Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОДОБРЕТЕ ПРОЗРАЧНОСТТА В АДМИНИСТРАЦИЯТА

Когато си роден в семейство на военен пилот, със сигурност се научаваш да бъдеш отговорен и самодисциплиниран. А за децата от смесени бракове казват, че са толкова по-умни и адаптивни, колкото географски по-отдалечени една от друга са страните, от които произхождат родителите им.
Янис Лазаридис е роден в Атина. Баща му е гръцки военен пилот. Майка му е украинка и семейството им винаги е било възприемано като по-особено и екзотично. Има и по-малък брат. Служебните задължения на баща му са ги отвеждали от база в база. Детските му години на практика минават между Солун и Атина. Не си спомня да е създавал сериозни проблеми на родителите си като малък. Може би дори добрата адаптивност, която днес толкова много му помага, се е формирала именно по онова време. Янис Лазаридис споделя пестеливо: Като цяло животът ми е интересен.
Като ученик иска всичко да разбере, всичко да му стане ясно. Харесват му и математиката, и географията, и историята, и химията. Но футболът и баскетболът са момчешката му страст. Като юноша
мечтае да стане пилот заради баща си
Струваше ми се много вълнуващо и страшно се радвах, когато ме взимаше със себе си на работа. Мирисът на керосин, шумът на двигателите, сигнализацията на наземния контрол - всичко ми се струваше толкова специално. Имах и още една идея - като порасна, да стана съдия по шахмат. Представях си колко лесна и приятна професия е това, но уви почти никое от тогавашните ми хобита не оцеля през годините.
Шефът на Нестле България Янис Лазаридис е с бакалавърска степен по Химическа индустрия от University of London. По-късно защитава и магистърска степен в Imperial College (University of London). Избира професията си на инженер-химик, както сам признава, именно защото в нея се сбират ранните му интереси към химията и към приложните науки. В семейството ми няма традиции в тази сфера и смея да твърдя, че изборът беше изцяло мой. Родителите ми не са ме съветвали какво да следвам, но при дипломирането ми несъмнено бяха много горди.
Предизвикателството си струва усилията
След университета Янис Лазаридис започва кариерата си като продуктов инженер в една американска компания. В Нестле постъпва през 1992 г. - като инженер в производството на гръцкия филиал на компанията в Атина. По-късно е преместен в дирекция Логистика и експорт. Постепенно правомощията и отговорностите му се увеличават - до момента на прехвърлянето му на управленска позиция в България. Лично за мен, както и за компанията, поемането на българския филиал бе изключителна възможност за развитие на нов бизнес с много голям потенциал. Започнахме практически от нулата и макар в началото да срещахме проблеми, никога не съм се съмнявал, че усилията си струват. Успях да въведа нова организационна структура и да наложа бизнес поведение, което, практиката го доказа, е правилно.
Лазаридис няма собствен мениджърски секрет. Разчита основно на опита и на интуицията си в отношенията с хората. Всичко, според него, зависи от откритостта и честността на мениджъра. Защото когато си играеш игрички, хората разбират това, и ти отговорят със същото. Той смята, че управленските правила не могат да бъдат константни, те зависят от икономическата конюнктура на страната и от промените, настъпили в живота и в стандарта на хората. Вярва също така, че
делата говорят по-силно от думите
Цени точността. Определя себе си като прагматичен човек. Доволен е, че е придобил голям опит, изправяйки се всеки ден пред напълно непредсказуеми ситуации. Защото в съвременната бизнес среда промените са интензивни и от определящо значение е способността на ръководителя да взема бързи решения. Бих се почувствал удовлетворен да поема предизвикателството от нова позиция с по-широки отговорности - пожелава си Янис Лазаридис.
Когато за пръв път пристига в София (през 2000 г.) не е подготвен за много неща от българската действителност. И не всички бяха положителни, уточнява. Особено силно го угнетява чувството за несигурност. Още пристигнал-непристигнал, открадват колата му от охраняем паркинг. Съпругата и детето му се връщат у дома в Атина, защото така и не успяват да се адаптират към софийските реалности: През първите четири месеца живяхме всички заедно тук, но трудностите, с които се сблъскаха, бяха твърде много и те се върнаха обратно в Гърция. Оттогава постоянно пътува до Атина през уикендите, за да прекара броени часове със семейството и приятелите си. И така - в продължение на шест години.
От първите дни и седмици в София помни още нещо, което го е впечатлило: Когато за пръв път дойдох тук, установих тотална липса на трафик в града - за максимум 20 минути можеше да се стигне от единия му край до другия. Ситуацията вече е променена, инфраструктурната мрежа в София вече трудно поема автомобилния поток.
Най-трудно ми беше обаче да свикна с работната среда в Нестле България, която по онова време беше депресираща, меланхолична и потискаща. Усмихвах се на хората, с които работех, и им казвах здравей, а реакция просто липсваше.
Беше и трудно и отчайващо .
Особено през първите шест месеца. Всички полагахме неимоверни усилия, а не се виждаше светлина в края на тунела - спомня си инженер-химикът.
Нещата постепенно потръгват. Младият мениджър се заема с цялостното преобразяване на фабриката. Полага усилия да постигне европейските стандарти в качеството на продукцията и в условията на труд успоредно с ремонтните дейности за обновяване на производствените цехове и мощности, на административните сгради. Но най-важното за него е да изгради добър екип от съмишленици, тъй като е убеден, че екипността е в основата на всичко.
Без екип успехът би бил невъзможен. Поставих си за цел да го изградя на базата на взаимното разбирателство и доверие. Исках да накарам колегите си да мислят и да действат така, все едно те са собственици на компанията. Надява се, че е успял. Доказателство за това са високите стопански резултати. През последните години Нестле България поддържа стабилен растеж, който е над средния за групата Нестле. Не би могъл да каже дали го приемат за строг, но справедлив началник. Питайте тях. Смятам се за справедлив, но другите обикновено трудно приемат за справедливо решение, което не отговаря на личните им интереси. Казва, че административно би санкционирал строго кражбата. Както и служители, които са пословично мързеливи или пък прехвърлят отговорността за собствените си грешки на други.
През годините най-трудно му е било да убеди колегите си, че статуквото може да бъде променено. Нужни им бяха време и много усилия, за да повярват, че бизнесът може да се промени на 180 градуса и че можем да поддържаме растеж, който значително да надминава българските корпоративни стандарти.
Трудно му е да се справя и с огромната и необоснована бюрокрация
След шестгодишен престой в България резюмира ясно и точно прогнозата си: Стопроцентов оптимист съм. Нямам никакво съмнение в успешното развитие на българската икономика и смятам, че този процес ще е много бърз. А какво пропускаме ние, българите, по пътя си към европейското членство? Отговорът му е лаконичен: Добро предварително планиране.
Янис Лазаридис препоръчва да не очакваме ЕС винаги да ни помага. И да помним, че ние от Балканите в нито един аспект не сме по-малко интелигентни и способни от гражданите на останалите европейски страни. Топмениджърът споделя мнението също така, че бизнес климатът в България продължава да се подобрява и тенденцията ще се запази и в бъдеще. Страната ни ще привлича все повече чуждестранни инвестиции и ще играе съществена роля в икономическото развитие на региона. А какво би трябвало да преодолеем?
Три са нещата, които наистина трябва да се променят, за да постигне българската икономика растежа, за който има потенциал. На първо място - да заслужите по-голямо доверие от страна на европейските институции, освен това - да повишите конкурентоспособността на икономиката си и да подобрите ефективността и прозрачността в държавната администрация.
За приятелството, вярата в доброто у човека и за още нещо...
Както вече споменах, от дете се адаптирам изключително лесно. Но не мога да си представя живота си в България без приятелите, които открих тук. Поддържам естествено контакти и със сънародници, установили се у вас, но, слава Богу, имам и много български приятели, които ми помогнаха да се почувствам като у дома си.
Признава си, че е мечтател. А как иначе, такива по принцип са южняците... Може дори да се каже, че това е проблемът ми. И допълва: Знам също така и коя моя мечта няма да се осъществи - да съм отново на 20 години, но с днешния опит. Би било страхотно! Сигурно не само аз мечтая за това.
Винаги е искал да има голямо семейство и поне три деца:- Тогава бих могъл да мечтая и за повече неща... Но засега имат само една дъщеричка, която вече е на единадесет. От снимката, която постоянно стои на бюрото му се вижда че е много красива.
Янис Лазаридис споделя охотно част от житейските си правила: Първо работи и покажи резултати, а едва след това говори. Бъди прагматичен, а не догматичен. Научи се да слушаш внимателно, да бъдеш открит и да уважаваш мнението на останалите. Казва също така, че се стреми винаги да е открит и честен. Мрази отмъстителността и лицемерието. Това, което не харесвам твърде в себе си е, че вярвам в доброто у хората. Понякога дори съм прекалено наивен да смятам, че всички хора са с добри и чисти намерения. Истински грозни за него са лъжата и двуличността. Неблагодарността също е изключително отблъскваща и нараняваща. Признава, че не умее да си почива достатъчно: Трябват ми доста уроци по този предмет....
Като всеки и той обича да се забавлява. Сърдечен човек съм и често се смея. Почти всичко може да ме развесели, стига да не е типичният британски хумор. Съжалява само, че напоследък рядко намира време да чете книги, а от изкуствата най-много харесва скулптурата. Преди години усилено е спортувал футбол и тенис, но напоследък съвсем е престанал, защото пуши много и не му е лесно да печели. Неотдавна е претърпял тежка операция на гърлото и все още се уморява, когато говори.
Бил е фен на АЕК, Атина, на финалите на световното е подкрепял италианците. Смята, че гърците и българите си приличаме и защото сме с гореща кръв и със средиземноморски темперамент. Споделяме и сродна балканска култура, дори кухнята ни е с общ ориенталски вкус. Хората и в двете страни са сърдечни и открити. И въпреки че и двете нации категорично декларират, че са различни, не виждам нито една съществена разлика. Бих казал дори, че сме
много близки братовчеди
Янис Лазаридис няма регламентиран период (след изминалите шест години), през който да е топмениджър на Нестле България. Ще остане в София, докато решат босовете в швейцарската група Нестле. А когато прекрати мандата си в софийското й дъщерно дружество, би искал екипът му да го запомни с опитите - всички заедно да постигнат нови и големи неща. И също така като справедлив човек.
С вълнение признава, че е имал много хубави моменти в България. Ще отнеса спомена за всички тях със себе си. Лошото е вече изтрито от спомените ми. Ще вземе със себе си и многото сувенири, които е получавал по различни лични поводи. На приятелите си у нас, както и на всички българи Янис Лазаридис пожелава повече оптимизъм: Защото без съмнение ви очакват много по-добри дни. И ще стиска палци ... българският национален футболен отбор да спечели следващата световна купа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във