Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПО-МАЛКО БОЛНИЦИ, НО ПО-ДОБРО ЛЕЧЕНИЕ

До края на този месец трябва да бъде изготвен цялостен анализ на здравната система у нас, за да се създаде пълна база данни за нея, съобщиха от Министерството на здравеопазването. Инициативата е повече от похвална, но закъсняла с близо шест години. За всички е ясно, че ако такъв анализ беше направен още когато се заговори за здравна реформа, тя вече щеше да е приключила. Сега здравното ведомство се оказа притиснато до стената от крайните срокове за окончателното оформление на Националната здравна карта. Чрез него е необходимо болничната помощ и медицинските услуги да се преструктурират на национално равнище, и то така, че да гарантират
качествена здравна помощ не само за българи, но и за чужденци
Без такава карта осъществяването на Националната здравна политика след присъединяването ни към Европейския съюз ще бъде невъзможно. Притеснителното в случая е, че по-малко от четири месеца преди 1 януари 2007 г. проектът с последните промени в Националната здравна карта не се е появил официално и не е внесен за обсъждане в парламента. В същото време тя фигурира в Закона за лечебните заведения като основа, върху която болниците в страната се разпределят съобразно потребностите на населението от медицинска помощ.
Наложително е на първо време да се създадат регионални стандарти и изисквания в съответствие с европейските, които да включват данни за броя на населението в градовете и селата, демографските показатели по области (раждаемост, смъртност, продължителност на живота и др.), както и информация за заболеваемостта и потребността на хората от качествени медицински услуги. Данните трябва да бъдат събрани до края на септември от специална Междуведомствена група за актуализация на Националната здравна карта. Тя се оглавява от заместник здравния министър Матей Матеев и в нея участват експерти от Министерския съвет и от министерствата на здравеопазването, на регионалното развитие и благоустройството, на финансите и на труда и социалната политика. На базата на анализа от тях се очаква да определят не само приоритетите за развитие на българското здравеопазване, но и необходимите инвестиции за развитие на специализирани здравни услуги. Идеята е в съответствие с потребностите и изискванията да бъдат разработени проекти, с които да се кандидатства за средства пред Кохезионния и пред структурните фондове на Европейския съюз.
В този смисъл
здравното министерство се опитва да хване последния влак
защото Националната здравна карта е утвърдена с решение на Министерския съвет още на 12 юни 2003 година. В нея са записани географските граници на здравните райони, разпределението на болничните заведения по вид дейности, броят на лекарите и стоматолозите в извънболничната помощ по специалности, националните здравни приоритети, както и лечебните заведения, които не подлежат на приватизация. Така изготвената карта е коригирана само веднъж в средата на 2005-а, като направените промени в нея бяха съобразени с препоръките и предложенията на Световната здравна организация и на Световната банка за преструктуриране на болничната мрежа, легловия й фонд и неговото ефективно използване. Тогава здравното министерство намали броя на болничните легла в различните региони и ги раздели на две групи - легла за пациенти, които се лекуват активно, и за такива, които се приемат за долекуване. Мотивът на здравния министър Радослав Гайдарски беше ясен: В софийските болници и в някои от провинциалните няма достатъчно болни за тези легла. Стремежът на здравното ведомство беше да се намалят разходите за поддържане на отделения, които всъщност не се използват. Но това не спести много средства - въпреки преструктурирането в края на 2005 г. болниците вече бяха натрупали повече от 150 млн. лв. дългове.
При всички положения не е препоръчително да се протака излишно новата актуализация на Националната здравна карта, защото Световната здравна организация е създала свой стратегически план за периода 2008-2013-а, когато се предполага, че все още сме част от Европейския съюз. В плана са набелязани 16 цели, които ще трябва да се постигнат от държавите членки. Един от водещите приоритети е да се очертаят потенциалните опасности за човешкото здраве и да се предложи подход, който да помогне на страните да укрепят здравните си системи, както и да увеличат готовността на спешната помощ за адекватна реакция при бедствия и катастрофи. С други думи, ако България не приключи навреме оформянето на своята Национална здравна карта, има опасност да изостане и при изпълнението на останалите си задължения, което определено няма да се хареса на съюза.
Веднага след изготвянето на цялостния анализ на здравната система здравното министерство ще пристъпи към своята най-важна задача. А именно
да се усъвършенства системата на болничната помощ
на регионално равнище. Целта е пациентите в един регион да получават пълен пакет медицински услуги, без да се налага да търсят такива в други региони, уточни заместник-министърът Матей Матеев. В момента е съвсем редовна практика един болен да бъде лекуван веднъж в общинска болница, после да го препратят със същите оплаквания в областна болница и когато се окаже, че тя няма капацитета да го излекува, да го насочат към най-близката университетска болница. По този начин лечението се оскъпява, а касата плаща три пъти за едни и същи процедури на един и същи пациент.
За да се оптимизира дейността на лечебните заведения, се предвижда те да бъдат разделени по специалности и да отговарят на определени критерии. След цялостния анализ на здравната система Министерството на здравеопазването ще определи от колко болници се нуждае всеки един регион, както и какви медицински дейности да извършват, за да отговарят на потребностите на населението. Лечебните заведения ще се преструктурират така, че дори пациентите в отдалечените райони да ползват услугите на различни специалисти и да знаят къде могат да ги получат. По този начин не само ще се спестят средства, но и ще се намали периодът за лечение на един болен, отбеляза пред в. БАНКЕРЪ председателят на парламентарната здравна комисия проф. Борислав Китов.
Основният проблем е, че при планираните промени
може да се стигне и до закриване на болници
В повечето случаи става въпрос за лечебни заведения и отделения в малки населени места, които не са специализирани в конкретна дейност, нямат много пациенти и изнемогват финансово. Жителите в малките градчета се опасяват, че това ще ги лиши от здравни грижи, но крайната мярка засега се подкрепя от всички здравни експерти. Заместник-министърът на здравеопазването Матей Матеев увери, че не става въпрос за административно закриване или намаляване на броя на лечебните заведения, а за преструктуриране, което да обслужва конкретните нужди на хората, съобразно европейските стандарти за качество. По думите на Борислав Китов обаче намеренията са да останат само онези болници, които се търсят, и онези отделения, които действително извършват дейност. Според него това ще увеличи конкуренцията и ще е предпоставка за повече инвестиции в оборудване, медикаменти и усъвършенстване на медицинските услуги. Китов мотивира позицията си, като даде пример с Австрия, която реформира своето здравеопазване по същата схема, и с Швейцария, която въпреки по-многобройното си население имала само 84 болници (у нас те са 300).
Решението как да се преструктурира едно лечебно заведение ще взима неговият собственик. Тоест за държавните болници отговорност ще носи държавата, а за общинските - съответните общини. Специалистите са категорични, че процесът по преструктурирането им трябва да върви успоредно с тяхното раздържавяване. По-голямата част от болниците са забранени за приватизация, но въпреки това остават някои, чието бъдеще не е много ясно. Статутът им може да бъде променен посредством публично-частното партньорство, чрез продажба на активи или отдаване на концесия, предлага Борислав Китов. Това е и един от вариантите към болниците да бъдат насочени допълнителни пари, с каквито държавата не разполага. Здравните експерти подчертават, че лечебните заведения ще бъдат на европейско ниво, ако работят съобразно законите на търсенето и предлагането на здравни услуги. Но съществуват и притеснения, че ако държавата и общините се освободят от отговорността си към дадени здравни заведения и ги предоставят на частни лица, те няма да ги реформират, а ще ги превърнат в машини за пране на пари. Което вече противоречи на цялостната идея на Националната здравна карта да е гарант за качествени медицински услуги навсякъде в страната.
В крайна сметка главната цел е, като влезем в Европейския съюз да не се червим пред чужденците, че не можем да осигурим парче бинт и спринцовка за упойка. Особено когато перспективата е след 1 януари 2007-а да имаме достъп до здравни услуги не само в България, а в цялата общност. Това ще е възможно чрез
въвеждането на европейската магнитна карта
която ще замени хартиените формуляри, използвани в здравната система на която и да е страна членка. С нея достъпът до медицинска помощ ще е по-лесен, а възстановяването на разходите - по-бързо. Поради тази причина тя ще съдържа само лични данни на пациента, а не информация за здравословното му състояние. Картата ще се отнася само до неотложната помощ, хронично заболяване или продължаващо лечение при сериозни медицински състояния (например диабет). В дългосрочен план идеята е картата да бъде снабдена с електронен чип, за да се улесни обработването на информацията и да се намали рискът от грешки, измами и злоупотреби. Ето защо, подчертават специалистите, въвеждането на Национална и регионални здравни карти е не само абсолютно задължително, но и необходимата първа крачка към включването на болничната ни помощ в европейския социален модел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във