Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Политиците посякоха идеята на бизнеса да не се плащат първите три болнични дни

Всеки четвърти болничен лист в България се издава на здрав човек, съобщи Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Асоциацията организира дискусията в опит да спечели съмишленици за старата си идея първите 3 дни от болничните да не се плащат на работниците. В нея участваха министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, председателят на парламентарната комисия по труда и демографската политика д-р Хасан Адемов от ДПС, председателят на икономическата комисия в парламента Петър Кънев от БСП и управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов.

Предложението на бизнеса е паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест да се изплаща от четвъртия ден до възстановяване на работоспособността.

Васил Велев представи данни от националната статистика и от НОИ, според която изплатените болнични от 2012 г. насам са нараснали три пъти. "Ние предлагаме солидарността в изплащането на болнични да започва от 4-ия ден, а не от първия, както е сега. 9-10 дни е средно при нас отсъствието по болест, а в Турция е 2-3 дни, което привлича инвеститори. Нашето законодателство стимулира едно грозно явление – масови кражби и масова корупция.От съвестните работници се крадат около 50 млн. лв. всяка година. Още 150 млн. лв. се крадат от НОИ и се пропускат да се изработят 1 млрд. лв. годишно, което прави около 400 млн. лв. пропуснати ползи за бюджета", каза Велев и допълни, че почти няма наказани лекари за издаване на фалшиви болнични.

Общо 2 748 173 са изплатените болнични листове през 2018 г., докато наетите лица са 2 238 402. От АИКБ припомниха, че проблемът възниква заради промяната в Кодекса за социално подпомагане от 1 януари 2013 г., когато се задължава осигурителят да заплаща първите три дни от болничния лист на осигуреното лице за временна неработоспособност. Тогава тази мярка е била предвидена като временна антикризисна, която обаче е станала постоянна. Преди да се приеме тази мярка през 2012 г. изплатените болнични листа са били 1 353 504, подчерта Велев. Според статистиката през 2017 г. Най-малко болнични листа са издадени в Добрич, а най-много са боледували в Стара Загора. "Няма и почти никаква разлика в нетното възнаграждение на един работник, ползващ болничен лист за 3 дни и такъв, който не ползва. При ползване на болничен лист работникът получава нетно възнаграждение средно месечно само с 3 процента по-малко, но за сметка на това работи с 15 процента по-малко", заяви председателят на АИКБ. Той е на мнение, че това е много сериозен стимул за извършването на тези злоупотреби.

Несъгласие с предложението на бизнеса изрази министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Той окачестви предложението като "едно от възможните решения", но го окачестви като "непропорционално, прекомерно и социално неприемливо" и призна, че от 2012 г. наистина броят на издадените болнични листа се е увеличил, но апелира да се търсят други решения на проблема. Министърът предложи да се обсъди възможността за ограничаване на срока, в който личните лекари могат да издават болничен лист. Сега този срок е до 14 дни непрекъснато. "Мисля, че във времето назад е било до 7 дни", добави Бисер Петков. Освен това той допълни, че може да обмисли и ограничение до 40 дни в общата продължителност в рамките на една година, в която личният лекар може да издава болничен лист. Според него може да се приеме и мярка, в която работодателят участва в обезщетяването на работниците за не повече от 15 дни в рамките на годината. Може да се обсъди и възможността за преразпределение на изплащането на дните между работодателите и държавното обществено осигуряване. Според него общата сума на обезщетения на издадените болнични расте и заради повишаването на средния размер на доходите.

Председателят на парламентарната комисия по труда и демографската политика д-р Хасан Адемов от ДПС подчерта, че злоупотребите с болнични се доказват в съда, а не на кръгла маса. Ако се приеме предложението на бизнеса, то НОИ ще бъде натоварен допълнително с още 198 млн. лв. Според него увеличеният брой издавани болнични е заради влошения здравен статус на българите и факта, че България е на първо място по смъртност в Европейския съюз. Работодателите, по Закона за здравето и разпоредбите за медицинската експертиза, са в правото си да контролират спазването на болничния режим на служителите си, а докторите носят отговорност по Наказателния кодекс за издаване на документ с невярно съдържание, допълни д-р Адемов. Той предложи два варианта за решаване на проблема. Единият е за първите три дни от болничните да се плаща различна, договорена от социалните партньори сума, а другият – работниците да отсъстват три дни с разрешение на работодателя, като през тези три дни заплатите им да вървят. Ако служителите злоупотребяват с това, работодателите са в правото си да се освободят от тях, каза Адемов.

Председателят на икономическата парламентарна комисия Петър Кънев от БСП апелира да се направи работна група в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, която да реши проблема. Управителят на НОИ Ивайло Иванов категорично не е съгласен неговото ведомство да поеме изплащането на първите три дни. То би натоварило бюджета на НОИ с поне още 200 млн. лв. Той призова да се засили контрола при издаването на болнични.

Междувременно социалната комисия ден преди дискусията остави без промяна режимът на плащане на болничните. Депутатите отхвърлиха внесени от "Воля" промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждаха първите три дни болнични да се изплащат от бюджета на Държавното обществено осигуряване. Синдикатите също категорично не са съгласни с предложението на бизнеса и го определят като „нечовешко и незаконно“, но според техни представители е редно издаването на фалшиви болнични да се криминализира.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във