Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Пистата на Летище София е напълно компрометирана

Вместо да вземе мерки, ръководството на аеропорта постоянно отлага нейната рехабилитация

Според чл. 63, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, с грижата на добър стопанин. Тези "условности" се отнасят с пълна сила и за договорите за управление на малкото останали у нас държавни компании, повечето от които са структуроопределящи или са част от т. нар. критична инфраструктура, защото са особено важни за цялото общество. 

 

Като дружество от критичната инфраструктура „Летище София“ ЕАД трябва да е изрядно във всяко едно отношение, като се започне от пистите и се стигне до терминалите за пътниците. Затова е повече от учудващо, че неговото ръководство не изпълнява „с грижата на добър стопанин“ своите задължения по поддръжка на полосата за излитане и кацане, пътеките за рулиране и останалите съоръжения, пряко влияещи върху безопасността на полетите.

Новата полоса за излитане и кацане беше въведена в експлоатация на 31 август 2006 година. Според последните нормативни изменения, гаранцията на полосите е удължена от 10 на 12 години. Поради тази причина през 2017-та служители, ангажирани с поддръжката на аеропорта, задават на новото по онова време ръководство сакралния въпрос: "Кога ще започне процедурата по обновяването й?"

Поради започващото на 1 януари 2018 г. европредседателство на България обаче отговорът се забавя с половин година. Напълно логично, защото на хоризонта се задава безумен трафик и още по-безумен (в добрия смисъл на думата, естествено) пътникопоток. И няма как летището да посрещне и изпрати стотиците "евро" самолети, докато по полосите щъкат багери и валяци, а вместо песни се лее бетон и асфалт.

В края на август 2018-та, едновременно с изтичането на 12-годишния гаранционен срок на пистата, ръководството на "Летище София" обявява обществена поръчка за изготвяне на анализ на нейното състоянието. Тя е спечелена от известната инженерингова фирма „Рутекс“, създадена преди 26 години и изпълнила над 426 договора за проектиране, строителен надзор и консултации в областта на пътното и летищното строителство. В това число и проектът за модернизация на летището край село Граф Игнатиево - по стандартите на НАТО - през 2001 година.

При изготвянето на анализа, фирмата прави обследване и изпитване на две еднокилометрови зони на двата прага на остарялата вече полоса за излитане и кацане – 09 (Изток) и 27 (Запад). Резултатите са обобщени в двете "скромни" таблички, които публикуваме:

Изводът за състоянието на полосата обаче нито е "скромен", нито може да бъде подминат просто така - горният пласт на покритието е напълно компрометиран, отчетено е и занижаване на носимоспособността на настилката.

А крайното заключение гласи: „Трябва да се предвиди ремонт на обследваните зони: спешно запълване на всички отворени пукнатини и подмяна на материала за запълване на пукнатини на местата, на които е в лошо състояние, и - независимо от това - в най-близко време (2019-2020 г.) - подмяна на износващия пласт".

Резултатите са предопределени от стареенето на битума в износващия пласт и значителния експлоатационен период след полагането му  - 13 години към април 2019-та, когато е изготвен анализа, 14 години - към днешна дата.

Освен това в доклада се препоръчва почистването на пистата от гумени отлагания да се извършва с химически реагенти, а не със сгъстен въздух, защото използването на въздух под налягане ще доведе до разрушаване на износващия пласт. Достатъчно детайлно е описано и как трябва да бъдат извършени строителните дейности, по какви методи, с какви машини и т.н.

Колкото и странно да изглежда, до днес - година и половина след получаването на въпросния доклад - ръководството на „Летище София“ ЕАД съумява да изпълни само първата част от препоръките на „Рутекс“ – да избере външна фирма, която да запълни пукнатините и фугите на полосата.

По предварителни експертни изчисления, подмяната на износващия пласт ще струва между 15 и 20 млн. лева. Като цена - нищо кой знае колко смущаващо. Като технология за събиране на необходимите средства - повече от притеснително.

Основната част от приходите на "Летище София" идват от летищните такси, които то събира от авиокомпаниите. Размерът им задължително е разходно ориентиран и се определя за всяка следваща година - след дълга съгласувателна процедура с авиопревозвачите, пред които летището доказва какви разходи ще направи и какъв самолетен трафик очаква, за да калкулира точно такива такси.

По незнайни причини обаче през 2019 г. разходите по рехабилитацията на износващия пласт на полосата

не са били заложени в летищните такси,

които държавната фирма е обявила, че ще събира през 2020 година. И то - въпреки че гаранционният срок на полосата е изтекъл, горният й слой е напълно компрометиран, а 2019 г. беше рекордна по брой на обслужените пътници и самолети. 

Нещо повече! Вместо да повиши леко таксите, за да събере необходимите средства за рехабилитацията на пистата, ръководството на летището прави точно обратното - намалява ги! От 5.50 евро на заминаващ пътник през 2017 и 2018 г. - на 3.36 евро през следващите две години.

Причината за това намаляване е, че откакто встъпи в длъжност през май 2017-та, сегашното ръководство на софийския аеропорт не инвестира в почти нищо. И, след като няма разходи - с какъв мотив би могло да обоснове пред авиокомпаниите, ако не увеличаването, то поне запазването на такса „Сигурност“ на ниво 5.50 евро на заминаващ пътник?

И с абсурда е като с белята - никога не идва сам! Тъй като не инвестира както в повишаване, така и в задържане нивата на безопасността, ръководството е принудено

да връща на авиокомпаниите част от вече събраните такси!

Ако това е управление „с грижата на добър стопанин“ - здраве да му кажем!

Крайният резултат е... смущаващ, меко казано. През 2019-та рехабилитацията на полосата за кацане и излитане е отложена за 2021 година.  По последна информация обаче - заради колапса на световната икономика, в това число и на авиотранспорта, средствата за рехабилитацията не са включени в тазгодишните летищни такси.Както вече „БАНКЕРЪ“ писа, приходите на аеропорта вече не стигат дори за заплатите на служителите. Камо ли някой да мисли за "странични разходи" от рода на инвестиции, пряко свързани с безопасността на полетите? Така реалната подмяна на компрометирания горен слой на пистата е отложен най-рано за 2022 г. - 16 години от пускането й в експлоатация и 4 години от изтичането на гаранционния й срок!

Оттук нататък вариантите са два. Или рехабилитацията се "връчва" на бъдещия все още концесионер - "сделка", която спокойно може да го откаже да подписва каквито и да било договори, да не говорим за авансовото превеждане на 550 млн. лева. Или правителството - в лицето на транспортното министерство - да отупа бюджетния чувал, да извади едни 15-20 милиона и да възложи ремонта на някой "наш човек". 

И това, ако е грижа на добър стопанин...

Бисер Липов

Facebook logo
Бъдете с нас и във