Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ II ЩЕ ПОДОБРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА РИСКА

Г-н Гърнев, като одитор на застрахователни дружества у нас и в Румъния как оценявате развитието на българския застрахователен сектор и как изглежда той в сравнение със застрахователните индустрии на другите страни от региона?
- Както може да се види от всички анализи на застрахователния сектор в България, той расте със завидни темпове и очакванията за развитие в бъдеще са доста оптимистични. Причините за това са сравнително ниското застрахователно проникване (което се изчислява като съотношение между общия премиен приход на индустрията и брутния вътрешен продукт) и растежът в икономиката като цяло. Благоприятно въздействие оказват и засилената кредитна дейност на банките, както и развитието на финансовия лизинг и ред други фактори.
Ако анализираме само количествените показатели, трябва да имаме предвид и сравнително по-високата инфлация в България в сравнение с другите страни в региона. Тя води до по-умерени темпове на растеж на цените в реално изражение. За мен обаче е по-важно развитието на сектора в качествено отношение и как той реагира на рисковете, които стоят пред него. Това според мен обуславя възможността за устойчиво развитие в бъдеще.
Неотдавна бяха обявени резултатите от проучване на вашата компания, свързано с десетте най-големи риска пред различните индустрии през 2008 година. (Бел.ред. - в. БАНКЕРЪ публикува основните изводи в него в своите броеве 4, 8 и 9 от 2008 г.) Съществуват ли специфични за застраховането рискове?
- На база на резултатите от проучването ни разработихме и класация на актуалните рискове пред застрахователната индустрия. Основните предизвикателства са свързани със социалните тенденции и промените в околната среда. Класацията се оглавява от проблемите, възникващи във връзка с изменението в климата, с демографските промени и катастрофичните събития. Следват ги предизвикателствата на новопоявяващите се пазари и навлизането на нови играчи на тях. След тях се нареждат намесата от страна на регулаторните органи, промените в технологиите и влиянието им върху каналите за дистрибуция. Внимание заслужава и засилената конкуренция на пазарите на финансови инструменти. Последните два от десетте най-важни риска за застрахователната индустрия са традиционните - правният и макроикономическият. Тяхното проявление може да доведе до съществени промени в отговорността на застрахователите и на икономическата среда, в която те оперират, и оттам - до преки финансови загуби.
Има ли някои рискове, които са специфични за българския застрахователен пазар? И смятате ли, че стабилността на местния застрахователен сектор е застрашена заради твърде рисковото поведение на някои от играчите на него?
- Според мен рисковете, идентифицирани от нашето глобално проучване, важат с пълна сила и за местните застрахователи. Разбира се, всеки пазар има своите специфики. Поведението на различните играчи на пазара, конкуренцията, възможностите и опасностите, които те представляват за една компания, са характерна черта на всяка пазарна икономика. Все пак мисля, че застрахователната индустрия е силно регулиран сектор и спазването на нормативните изисквания би трябвало да подсигури стабилността му и да гарантира обществения интерес.
Като говорим за интервенцията на регулаторните органи - според вас какви ще са последиците за българските застрахователи от въвеждането на Директивата Платежоспособност II?
- Промените в режима за определяне на платежоспособността на застрахователите, който подготвя Европейската комисия (т.нар. Директива Платежоспособност II), е еквивалент на изискванията за капиталова адекватност на банките - Базел II. Най-важният ефект от въвеждането на Базел II не бе свързан толкова с ефекти върху изисквания минимален капитал на кредитните институции, а по-скоро с подобряване на политиката им по управление на рисковете. Не очаквам нещо по-различно при застрахователите. Разбира се, ефектът за всяка отделна компания ще зависи много от степента, в която тя спазва съществуващите в момента изисквания за платежоспособност, от начина на управлението й и ценообразуване на поетите рискове, от методите за оценка на активите и задълженията.
В тази посока са и изводите от третото по ред проучване на Комитета на европейските застрахователни и пенсионни надзорници. То бе посветено на количествените ефекти от въвеждането на Платежоспособност II, а резултатите от него бяха обявени само преди няколко месеца.
Какви са основните изводи от това проучване и доколко те са показателни и за българския застрахователен бизнес?
- Основните изводи са, че няма съществена разлика в структурата на счетоводния баланс на застрахователите съгласно Платежоспособност I и очакваните промени съгласно Платежоспособност II. Освен това се предполага, че техническите резерви като цяло ще бъдат по-ниски. Това означава, че повечето компании няма да имат нужда от допълнителен капитал, за да отговорят на изискванията за гаранционен капитал и за граница на платежоспособност. Причина за това са прилаганите в момента сравнително консервативни методи.
Трябва да се отбележи все пак, че има някои по-малко или повече съществени различия в сега прилаганите практики в различните страни на Европейския съюз, които могат да доведат и до различни резултати за някои страни от обобщените за съюза като цяло. Тези различия са най-вече в прилаганите счетоводни практики и в начина на оценка на техническите резерви. По принцип в това отношение регулациите в България съответстват на стандартно прилаганите методи за оценка и бих казал, че са достатъчно консервативни.
Споменахте, че според проучването по-голямата част от компаниите няма да имат нужда от допълнителен капитал. Това отнася ли се и за по-малките дружества? Смятате ли, че тези компании ще изпитат затруднения след въвеждането на Платежоспособност II?
- Самото проучване се опитва да анализира и ефекта върху компаниите в зависимост от големината им, от организационната и правната им структура (дали са част от група или самостоятелни) и тяхната специализация. Макар че различните регулаторни органи правят различни изводи в това отношение, обобщените резултати не показват съществени разлики в зависимост от големината или принадлежността към застрахователна група. По принцип големите застрахователни групи имат по-големи възможности да подкрепят своите дъщерни предприятия в случай на допълнителни капиталови потребности. Такива потребности могат да възникнат дори и при сегашния регулаторен режим. Ще дам пример от моята практика в Румъния. Миналата година там бяха завишени съществено капиталовите и ликвидните изисквания за застрахователите. В резултат на това някои компании започнаха да изпитват все по-големи трудности, което доведе до това да бъдат продадени на големи застрахователни групи. В момента приключва процедурата по продажбата на последната такава компания от челната десетка.
Има ли и други предизвикателства пред застрахователния бизнес като последица от очаквани промени в регулаторните изисквания?
- Вече споменах за различията в прилаганите счетоводни практики в Европейския съюз. Този проблем обаче е глобален. Истината е, че в момента застрахователното счетоводство по отношение на основната дейност е малко изостанало от съвременните тенденции, залегнали в Международните стандарти за финансова отчетност. Затова този въпрос стои на дневен ред и пред борда по Международни счетоводни стандарти. По тази материя експертите работят вече единадесет години, но все още няма дори проект за счетоводен стандарт, който да е приемлив както за цялата индустрия, така и за счетоводителите.
Откъде идва сложността за създаване на нов счетоводен стандарт и какъв ефект се очаква да предизвика неговото въвеждане?
- Сложността идва от спецификата на застрахователната дейност, от многообразието от рискове, които застрахователите поемат, от разнообразните практики, които се прилагат в момента в световен мащаб, от необходимостта от диалог между различните специалисти.
Целта на финансовата отчетност е пред широката публика да се предостави вярна и честна картина за финансовото състояние на предприятията и резултатите от дейността им. Промените в счетоводното отчитане на застрахователните договори ще засегнат най-вече размера на отчетените в балансите на компаниите задължения към застрахованите лица, или т. нар. технически резерви. Това може да доведе и до съвсем различни финансови резултати. Като се имат предвид съвременните принципи за финансова отчетност и изразените намерения на Бюрото по Международни счетоводни стандарти за привеждането на застрахователна отчетност в съответствие с тези принципи, можем да кажем, че очакваната промяна е доста фундаментална. Преминаването към новата отчетност може да наложи застрахователите и в световен мащаб, и в България да положат доста усилия.
Доказателство за това са затрудненията, които редица компании изпитаха, когато преди две години влезе в сила Международният стандарт за финансова отчетност 4. Той имаше за цел да наложи минимални изисквания за представяне на застрахователните договори. Проблеми за дружествата възникнаха от изискването за тестване на адекватността на техническите резерви, произтичащи от този временен стандарт, както и по отношение на оповестяването на някои застрахователни рискове. Затова смятам, че въвеждането на нов счетоводен стандарт за оценка на застрахователните договори може да предизвика преосмисляне на някои бизнес практики като планиране, ценообразуване, управление на рисковете, разходите, капиталовите изисквания и т.н. Всичко това ще направи отчетността по-близка до бизнес реалността, каквато е и целта на Платежоспособност II.

Разговора води Светлана Стоилова

Facebook logo
Бъдете с нас и във