Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОЛИТИЦИТЕ СИ ИГРАЯТ СЪС СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Г-н Христосков, в момента са обявени две предложения за начина, по който да бъдат увеличени пенсиите през 2009-а... Вие лично кое подкрепяте?
- Да, едното е от 1 януари 2009 г. да се даде по-голяма тежест на една година от осигурителния стаж - всяка такава година ще има тежест 1.1% вместо досегашния 1 процент. Другият вариант е от 1 юли 2009-а всички пенсии, които са отпуснати до 31 декември 2008 г., да бъдат индексирани по т.нар. Златно швейцарско правило.
По няколко причини аз лично подкрепям първия вариант за увеличение на тежестта от 1 януари. Първо, хората ще се възползват по-рано от това 10-процентно нарастване. По този начин ще компенсират непрекъснатото поскъпване на живота. На второ място, това е по-справедливо, защото увеличението ще е в пряка зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Третият ми аргумент е, че това е увеличение не само за досега отпуснатите пенсии. Занапред доходът на всеки излязъл в пенсия човек при равни други условия ще бъде с 10% по-висок. Това ще позволи коефициентът на заместване, т.е. съотношението между пенсията и дохода, получаван от човека по време на трудовия му живот, да бъде с 10% по-високо.
Ако сега в нетно измерение (пенсията, отнесена към дохода, намален с личните осигурителни вноски и данъците) стойността на този показател е 51-51.5 на сто, то след увеличението ще скочи до 55 процента. Освен това този начин на повишение на пенсиите ще даде възможност от 1 януари, а не от 1 юли, максималната пенсия да се вдигне до 700 лева. Минималната пенсия също ще се увеличи с 10 процента.
Ако се реализира вторият вариант, с оглед на очакваната инфлация и нарастване на доходите през 2008 г., нарастването на пенсиите ще бъде с 18-18.5 процента. В процентно изражение то е по-високо, отколкото при първия вариант, но идва шест месеца по-късно. Затова и парите, които са необходими за него, са с около 100 млн. лв. по-малко. С други думи, точно със 100 млн. лв. повече ще разполага населението при януарското увеличение. Затова и в единия случай дефицитът на НОИ е 1.070 млрд. лв., а във втория случай - 970 млн. лева.
Планира се от догодина държавата да се включи като самостоятелна страна в осигурителния процес. Не променя ли това възприетия у нас осигурителен модел?
- Ако държавата участва със субсидии и размерът на тези субсидии се увеличава в резултат на намаление на осигурителните вноски, тогава моделът и обществените отношения като цяло се изкривяват. Ако обаче държавата участва като осигурител и паралелно с вноската, която правят работникът и работодателят, и тя внася съответния дял, тогава моделът се запазва. Такова държавно участие - като осигурител, а не като допълващ със субсидии субект, има в доста страни. Например в съседна Гърция, във Финландия, в Люксембург вноските на трите страни в осигуряването са разпределени по една трета. В миналото и в България е имало такава практика.
Каква е разликата между едното и другото? Субсидията покрива някакъв дефицит. Той обаче може да бъде допълван, а може и да не бъде. Когато държавата участва като осигурител, размерът на нейната вноска е свързан с това колко плащат работникът и работодателят. Моето първоначално предложение дори беше работодателят да плати цялата сума и чак след това държавата да му възстанови частта, която тя поема. По този начин се гарантира, че бизнесът си изпълнява ангажиментите, а не разчита само държавата да плаща вноски. На този етап обаче идеята отпадна, защото се появи мнението, че тази финансова операция е доста трудна и няма кой да осъществява контрол.
Един от аргументите на тройната коалиция за включването на държавата като особен осигурител е, че така вноската на работодателите се намалява с 2%, което ще стимулира бизнеса и ще подпомогне борбата със сивия сектор. Не се ли отреждат прекалено много допълнителни функции на социалната система, която и без това си има достатъчно проблеми?
- Изцяло съм съгласен, че социалното осигуряване е вид застраховане и то не бива да се обременява с най-различни допълнителни функции. То има за задача да възмезди доходите, които хората са загубили в резултат на нетрудоспособност. Всяко такова натоварване - да изпълнява регулативни функции, да се бори със сивата икономика, да насърчава заетостта, да стимулира селското стопанство, да решава демографски проблеми и т.н., го изкривяват. За съжаление обаче политиците не разбират, че по този начин отклоняват социалното осигуряване от неговия първообраз. Те си играят и с други финансови инструменти, без да ги погледнат в цялост.
Правил съм изчисления дали намаляването на осигурителните вноски или пък на данъците води до изсветляване на икономиката. По учебник би трябвало да е така, но на практика постигнатите ефекти са минимални. Като показател за сравнение например аз вземам съотношението между приходите от осигурителни вноски и брутния вътрешен продукт от 2000-а насам. Очевидно е, че когато се увеличава съвкупното производство, нараства масата от трудови доходи, върху която се начисляват вноските, и следователно растат финансовите потоци към социалното осигуряване. Но когато ги отнесем към брутния вътрешен продукт, се получават интересни резултати. Най-висок процент от приходи от осигурителни вноски отнесени към БВП имаме през 2003 г. - 8.4 процента. Тогава бяха въведени минималните осигурителни прагове и задължителното регистриране на трудовите договори. Това са чисто административни мерки, които аз, като икономист, не одобрявам. Като човек, който познава българската среда, обаче ще трябва да приема.
С последващите намаления на осигурителните вноски приходите започнаха да падат и като процент от брутния вътрешен продукт. Очакваме за 2008-а това съотношение да бъде 6.4 на сто. В същото време харчим близо 9% от БВП само за пенсии. Естествено, разликата се покрива със субсидии. Но те не идват от небето. Тук не е Норвегия, за да добиваме нефт в Северно море, или Русия, където има богати газови находища. Ресурсът при нас идва от данъци и по-конкретно от косвени налози, които се плащат и от самите пенсионери.
Само че по инерция и понеже това е много модерно, хора, които никога не са управлявали и които дори нямат изследователски труд зад гърба си, се явяват в публичното пространство и повтарят като папагали учебникарски фрази... Работната сила в България била много скъпа, осигуровките били високи, пенсионерите ни тежали... Как ще ни тежат, като харчат за тях по-малко в сравнение с онези, с които се конкурираме?
В Европейския съюз за пенсии се харчат средно между 10.5 и 11% от брутния вътрешен продукт. Очакваме тази година плащанията за възрастните в България да са около 8.8 процента. Само 6% обаче са за сметка на работници и работодатели. В същото време в Гърция, в Австрия и дори в някои от новоприсъединените страни членки за доходи на възрастните отиват 14-15% от БВП. Нима това пречи на конкурентоспособността на тяхната икономика? И като намалихме вноските, нарасна ли конкурентоспособността на нашата икономика? Платежният баланс и търговското салдо подобриха ли се?
Проблемите на българската икономика са другаде - те са в мениджмънта, в маркетинга, в технологиите, в политиката на приоритети. Там трябва да търсим резултати. Всъщност трудът е притиснат до стената, печелят за негова сметка, като не му плащат навреме и като не се плащат осигуровките.
В публичното пространство все по-често изкача и мнението, че осигурителната система трябва да премине към изцяло капиталови схеми, защото в момента хората нямат стимул да внасят пари...
- Всичко, с изключение на 1.5%, които отиват за управление, администриране на дейността по събиране на вноските, плащане на обезщетения и т.н., се връща при хората под формата на пенсии, обезщетения за болест и майчинство и т.н. Как да няма стимул? Ако всичко отива в лична сметка, както предлагат някои юнаци, какво ще прави човек, ако още през първата година му се случат някакви неблагоприятни, ограничаващи труда му събития - инвалидизиране, майчинство, болест?
Непрекъснато се говори, че ангажиментът към сегашните пенсионери трябва да се поеме от държавата и моментът бил подходящ за това, защото имало бюджетен излишък. Само че разходите за една година са 6 млрд. лева. А дългът към всички сегашни пенсионери и всички онези, които идват след тях и не са имали възможност да трупат в индивидуална сметка, се измерва в стотици милиарди левове. Пак повтарям, ние нямаме нито газ, нито нефт да печелим от продажбата им и със средствата от нея да платим тази двойна цена. Единственото, което можем да направим, е Сребърният фонд, който обаче е само буфер срещу по-неблагоприятни години с демографски отклонения.
Законопроектът за Сребърния фонд вече мина на първо четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Одобрявате ли начина, по който се предлага да бъдат управлявани натрупаните в него средства? В проекта си Министерският съвет предвижда те да бъдат инвестирани доста агресивно...
- Смятам, че по отношение на инвестициите е намерен добър баланс. Моите възражения са по-скоро за ролята на НОИ. В сегашния правителствен вариант тя е принизена. Ние нямаме претенции да вземаме активно участие в самото инвестиране на средствата, а по-скоро в разчети за разходването им. Като цяло е нужен актюерски модел, който на база на демографски и статистически показатели да показва какви ще се разходите за пенсии през всяка една година, съответно какви ще са дефицитите, които трябва да бъдат покривани и каква част от тях могат да дойдат от този фонд. Това е нужно на онези, които ще инвестират, за да изчисляват с каква дългосрочност и хоризонт да са вложенията, кога точно ще са необходими парите, какъв да бъде матуритетът на ценните книжа, които ще се купуват. Ако се разделят тези две неща - прогнозите за разходната част, по кое време ще са най-необходими парите и кога - най-големи суми, има риск да възникнат сериозни ликвидни проблеми, да се стигне до ситуация, в която ще се развалят портфейли. На този етап е предвидено да има такова актюерско звено в Министерството на финансите, но аз смятам, че неговото място е в НОИ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във