Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Пистата за растеж се изчерпва

"Сигурните" до неотдавна 3.9% ръст у нас изведнъж паднаха до 3.6%, а според прогнозните данни на Евростат  ще са около 3.4-3.5 процента. Това променя и цялостната картина. Така психологическата граница от 100 млрд. лв. брутен вътрешен продукт няма да бъде премината. Очертават се 98.631 млрд. лв., което представлява малко над 50 млрд. евро. Или на човек от населението ще се падат годишно произведени стоки и услуги за 13 884 лв., или 7 099 евро. 

На практика темпът на нашия ръст е съзвучен на средния за Европа, но значително изостава след тези на другите бивши социалистически държави (9-о място от десет страни, като изпреварваме единствено Естония) и това в дългосрочна перспектива ни обрича на вегетиране, на запазване на драматичната дистанция, която ни дели от развитите държави. Румъния отбеляза двойно по-висок ръст от нашия - 7%  и води уверено класацията. Словения, Полша, Латвия, Чехия са над 4 на сто, Унгария също е заковала този процент, изпреварва ни и Литва.

Всъщност величините за брутния продукт - общо и на човек от населението, изглеждат  оптимистично въпреки безобразно ниските им показатели. При техните стойности наистина съществуват големи възможности за растеж - дори и екстензивен само чрез едно увеличение на броя на заетите. Но именно тук се крие един от основните проблеми. За първи път в последните години в българската икономика започват да се открояват дълбоко негативни тенденции. Структурата на износа например започва да вдъхва опасения. Най-големият ръст е този на експорта на стомана и чугун за... Русия (86%). Парадоксът е лесно обясним - тръбите от "Южен поток", складирани на пристанищата Бургас и Варна, сега се влагат в руско-турския газов поток по дъното на Черно море. Ръстът на експорта за Евросъюза също се дължи на конюнктурни причини. В значима степен той се дължи на износа на мед от завода на Аурубис Груп в Пирдоп, който през по-миналата година (2016-а) беше спрял с експорта.

Другият проблем е, че се забелязва задържане на растежа на ИКТ сектора и аутсорсинга на бизнес услуги, които служеха като качествено гориво за мотора на икономиката ни. Компютърният бранш отбеляза петкратно нарастване на продукцията си, двойно увеличение на дела си в брутния национален продукт, но през 2017-а се представи много посредствено и за първи път добавената брутна стойност от него пада. А аутсорсингът, който се развиваше изключително динамично миналата година, просто креташе. За всеобща почуда и независимо от оптимистичните приказки на министъра Николина Ангелкова  не се представи блестящо и туризмът с прогнозен ръст по нисък от общия - едва 3 процента.

В действителност българската икономика има широка писта пред себе си, само че на нея стои почти непреодолима стена, наречена дефицит на трудовите ресурси. Макар и на 9-о място сред новите членки на ЕС по ръст на брутния продукт и неговото равнище на човек от населението, ако се отчете нивото на заетостта при тях и у нас, България би се изкачила на престижното трето-четвърто място по размер на БВП на един работещ. Чудесно, биха възкликнали някои анализатори. Много лошо -ще се замислят други. Защото по всичко изглежда, че ние сме достигнали тавана на възможностите си. Той се определя от трудовите ресурси и  от така нар. икономика на миграцията. И точно те са факторите, които спъват най-динамично развиващите се досега сектори. Само през 2017-а един на всеки седем програмисти е напуснал отрасъла и се предполага, че е емигрирал - въпреки много доброто заплащане в нашата страна. В аутсорсинга напусналите са над 10 000 души.

Интересното е, че сред трудоспособното население работа имат 56% от хората. С други думи, съществува достатъчно голям резерв. Това обаче е само на думи. Защото най-големият му потенциал е сред онези с основно и по-ниско образование. При хората с основно образование зает е само един на всеки трима, при тези с начало или без образование - по-малко от един на всеки пет. Тази група представлява над половината от възможния трудов потенциал, който би могъл да се включи в икономиката. При висшистите заетостта е 86% и практически е почти пълна. (Незаетите сред тях са хора в продължителна безработица и предимно в предпенсионна  възраст, които вече са изгубили знанията и уменията си). Следователно екстензивното развитие чрез увеличаване на броя на заетите и пълното използване на възможния трудов пазар у нас става невъзможна задача. Вече сме в XXI век и длъжността "оператор на метла", както ги ангажират ромите в почистването на градовете, нито е професия, нито е трудова дейност - тя е мимикрия на функцията на държавата за социално подпомагане.

Рецепти за справяне със ситуацията и тежката демография на икономиката трудно могат да се дадат. И още по-трудно се изпълняват. Но е показателен опитът на държавите от Далечния изток, които са се сблъскали навремето с тези проблеми (през 60-те и 70-те години), както и част от практиките в Китай. Политиката на привличане на инвестиции там е била съобразена с това. Дадени са преференции за масови производства, които не изискват кой-знае каква квалификация или обучението за тях е просто и относително бързо. Същевременно е обърнато особено внимание на образованието като дългосрочна стратегия. Така - в клоаката, какъвто е бил навремето процъфтяващият сега Сингапур, са привлечени външни училища с техни филиали и преподаватели от чужбина, заплащани от държавата, за да се стимулира конкуренцията. Създаден е първият университет в тази държава, който сега е в класацията на 20-те водещи в света. Сериозен процент от брутния продукт е заделян за образованието, с желязна ръка е била изкоренена корупцията в него. Наготово са взети учебни програми от най-доброто в света без опити за местно творчество в тази сфера (освен за предмета история).

Голяма промяна в тези държави е и развитието на професионалната подготовка. За разлика от идеите в България, тя е била независима и отделена от редовната образователна система. И много прагматично  насочена към конкретни обучения по поръчка от конкретни фирми в индустрията и услугите.

На този фон пренебрегването на аграрния сектор у нас е дълбоко погрешна политика, смятат специалистите. Една повторна специализация в областта на производството на плодове и зеленчуци има потенциал - освен в природните дадености, и в работната ръка. Само че го няма подходящия капиталов климат и съответна политика, диференцирана в браншовете на земеделието.

Вместо това у нас се разчита на погрешна стратегия и все по-усилено се говори за вноса на мигранти. На този етап погледът ни все повече се обръща към украинците. Но се забравя, че светът и съответно Европа са глобален пазар, включително и на труда. В една Полша заплащането за неквалифициран труд е средно 1.8 пъти по-високо, отколкото у нас, а разходите за живот - само с 11% по-скъпи. Ясно е какъв ще бъде изборът на мигрантите, като се имат предвид и много по-големите обеми на онзи пазар. От тази гледна точка България е напълно неконкурентоспособна не само на Полша, но и на Румъния, че дори и на Сърбия.

Сред възможностите, които са използвали някои от далекоизточните държави, е била и вносът на предприятия, създаващи висока добавена стойност. Внос не само на такива инвестиции, но и на работещите чрез тези инвестиции - на самата работна ръка. Естествено, такава политика изисква не само специални преференции за фирмите и чуждите граждани, които ще дойдат у нас, а и прилична инфраструктура - от здравеопазването до спазването на законността.

Възможностите за избор не са толкова големи. Времето работи срещу нашата страна и икономиката ни. За съжаление и управниците, които не търсят трайни решения, а разчитат на чудеса и запушване на дупките.

Григор Лилов

Facebook logo
Бъдете с нас и във