна и че зад нея стои някакво нормално обяснение. От кабинета казаха, че предпочитат да изнесат сега увеличаването на акцизите, за да спазят по-ниска инфлация в двугодишния период преди въвеждането на еврото. Само че този аргумент не е сериозен. Има и други инструменти, които могат да смъкнат инфлацията - примерно намаляването на ставката по данък добавена стойност (ДДС).
Тъй че от 2006-а средният български гражданин ще понесе тежестта на акцизите върху горивата, които нарастват заради европейската интеграция. Но ще плаща и повече пари за цигари и алкохол, защото властта е решила да бърка много надълбоко в джоба на данъкоплатеца.
Всичко това заради увеличаването на приходите в хазната ли се прави?
- Това е само едно от възможните обяснения. Управляващите просто скъсаха връзката между обещания и реални действия. Даваха се таблици как ще растат ставките по акцизите през годините... Но една сутрин всичко беше променено, тъй като така им е хрумнало на кабинетните финансисти. Това означава, че в политиката на сегашното правителство няма предвидимост. Не може стъпки, които са заложени като част от интеграцията от години и вече се изпълняват, да се променят ад хок. По този начин се създават проблеми на бизнеса, защото той трябва да променя стратегиите и плановете си буквално всеки ден. Всъщност такава е и цялата политика на управляващата тройна коалиция - изключително непредвидима.
Вярна ли е тезата, че широко прокламираните данъчни намаления за 2006 г. всъщност се оказват данъчни увеличения?
- Наистина някои от налозите падат, но повечето се увеличават. Трябва да е напълно ясно - средният българин ще внася в хазната повече, отколкото през 2005-а. Ситуацията даже е странна. През тази година излишъкът в бюджета ще е около 2 млрд. лева. Тоест държавата е взела от хората 2 млрд. лв. повече, отколкото парламентът е одобрил. В нормалните страни това би се възприело като сигнал, че могат да се намалят данъците и да се даде глътка въздух на бизнеса. Само че у нас данъците се увеличават. На практика единственото положително нещо, което направи този парламент, и то под сериозния натиск на ОДС, беше намаляването на осигурителната тежест. Това е единствената бяла лястовица. Другото добро нещо е доброволната регистрация по ДДС - от 1 април 2006 г. малките и средните фирми ще могат да ползват данъчен кредит, ако имат оборот между 25 000 и 50 000 лева. Има известни намаления и при облагането на застраховките Живот - от 16 на 12%, което би трябвало да стимулира застраховането.
Можем ли при това положение да твърдим, че парламентът има воля, макар и бавно, да промени основните обществени сфери и бизнес средата в България?
- Ситуацията около мнозинството БСП-НДСВ-ДПС в парламента не изглежда добре. Причините са ясни - данъците се увеличават, реформите са спрени. Какво означава смяната на директори в здравеопазването да се нарича реформа? Това си е чиста проба спекулация и отказ от истински реформи. По подобен начин стоят нещата и в образованието. Ясно е, че проблемите в тази система се нуждаят от спешни решения - от оптимизиране на училищната мрежа и подобряване на качеството на образованието. В рамките на тези реформи могат да се постигнат и по-високи заплати за учителите. Проблемът е, че всички тези мерки не са част от програмата на това правителство и това управление.
Има ли алтернатива на сегашната данъчна политика и защо тя все не се случва у нас, след като е доказано, че води до растеж на икономиката?
- Още през септември с колегите ми от ОДС внесохме пакет от данъчни законопроекти и показахме възможната алтернатива. Правителството можеше да помисли върху възможността осигурителната тежест да падне с 13% или да обърне внимание на предложението ни за намаляване на личните данъци чрез въвеждането на три ставки - от 0, 10 и 17 процента. Можеше да се обсъди и идеята ни за снижаване на ДДС до 18%, намаляване на корпоративния данък до 10% и премахване на данъка върху дивидентите. Това е т.нар. дясна политика и алтернативата на сегашното управление. Предложихме я на един много ранен етап, преди да има проектобюджет за догодина и промени в данъчните закони. За съжаление основната част от нашите предложения не бяха приети.
По-беден ли ще е средният български гражданин през 2006-а?
- При инфлация от 6% на годишна база - да. Правителството няма намерение да направи каквото и да е за ускоряване на икономическия растеж, което би допринесло да има повече пари в джоба на българина. Вместо това увеличава данъчната тежест и не прави реформи. Лошата новина е, че през 2006 г. хората ще стават все по-бедни. Или пък няма да могат да изплуват от бедността, тоест и при положителен сценарий на развитие най-много да се запази сегашното статукво.
Всички промени във фискалната област сега минават под лозунга финансова стабилност. Смятате ли, че Националната агенция по приходите (НАП), която ще заработи от 1 януари 2006-а, е стъпка в тази посока?
- Ситуацията около НАП е много проблематична. Ние нееднократно предупреждавахме, че има голяма опасност да стане беля. Кодексът, по който тази агенция трябва да работи, не е готов. В момента има смесени групи, които работят по него, тъй като никой не го харесва. Както се казва, печатите на тази нова структура още не са сменени. Няколко пъти предлагаме откриването й да се отложи за 1 април 2006 г., но засега такова решение няма. Както няма и никакъв капацитет за внедряването на НАП в българската администрация. Представете си какъв хаос и неуредици ще се създадат в приходната администрация точно преди доклада на Европейската комисия за България и какви допълнителни усложнения могат да се появят по пътя към европейското ни членство.
Има много примери за провала на подобни структури в други държави. Не трябваше ли екипът на Пламен Орешарски да контрира императивното искане на Международния валутен фонд за старта на мегаагенцията?
- Позицията на МВФ и Световната банка е, че тази стъпка е ангажимент на България от години и трябва да се случи. Сегашният кабинет поема негативите на правителството на Симеон Сакскобургготски. Но нали същите партии участват и в кабинета Станишев? Те можеха да пледират за толерантност от страна на фонда и НАП да започне да работи от 1 април 2006-а. В противен случай рисковете са толкова големи, че не си струва да бъдат поети. Вече приближаваме средата на декември, а нищо не е готово. Иначе казано, НАП е бомба със закъснител, която може да избухне.
В какви посоки ще е това избухване - намаляване на приходите от данъци, пенсионни и здравни вноски или възникване на административен хаос?
- Дори да не се стигне до намаляване на приходи, суматохата е неизбежна. Гражданите и бизнесът ще бъдат препращани от едно място на друго, разтакавани и мотани само защото правителството не си е свършило работата. Всичко това може да намали и приходите в хазната. Да не говорим, че НАП не е информационно подготвена. Обещанията са, че софтуерът ще е реалност до август 2006 г., на този етап са доста имагинерни.
Като заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси вие поставяли ли сте тези въпроси пред финансовия министър?
- Много пъти съм изразявал тревогата си и пред комисията, и пред Пламен Орешарски. В общи линии се твърди, че друг избор няма, че това са проблеми, насадени от предишния кабинет, и че НАП трябва да тръгне от 1 януари 2006-а на всяка цена. Все ми се струва, че има едно сериозно неосъзнаване за възможните рискове.
Бихте ли се ангажирал с макропрогноза за икономиката на страната през 2006-а?
- Очаквам икономическия растеж да е по-нисък, в сравнение с тази година. Струва ми се, че стратегията на БСП е да не прави нищо, но ако може икономиката на страната да издържи и да се избегнат проблемите от Виденовото време. Иска й се да се запише в историята, че е управлявала, без да е нанесла сериозни щети върху стопанството на България. Проблемът е, че държавата не е достигнала до онова равнище на икономическо развитие, при което е възможно да се запази статуквото, като не се прави нищо. Ако се пропуснат шансовете за реформи, цената ще е много висока, и изглежда, отделни представители на управляващата коалиция си дават сметка за това. Иначе не мога да си обясня осеяната с противоречия политика на кабинета. Обещанията бяха за реален растеж на икономиката между 6 и 8% в рамките на техния мандат. В доклада към проектобюджета за догодина обаче пише, че до 2008-а се прогнозира растеж от под 6 процента. Това самопризнание от тяхна страна, за съжаление, е съвсем точно - с тази политика категорично няма да се прехвърли 6% растеж на икономиката.
Какви са очакваните сценарии за нивото на чуждестранните инвестиции?
Смятам, че ще има известен спад и на равнището на чуждестранните инвестиции. Румъния направи важни реформи и там средата за бизнес вече е по-добра, отколкото у нас. Въведен беше плосък данък от 16%, а и икономиката е голяма, което е силен магнит за външните капитали. Сърбия въведе 10% корпоративен данък, в Черна гора този данък е 9 процента... Защо тогава инвеститорите да идват в България, където ставката е 15 процента?
Важно обстоятелство също така е, че това правителство няма намерение да продава Булгартабак. То ще си пази тютюневите предприятия и дори от догодина ще фиксира цените на цигарите. Кабинетът има намерение да определя цените на всички търговци чрез т.нар. централно-планирани административни цени. Резултатът ще е такова мащабно разрастване на контрабандата с цигари, че то ще се превърне във феномен в новата история на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във