Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: ИНФЛАЦИОННОТО ИНДЕКСИРАНЕ НА ДОХОДИТЕ Е ЕДИН ОТ НАЙ-НЕУДАЧНИТЕ МОДЕЛИ

Политиката на доходите на корпоративен език означава дивидентска политика. Когато едно предприятие е изкарало печалба, най-приятното занимание е да се обсъжда нейното разпределение - колко да се инвестира в бъдещия растеж на компанията и колко могат да си позволят собствениците да консумират в момента.
Дали ще ескалираме политиката на доходите за сметка на намалени темпове на растеж, или ще ограничим ръста на доходите във и под производителността на труда - до размера на печалбата или под нея, за да оставим средства за развитие - това е решение на обществото ни. Каквото реши то, такова ще е неговото бъдеще. Поне в средносрочен план.
Инфлационното индексиране е един от най-неудачните модели, които въобще са прилагани в практиката по отношение на доходите (за справка - Латинска Америка). То винаги ражда инфлация. И винаги крайният бенефициент ще получава по-нисък реален доход. А завърти ли се спиралата - нещо, за което в нашата страна няма предпоставки и много се надявам да не създадем - тогава крайният платец отново ще е работникът. Помним как през 1996 г. от много индексации накрая заплатите се стопиха до десетина долара. И увеличавайки ги, ние всъщност ги намалихме значително.
Наистина, работната заплата е ценова форма, която отговаря на квалификацията и качеството на труда. На мен ми се струва, че и сега висококвалифицираните кадри у нас получават възнаграждения, съизмерими с европейските. Има и редица други категории трудещи се, които получават смешно ниски доходи, но не бива да забравяме обстоятелството, че работната заплата е резултативна величина. Първо трябва да се произведе и след това да се разпределят заплати, а не обратното. Това също е ограничително условие пред свободните дебати по отношение на доходите.
Аз бих предложил един индиректен белег за реалното състояние на доходите - дефицитът по текущата сметка. През последните пет-шест години той има устойчива тенденция на нарастване. Това говори недвусмислено само за едно - за съжаление не в количествен израз - за изпреварващо нарастване на доходите. Необходимо е да се съобразяваме и с този фактор.
Питат ме наистина ли сме поели ангажимент пред МВФ да водим рестриктивна политика по доходите? Това според мен е литературен термин. Истината е, че имаме тригодишна прогноза, в която са определени стойностите на минималната работна заплата (170 лв.) и на предполагаемото средно нарастване на доходите. Но тези числа не са вързани, всичко се дебатира. На мен обаче 170 лв. минимална заплата през 2007-а ми се виждат множко, ако искаме да запазим конкурентоспособността и да не фалират доста фирми, когато влезем в Европейския съюз. Все пак елемент на социалната политика са и работните места, не само доходите. Въпросът е кое ще надделее - рационалното или другото...
Разпределението между настоящето и бъдещето е основно занимание на т.нар. дивидентска политика. Не бива да жертваме бъдещето за сметка на настоящето. Нито пък, гледайки в бъдещето, да изпускаме настоящето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във