Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПО ПЪТЯ КЪМ ГЪРЦИЯ ИМА МНОГО ДУПКИ ЗА КЪРПЕНЕ

Подписаните в края на миналата седмица българо-гръцки политически документи отново поставиха на фокус въпроса за транспортните връзки между двете страни. На 8 декември в Солун транспортните министри на двете държави Петър Мутафчиев и Михалис Ляпис парафираха съвместна декларация за подобряване на качеството на железопътните услуги между Солун и София, ускорено развитие на инфраструктурата по еврокоридор номер IV, улесняване на граничните процедури и либерализация на редовните автобусни линии. Ръководствата на Българските държавни железници и на гръцките железници ОСЕ пък подновиха сключения през 2003-а договор за наем на локомотиви. Според новия контракт България ще предостави на южната ни съседка до четири дизелови и до шест маневрени локомотива, в зависимост от нейните заявки. Машините ще обслужват различни маршрути в Северна и Централна Гърция.
На 9 декември, в присъствието на президентите на двете държави Георги Първанов и Карлос Папуляс, бе открит новият граничен пункт Илинден-Ексохи.

Взаимоотношенията между България и Гърция в областта на транспорта напоследък отидоха доста напред, но властите и в двете страни добре си дават сметка, че сериозната работа тепърва предстои. Пътуването с влак например от София до Солун (около 320 км) продължава близо шест часа, и то без да включваме евентуално забавяне на граничните пунктове Кулата или Промахон. Обективността налага да отбележим, че електрификацията на участъка Дупница - Кулата бе завършена още през 2001 г. и сега по цялата линия от столицата до границата могат да се движат електрически локомотиви. За съжаление обаче поради лошото качество на железния път скоростта, която те развиват, рядко надминава 80 км/ч, а от постоянното друсане могат да ти изпадат пломбите на зъбите.
Проблемът наистина е доста сериозен, но той има различни аспекти. Вярно е, че жп линиите не позволяват да се развива по-висока скорост, което се определя и от терена, през който преминава трасето. От друга страна, по-старите вагони и локомотиви ги износват доста по-бързо, казва шефът на Национална компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ) Димитър Гайдаров. Ако към това прибавим и перманентната липса на пари в националния жп превозвач, който е основният клиент на компанията, картинката придобива съвсем мрачни краски.
Според разчетите на транспортното ведомство цялостният проект за модернизацията на трасето Видин - София - Кулата ще струва около 2.4 млрд. евро. Той предвижда частично изграждане на двойна жп линия и реконструкция и удвояване на единичните участъци. Така скоростта на влаковите композиции ще може да достигне 160 км в час. Но все още няма яснота откъде ще дойдат парите. Оскъдните възможности за финансиране отдавна са наложили добре познатата формула - средствата да се търсят от кохезионните фондове на Евросъюза. Ако финансирането бъде осигурено, строителните работи трябва да приключат през 2015 година.
Още по-лошо е състоянието на другата жп линия, водеща към гръцката граница - София - Пловдив - Свиленград. Основната част от нея тепърва ще се електрифицира, но досега е започнал само ремонтът на 38-километровия участък Крумово - Първомай. Впрочем тя е далеч по-важна за връзките ни с Турция, тъй като основната част от пътническия и товарния трафик към Гърция минава през граничния пункт Кулата.
Същата горе-долу е ситуацията и с пътната инфраструктура. Аутобанът София - Солун, известен като Струма, все още фигурира единствено на хартия. Той е с дължина 160 километра и изграждането му ще струва около 680 млн. евро. Инвестиционните проучвания на италианския консултант Спеа показват, че трасето може да се оскъпи заради преминаването му през защитени екологични местности в Кресненското дефиле. Предвижда се то да се строи поетапно, според това колко пари може да се изкопчат от бюджета и европейските предприсъединителни фондове. Едва ли обаче е целесъобразно изграждането на този аутобан преди построяването на магистрала Люлин, която ще изведе най-интензивния трафик от столицата.
Колкото до сегашния основен път до Кулата - Е-79, той е в постоянна рехабилитация и майор Красимир Костов от КАТ го заболя устата да повтаря, че движението към Гърция е отклонено през Радомир и Долна Диканя. Официално ремонтът на участъка Даскалово - Дупница (40 км) започна през март 2002-ра с пари от програма ФАР, Европейската инвестиционна банка и държавният бюджет. Но почти четири години по-късно все още продължава рехабилитацията на 18-километровата отсечка Даскалово - Долна Диканя.
Малко по-добре стоят нещата с граничните пунктове по българо-гръцката граница. В момента Кулата е най-модерният такъв пункт у нас. От началото на 2004-а бяха увеличени пътните платна в двете посоки и днес те са с осем ленти - по три за товарни и леки автомобили и две за автобуси. Независимо от това и зиме и лете километричните опашки от ТИР-ове са неизменна част от околния пейзаж. Причината е лошото състояние на прилежащата инфраструктура на българска територия, където е необходимо да се увеличат платната в посока Солун, за сметка на магазините на входа на граничния пункт, коментират експерти. Другите неуредици на Кулата идват от недостига на кадри на Гранична полиция, което налага при обработката на влаковете да бъдат прехвърляни хора от смените, отговарящи за проверката на автомобилите.
Безспорно положителен факт е и отварянето на ГКПП Илинден-Ексохи, което ще свърже Гоце Делчев с гръцкия град Драма. Двустранната спогодба за изграждането му, наред с връзките Кърджали - Комотини и Рудозем - Ксанти, бе подписана още през 1995 година. По предварителните планове те трябваше да са готови още през 1998-а, но пусковите им срокове непрекъснато се отлагаха. Сега Илинден-Ексохи вече работи, а изграждането на другите две ГКПП-та се очаква да приключи до края на 2006-а.
Естествено недобре развитата инфраструктура затруднява икономическите отношения с Гърция. По данни на Министерството на икономиката и енергетиката от 1993 г. насам търговията между двете страни непрекъснато нараства. Към септември 2005-а стокообменът е за над 1.5 млрд. долара, докато през 1993-а е бил едва 402 млн. долара. Гърците са на второ място сред търговските ни партньори в Югоизточна Европа (след Турция) и на трето място сред държавите от Евросъюза. Износът от България се съсредоточва в три основни сектора - текстилни изделия, неблагородни метали и електроенергия. В същото време внасяме текстилни материали, метални и химически продукти и машини и оборудване.
Гърция е на челно място и по инвестиции у нас. Достатъчно е да споменем имената на телекомуникационния гигант ОТЕ (собственик на Глобул), Националната банка на Гърция (която купи ОББ) и пивоварната Брюинвест. Общо в страната ни са регистрирани 4139 фирми с гръцко участие. Затова логично от 1992-ра до юни 2005-а преките гръцки инвестиции са надхвърлили 1.1 млрд. долара. Все по-често обаче компаниите настояват за по-добри транспортни връзки и по-бързи проверки на граничните пунктове. А отговорността за това пада върху плещите и на двете държави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във