Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОЧТИ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

България може и да се присъедини към Европейския съюз в началото на следващата година, но това съвсем не означава, че икономиката ни ще бъде конкурентна със сегашните 25 страни членки. Подобен, неособено радостен за страната ни, извод се налага от представения официално през тази седмица Икономически меморандум на Световната банка за успешната интеграция на България в Евросъюза. Голяма част от съдържанието на този документ в. БАНКЕРЪ публикува още през януари тази година. Той бе обсъден на специално организирана от Министерския съвет кръгла маса с участието на директора на банката за страната ни Ананд Сет в понеделник (6 февруари). Анализът на банката, в подготовката на който участваха и немалко представители на изпълнителната власт в София, набелязва пет критични области за стопанството (повишаване квалификацията на работната сила, модернизация на транспортната инфраструктура, усъвършенстване на управлението на публичния сектор, скорошна реформа на пазара на труда и не на последно място подобряване работата на съдебната система), които биха ни донесли сериозни главоболия след предстоящото присъединяване към общността.
Потискащата националното ни самочувствие констатация - че България ще стане част от единния вътрешен пазар, не защото изпълнява напълно икономическите критерии за членство, а въпреки това, бяха принудени да чуят министърът на икономиката Румен Овчаров и колегата му от финансовото ведомство Пламен Орешарски Представеният от Ананд Сет и от неговите експерти доклад потвърждава и една друга болезнена истина, която така или иначе рядко се изрича на глас у нас. На практика присъединяването на България и Румъния към ЕС догодина ще задълбочи още повече регионалните различия в общността. За наше съжаление при сравняването на повечето от макроикономическите показатели страната ни ще попадне в своеобразна категория от страни членки и ще отстъпва чувствително на десетте приети преди нас от Централна и Източна Европа. По данни на Световната банка към този момент доходите на българите са едва 57% от тези на живеещите в споменатите държави от петата вълна на разширяването. Не е новина и, че сред икономическите рискове пред бъдещото ни членство в ЕС са нарастващият главоломно дефицит по текущата сметка на платежния баланс на България, както и увеличаващият се в геометрична прогресия дисбаланс във външната търговия. Международният валутен фонд и Световната банка неколкократно предупредиха през последните няколко години, че бумът в жилищното кредитиране може да се върне като бумеранг, от който ще пострада банковата ни система.
Все пак при оценка на общата макроикономическа ситуация у нас анализаторите от банката не са пропуснали и
положителните моменти
които настъпиха в стопанството ни след кризисната 1997 година. Оттогава годишният доход на човек от населението у нас се е увеличил от 5216 щ. долара (по данни за 1998-а) на 8007 щ. долара през 2004 година. Въпреки множеството скандали и провала на няколко емблематични приватизационни сделки през разглеждания период бяха продадени и немалко държавни предприятия, а други бяха ликвидирани. Така се стигна до нормалната за една пазарна икономика ситуация частният сектор да произвежда над 75% от брутния вътрешен продукт.
Едно от най-големите достойнства на близо 200-страничния Икономически меморандум е, че той съдържа и матрица на неотложните реформи, които правителството трябва да проведе в петте проблемни области. Отделен въпрос е, че същите тези препоръки фигурират вече близо десетилетие в голяма част от докладите на Фонда, Световната банка и Европейската комисия. Както и че всяко поредно правителство завещава изпълнението им на своите наследници. Например за многострадалната реформа на българското образование и за
повишаването на квалификацията
на работната ръка се говори от началото на самия преход през далечната 1989 година. Положителни резултати обаче все така липсват. Вече шестнадесет години управляващите не могат да намерят формулата, която да обвърже финансирането на средното и висшето образование с реалните резултати от преподавателската дейност. Така от училищата излизат все по-слабо подготвени среднисти, а ВУЗ-овете бълват дипломирани специалисти на конвейер, които обаче трудно намират приложение в практиката. Така и не бе изработена надеждна система за акредитация на университетите, както и за отсяване на десетките псевдофакултети. През цялото това време обаче хазната наливаше средства. Междувременно учителската стачка от края на миналата година замени дебата за качеството на образованието с чисто битовия проблем за заплащането. Световната банка препоръчва модернизация на учебните планове, заплащане в зависимост от резултатите и от броя на обучаваните и установяване на по-добри отношения между бизнеса и академичните структури. Думите на Ананд Сет, че е крайно време държавата да инвестира не толкова в заплащане, колкото в подобряване на качеството на образователния продукт, бяха посрещнати с одобрителен жест от финансовия министър Пламен Орешарски. Стъпка в положителната посока бе обявената също тази седмица програма на образователния министър Даниел Вълчев за въвеждане на ясни критерии за заплатите на учителите.
Аналогично на това в образованието е и положението с модернизацията на
пътната инфраструктура
Въпреки многото проекти и усвоени милиарди левове завършването на най-големите ни проекти, като строителството на втория мост на Дунав при Видин-Калафат, електрификацията на ЖП линията Пловдив-Свиленград, строителството на новото летище София, както и довършването на магистралите Тракия и Струма си остават въпрос на бъдеще. За сметка на това от поредица сделки се носи дъх на корупция. Българските правителства превърнаха понятия като обществени поръчки, концесии и публично-частно партньорство в областта на инфраструктурата в мръсни думи. Може би затова и Световната банка препоръчва затягане на контрола и по-голяма прозрачност при сключването на договори с пари от хазната и при разпореждането с публична държавна собственост.
Доста работа предстои и по отношение на подобряването на
управлението на публичния сектор
В едноименния раздел от меморандума на Световната банка се акцентира най-вече на задълбочаване на реформите в социалното осигуряване, препоръчва се увеличаване на възрастта за пенсиониране, както и пресичането на измамите при отпускането на инвалидни пенсии. Експертите на финансовата институция недоумяват как е възможно осем от всеки десет българи да получават социално обезщетение под една или друга форма. И то при положение, че според официалната статистика у нас в категорията социалнослаб или пенсионер попадат едва 30% от населението. Трябва да се добави и че в България действат общо 34 програми за социално подпомагане.
Едва ли за някого у нас е тайна, че далеч от европейските стандарти се намира и здравната система. Хроничната задлъжнялост на болниците и скандалите с финансирането на Здравната каса са бомба с часовников механизъм, който избухва при съставянето на всеки бюджет. Специалистите на банката съветват правителството да помисли за въвеждането на частно доброволно здравно осигуряване, за бърза приватизация на болниците, както и за финансиране на скъпоструващото лечение.
Световната банка настоява и за кардинални промени на
пазара на труда
у нас. Сред лансираните в доклада идеи са въвеждането на срочни трудови договори, както и гъвкаво работно време, позволяващо полагането на извънреден труд от работниците. Осъществяването им обаче изисква Народното събрание да направи поредния ремонт и архаичния Кодекс на труда. Интересно е, че при една от последните му поправки през 2001 г. сключването на временните споразумения между работодатели и служители се допуска само по изключение. Колкото до работното време, тези разпоредби се спазват стриктно може би само в държавните ведомства. Трудноосъществимо изглежда и искането на банката за приемането на нови текстове, с които да бъдат дадени по-големи права на собствениците на фирми да уволняват наетите от тях лица.
Колкото до
реформата на търговското право
по голяма част забележките на Световната банка вече е прието или пък се подготвя ново законодателство. Такъв е случаят с гласувания през пролетта на миналата година Закон за частните съдебни изпълнители, както и с обсъждания в момента от икономическата комисия на парламента проект на Закон за търговския регистър. Работна група към правосъдното министерство пък подготвя изцяло нов Гражданскопроцесуален кодекс, който трябва да доведе до по-бързо решаване на търговските дела. Отделен въпрос е дали наличието на тези нормативи решава само по себе си проблемите с мудните действия на бюрокрацията при тяхното прилагане. Интерес представлява предложението на банката за премахване от Търговския закон на изискването за наличието на уставен капитал при регистрацията на новоучредено дружество. Според юристи обаче, поне на този етап такава промяна просто няма как да се случи в нашето законодателство, тъй като това означава сериозно да се променя Търговският закон.
Оптимистичното при обсъждането на Икономическия меморандум за успешната интеграция на страната ни в ЕС е, че направените в него изводи бяха оценени позитивно от икономическия екип на правителството. Както Румен Овчаров, така и Пламен Орешарски декларираха готовността на коалицията да се вслуша в забележките и да работи за отстраняването им. Дано последват и съответните действия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във