Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Планът за възстановяване е като нова кръпка на Бойкова магистрала

Парите за възстановяване на държавата отиват приоритетно в държавни фирми! В услуга на кого е планът на ГЕРБ?

Прехваленият от правителството на Бойко Борисов План за възстановяване и устойчивост, от който България се очаква да получи 12.5 млрд. лв. до 2026 г., се оказа ябълката на раздора в новия парламент и отнесе сериозни критики от бизнеса. Ясно е, че документът не може да се преработи изцяло, защото гоним срокове, но може да се коригират неизпълнимите цели и да се запълнят пропуските.

 

Анти-ГЕРБ партиите в парламента настояха кабинета в оставка да представи документа заедно с всичките му приложения и задължи премиера Бойко Борисов да се яви "на изпит" по него още тази седмица. Това доведе до спешното публикуване на финалния вариант на плана в края на петъчния ден (16 април) , а в понеделник (19 април) се разбра, че Борисов отново се е контузил и в сряда няма да се появи в парламента. 

Списъкът с проекти на ГЕРБ си е същият, но допълнителните няколкостотин милиона отиват основно за водородни инвестиции, нови газопроводи и ваучери за дигитални умения. Проблемът е, че и тук ясно личи почеркът на правителството всичко да се изсипва в последния момент и да изглежда като закърпена дупка на магистрала. 

В същото време 

бизнесът определи документа като "народно творчество"

и предложи промени. Основният призив е планът, който може значително да подобри бизнес средата и живота на българите, да не се използва за политически и популистки цели. 

Бизнесът иска повече информация, за да се ориентира в представения от Томислав Дончев документ. Някои от по-запознатите намират част заложените за изпълнение параметри за неизпълними. Председателят на Стопанската камара Радосвет Радев, например, разчете плана като "народно творчество", в който всеки може да каже каквото си поиска. 

За зелена икономика ще отидат 37% от очакваните 12 млрд. лв., а други 20% - за дигитализация. Според Радев и Господ да слезе на земята, не може да промени тези параметри. Затова авторите на плана също трябва да се съобразят с изискванията, а не със собствените си приоритети. 

Асоциацията на индустриалния капитал в България принципно подкрепи плана, но настоява да бъдат осигурени допълнителни средства в размер на 1.4 млрд. лв. за подкрепа на предприятията и за насърчаване на инвестициите и иновациите. Причината е, че заложеният в документа кумулативен растеж на БВП от 21.7% за периода 2021-2025 г. не е достатъчно амбициозен и че трябва 

да се преследва минимум 6% ръст на годишна база.

За да бъде постигнат този растеж, са необходими още средства, които могат да се осигурят чрез трансформиране на грантове в нисколихвени кредити (основно при финансирането на проекти за енергийна ефективност). 

Необходими са и допълнителни средства от поне 300 млн. лв. по предвидената мащабна ваучерна програма за придобиване на базови дигитални умения.  Не са достатъчни и средствата за насърчаване на производството и съхранението на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди на предприятията и домакинствата. За да е ефективна програмата са необходими поне 700 млн. лева. 

Бизнесът препоръчва да се определи кои точно дейности

ще бъдат финансирани безвъзмездно

и кои - с други финансови инструменти.

АИКБ предлага акцентът да е  върху безвъзмездната финансова помощ за българските компании, защото отдаването на приоритет на финансовите инструменти би довело до стимулиране на дългова спирала в производствения сектор на България и липса на реална инвестиционна помощ за българските предприятия през следващите седем години. Причината за това е  влошената ликвидност и кредитоспособност на предприятията.

Друг сериозен пропуск е финансирането за развитие на  Северозападния регион. Борисов често се биеше в гърдите, че съвсем скоро този район ще догони останалите, но в плана за възстановяване това намерение не е заложено. Бизнесът предлага като спешна мярка  в плана  да се впишат текстове, които осигуряват неговото приоритетно стимулиране, най-вече по програма "Иновации и растеж".

Пълното малоумие в този план е, 

че най-големият бонус от новото разпределение на парите от ЕС е за държавната компания "Булгартрансгаз", която стана любимка на Борисов заради строителството на "Турски поток". Тя ще получи близо 3 млрд. лева, докато в предишния вариант на плана се предвиждаше към нея да бъдат насочени 333 млн. лв. за нови газопроводи за смесен пренос на природен газ и водород. 

Повече пари са предвидени и за четири ТЕЦ-а - "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово" -  434.3 млн. лв. или със 101 млн. лв. отгоре.

Не би ли следвало тези пари да са предназначени за подема на българския частен и необлагодетелстван досега от държавата бизнес? Това е главният въпрос, без отговор на който никакъв възстановителен план не е нужно да се представя в европейските структури.

Природозащитниците пък отчитат значими пропуски в липсата на мащабни мерки за опазване на природата, устойчивото земеделие и реална трансформация към нисковъглеродна икономика. Според тях в документа са заложени цели, които будят притеснения, като например предложението за инвестиция от 800 милиона лева в държавната компания “Напоителни системи”. 

Може и да не спазим срока, но не това е проблемът!

Настояването на сегашното правителство българския план да се пусне до 30 април в Европейската комисия, защото в противен случай няма да получим финансиране тази година е меко казано пресилено. Евроинституциите обясниха, че не е фатално, ако този срок бъде придвижен напред във времето, тъй като отчитат че предстои избор на ново правителство у нас. 

Още повече, че други 10 държави все още не са ратифицирали този план, а в Германия се намеси дори Конституционния съд, който оспорва легитимността на намерението на ЕК да подпомага директно отделните страни-членки на общността. 

Очакванията са страните, които първи внесат своите планове да получат първото финансиране в края на юни или  началото на юли, а закъснелите чак през есента. 

След одобряване на плана България може да получи 13% от общия размер на безвъзмездното финансиране под формата на аванс. При най-добро стечение на обстоятелствата страната ни ще получи 1.5 млрд. лева през есента. Така че България не бива да бави дълго изпращането на документа,  защото ще отсрочи получаването на тази сума напред във времето. Ако авансът постъпи още през 2021 г., ще бъде на разположение за покриване на ликвидни нужди през тази бюджетна година.

 


Мекици, джанти и дубайски фурми цъфнаха в плана

Последният вариант на документа беше публикуван толкова спешно, че администрацията допусна огромен технически гаф. В продължение на часове гражданите, четящи проекта на националния възстановителен план, имаха възможност да го дописват и редактират, тъй като бе качен като файл в Google Drive с отключена възможност за редакция.

Новината за "огромните дигиталните умения" на администрацията бързо се разпространи в социалните медии и файлът заприлича на графитите по надлез "Надежда". Потребители добавиха точки като “Ходи пеш”, “Продавам две джанти”, “Кафе и кроасан, моля”, “Вече два часа чакам мекици с кафе? Какво е това слабо обслужване?!”. “Тук съм само да питам къде са ми дубайските фурми?”, "Джопко Бибитков", както и заплахи, колажи и шеги на гърба на премиера. 

Находчиви читатели написаха на администрацията, че решението на проблема отнема няколко минути за всеки, запознат с Google Drive, или малко повече, ако просто можеш да четеш английски - просто файловете трябва да се заключат за редактиране. 

По-сериозната страна на проблема е, че правителството похарчи много пари за дигитализация на управлението, а то самото остана неграмотно. Въпросът е за какво и къде са отишли похарчените 2 млрд. лева?


Facebook logo
Бъдете с нас и във