Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПО-ВИСОКО ДДС - ПЪЛНА ГЛУПОСТ!

Г-н Хърсев, как приемате податката, отправена от финансовия министър Пламен Орешарски в края на миналата година, че е възможно увеличаване на данък добавена стойност (ДДС), ако състоянието на платежния баланс на страната не се стабилизира?
- С две думи - безкрайно негативно. Това е най-голямата глупост, която сме в състояние да направим в икономическата политика на България. Увеличаването на ДДС е ход, който може да цели единствено суперфискализация на икономиката и държавата. Иначе разумни аргументи за него просто не могат да се намерят. По традиция правим големи бюджетни излишъци, а стагнацията на икономиката се задълбочава и все още се намираме под нивото на състоянието от началото на прехода.
Така че увеличаване на ДДС изобщо не е нормално да се обсъжда. Напротив, трябва да се коментира точно обратното - намаление на ставката с поне 2 процента.
Вярна ли е тезата на правителствените финансисти и представителите на Международния валутен фонд (МВФ), според които като се увеличи ДДС, ще се намали потреблението, а оттам ще се намали и дупката в платежния баланс?
- Извинете ме, но тази теза е нещо като да хвърлиш детето от балкона, за да се неутрализира заболяването му. Подобна мярка няма да подейства благотворно на платежния баланс и би предизвикала точно обратния ефект. Наистина, потреблението ще се свие. Така нацията и икономиката ще понесат поредния шамар. Само че дупката в платежния баланс няма да намалее, защото ще се влоши конкурентоспособността на икономиката. Оттам ще падне и износът. Но вносът няма да намалее, тъй като той основно е индустриален и инвестиционен. Следователно с тази мярка единствено ще се свият производството и потреблението, а икономиката ще регистрира отрицателен растеж. Ерго, поредната предизвикана стагнация.
Да въведат поголовен данък тогава - примерно по 5 евро на ден за всеки, който ходи в България. Звучи абсурдно, но поне няма да съсипе икономиката.
Аз обаче мисля, че мярката за увеличението на ДДС не би събрала парламентарно мнозинство. И слава Богу.
Независимо от безпрецедентната численост на мнозинството в парламента, което излъчи правителството на управляващата коалиция НДСВ-БСП-ДПС?
- Това мнозинство няма да бъде единно по всички въпроси. Убеден съм, че и много други глупави решения просто няма как да минат през парламента. Това показва, че този път обществото е намерило някаква спирачка на фискалните безумия, които могат да ни сполетят.
Не Ви ли се струва, че сегашният финансов екип е на път отново да превърне България в балканската лаборатория на МВФ? Примерно те послушаха МВФ за тръгването на Националната агенция за приходите (НАП).
- В случая с ДДС МВФ е само параван. Просто властта има голямо желание да си увеличи бюджета, като качи на нива от около 50% частта от брутния вътрешен продукт (БВП), който преразпределя. Така спокойно ще може да се увеличава чиновническият апарат, а властта ще се чувства всемогъща. Затова и МВФ се ползва с обичайното си предназначение на бостанско плашило и е твърде прозрачен параван за мераците на правителството.
Струва ми се, че анонсът за увеличение на ДДС играе ролята на изкуствена патица и кабинетът няма сериозно намерение да внесе подобен законопроект в парламента. Първо, няма кога да стане това, тъй като бюджетът вече е разчетен на други приходни нива. Това е нещо като тест: много ли ще ни псуват, ако предложим подобна мярка. И има ефектите на контраатака, предпазваща отстъплението. След като от години икономистите в България твърдим, че е разумно да се намали ДДС, те просто пускат кьорфишеци за вдигане, за да излезе, че накрая са добри.
Кои други данъци в страната би следвало да паднат, при положение че бюджетът генерира излишъци?
- Има потенциал за намаляване на всички данъци. Но това е въпрос на социална и икономическа политика на правителството. Възможно е отново да се възроди идеята за падане на корпоративния данък до 10% - нива, които вече се утвърдиха в страните от Източна Европа, търсещи външни капитали и инвестиции. Има възможности и за намаляване на личните данъци - ДОД и осигуровките.
При сегашната линия на икономическа политика на кабинета Станишев, кога според вас ще достигнем средноевропейските доходи?
- Това зависи от способността на икономиката да се конкурира на европейския пазар. Прогнозите в момента са рискови, все още можем само да гадаем. Твърдя, че българската икономика отдавна е подготвена за шока от присъединяването. Не очаквам сериозни сътресения, подобни на тези, които навремето преживя Австрия. Там цели отрасли бяха ликвидирани поради неконкурентоспособност, но пък бяха развити други отрасли, свързани с интегрирането на страната в Евросъюза. Освен това с влизането в ЕС ДДС ще се отразява по по-различен начин върху националните бюджети. Така че има големи шансове за развитие на някои отрасли и от нашата икономика. Предполагам това ще бъдат предимно трудоемките отрасли, в които участва човешка ръка. Затова присъединяването ще доведе по-скоро до по-бърз ръст на доходите. Оптимист съм, още повече че и новите членки показаха, че не могат да направят кой знае какви чудеса, на които българските да не са способни.
Има ли я средната класа в България и как тя би усетила присъединяването към Европейския съюз (ЕС)?
- Нещата опират до дефиницията за средна класа. Ако приемем, че това са групата хора, които живеят от труд и спестявания, но не са работодатели - рентиери, адвокати, финансисти, консултанти, одитори и т.н., то такава класа има в България. Икономическите й възможности очевидно нарастват и това би продължавало и след влизането й в ЕС.
Освен стремежа да увеличава преразпределителната си роля през бюджета кабинетът има ли други грешки?
- Не мисля, че се допускат кой знае какви грешки, въпреки че има опити да се анонсират такива. Отново сме свидетели на консервативна свръхфискална политика, макар и със забавяне на темпото на преразпределение през бюджета. По-скоро ме тревожи липсата на решителна бюджетна политика, но това не е новина. Проблем е и постепенното пълзящо увеличаване на държавния апарат. По брой на държавните служители България скоро ще се превърне в европейски шампион по бюрокрация. Предполагам, че хората, на които държавата е работодател, вече са над 140 хиляди, което си е постижение даже в сравнение с комунистическата история на страната.
Не ви ли притеснява фактът, че всичко, т.е. нищо не е обявено за икономически приоритет на кабинета Станишев в управленската му програма?
- Идеята е тази програма да се хареса на максимално широк кръг от бизнеса и заетите в страната. Опитите някой отрасъл да се открои пред другите ще предизвикат отхвърляне от страна на работещите в него или и съмнения за евентуални пробиви. Трудно е да се води структурна политика в ситуация, при която липсва суверенност в мисленето и в действията на управляващите. Ние сме държава, която изпълнява условия. Затова е невъзможно да се постави ясен акцент върху реалните приоритети на България, защото те биха влезли в крещящо противоречие с виждането на Европа. Примерно ядрената енергетика е безусловният приоритет на страната. Но няма как правителството да го напише където и да било, защото всички дърдорковци в Европа ще скочат срещу нас. Политическата учтивост изисква някои национални приоритети по-скоро да се следват, отколкото да се говори за тях.
Не е ли все пак по-добре България също да очертае някакви посоки на развитие, подобно на Ирландия, Естония и т.н.?
- Мисля си, тези посоки на развитие са ясно очертани и правителството ги следва. Но заради политическата коректност по тези въпроси не може да се говори. Примерно изграждането на Белене беше трудно и историческо решение, взето с достатъчна смелост, въпреки писъците на някои кресльовци от Европа. И макар и по-бавно и с по-тихи стъпки се върви към осъществяването на проекта. Друг отрасъл, който е очевиден приоритет на България, е туризмът. Но не можем да тръбим за неговото разгръщане, защото няма държава в ЕС, която да не пледира, че има изключителен потенциал в тази област. Затова ако твърдим, че отглеждаме нова туристическа сила, ще отблъснем поне половината от гласовете, които ще дадат вота си за европейското ни бъдеще. Същото се отнася за селското стопанство и т.н.
Пълзящият скок на недвижимите имоти индикатор ли е за развитието на туризма в страната?
- Не е задължително. Стоките се купуват не само за да се потребяват. Хипотезата, че англичаните си купуват къщи, за да живеят в тях, не е издържана. Факт е, че в страната има значително по-голям прираст на покупките на имоти, отколкото прираст на туристическите посещения. През последната година прирастът в туризма даже се забави, в сравнение с 2003-2004 година. Така че инвестициите в имоти са по-скоро спекулативни, т.е. купува се с цел да се препродаде.
При това положение има ли потенциал за допълнително увеличение на цените на недвижимите имоти в България?
- Струва ми се, че таванът на цените е достигнат. Солидарен съм с анализа на колегата Красимир Катев, според когото в България по-бързо се е консумирало очакването за повишение на цените заради влизането ни в ЕС. Затова и по-нататъшното увеличение не се подкрепя нито от адекватен ръст на икономиката, нито от ръста на наемите. Напротив, наемите в България падат поради свръхпредлагането на обекти. Иначе увеличаването на наемите би трябвало да напомпва цените, защото те формират доходите на собственика. Пазарните им нива влияят пряко върху нивата на цените на имотите. Затова след като на българския пазар има стагнация и спад по отношение на наемите, не можем да окачваме ръст на цените на имотите. Разбира се, има структурни ниши. Твърди се, че дълбоко подценена все още е земеделската земя.
Преди три години заявихте, че в страната изобщо няма реален пазар на недвижимите имоти. Аргументът ви беше, че за такъв може да се говори, след като цените ударят три пъти тавана и три пъти пода?
- Продължавам да го твърдя. То се доказва от елементарния технически анализ - за да можеш да дефинираш линия на подкрепа и линия на съпротива, които ограничават прогнозируемия тунел на развитие на цените, са необходими три точки. След като в България няма спад на цените, то реален пазар няма.
Каква е прогнозата ви за движението на курса долар-евро през 2006 година?
- Нямам такава. Вече се публикуваха новогодишните прогнози на водещите брокери на валутните пазари по света. Мога да ги обобщя - половината от тях предполагат, че доларът ще се качи спрямо еврото, а останалите - че ще продължи да спада или поне ще се запази на същото ниво. Явно е, че на пазара няма ясно изразена позиция за движението на курса долар-евро през годината.
Колко живот давате на правителството на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС?
- Ще си изкарат мандата. Това е прагматична коалиция на вече утвърдени и ползващи се с подкрепата на избирателя партии. Изборите показаха много ясно, че българинът няма намерение да търси нови политически субекти. Разбира се, има група от силно разочаровани хора, които вероятно биха подкрепили драстична или радикална формация. Но едва ли групата на хората, които мислят, че животът им си отива, а нищо съществено не се случва през него, ще намери своя потенциал за сериозно участие в управлението.
Следователно бетонирането на познатия ни елит, твърдият абонамент за властта на една и съща група от хора, независимо от миграцията от една политическа сила в друга, ще се запази през целия мандат.
Тоест според вас няма да има бурни политически промени?
- Не очаквам да се случи нещо с цените в страната, което да нагнети напрежението дотам. Предизвиканото срутване на лева през 1997 г. няма как да се повтори, нито ще бъде разбита банковата система изкуствено. Държавата просто вече няма възможност да вреди.
Иначе постепенното и досадно поскъпване на стоките се наблюдава във всички държави, макар и с по-бавни темпове, отколкото у нас. Проблемът обаче не е в увеличаващите се цени, а в ниските доходи. Но у нас в България ние имаме огромно скрито ниво на потребление. Освен директните трансфери, които се отчитат от платежния баланс, има маса доходи, които остават скрити. Около 50% от икономиката е сива, нищо че някои твърдят, че е около 25 процента. Наивно е изобщо да твърдим че сме някъде между Германия и Италия по този показател. Гитантската грешка на статистиците е, че те не отчитат, че сивата икономика има огромен външен сектор - тя също изнася, има пазар на недвижимости, инвестиции и т.н. Друг е въпросът за ползата от този сив сектор, който е едва ли не спасителен пояс за българина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във