Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Пилеем европейски пари за нашенски вреди

Инициативата "Зелени закони"  следи  от 2014г. насам  развитието и ефектите от прилагането на българското екологично законодателство в областите на енергетиката, климата, устройството на територията, развитието на селските райони, биоразнообразието и горите. Сега бе оповестен анализ, в който се констатира, че начинът, по който се използват евросубсидиите за поддържане на пашата в националните ни паркове повече вреди, отколкото помага  на природата.

Автор на анализа е експертът Бояна Василева. Според нея Националните паркове са създадени за опазване на ценна природа и туризъм, а субсидирането на пашата в тях трябва да се случва, само ако не вреди на природата.

Хората, ангажирани с инициативата, са на мнение, че липсва контрол над действията на собствениците на стада, което води до прекомерна експлоатация и с това - до  увреждания на екосистемите.

В рамките на Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) подмярката "Пасторализъм" (Традиционни практики за сезонна паша) се осъществява у нас само и единствено на териториите на трите национални парка  – Рила, Пирин и Централен Балкан. Включването й в селскостопанската политика на Европейския съюз е продиктувано от нуждата за съхраняване на  естествените екосистеми на пасищата и ливадите. Хилядолетното им интензивно и устойчиво ползване е обособило нови полуестествени екосистеми с високо биоразнообразие. Но според учените промяната на стопанисването на тези пасища в последните 100 години -  от една страна прекаленото им ползване  и  от друга -  изоставяне в по-недостъпни и отдалечени райони, води до повече от 12% загуба на биоразнообразие в Европа. Впрочем такива полуестествени пасища в България съществуват на много места извън националните паркове -  например в планински и полупланински  райони на Родопите, Средна гора, Предбалкана, Странджа, Сакар и др., които в момента  в  голяма степен пустеят.

През декември 2020 г. стана ясно, че финансирането на селскостопанската политика на България през следващите две години ще продължи по съществуващите правила на Програмата за развитие на селските райони (2014-2020), въпреки че Министерството на храните и горите не е установило ефекта на въздействието им върху околната среда и по-конкретно на подмярката "Пасторализъм", за която има официални доказателства, че влияе негативно върху опазването на биоразнообразието. Доказателство са разпорежданията за сезонната паша в защитените местообитания, които идват от самите дирекции на Националните паркове в описанията им за бъдещи дейности.

Според Василева например  от 2000-та до 2017 г. Дирекция „Национален парк Рила“ събира, обобщава и анализира данни за относителната численост и разпространение на популацията на неговата територия на балканската дива коза. Анализът обаче показва, че на определени места на територията на парка, които често се използват и от дивата коза, е разрешено пашуването и това влошава нейното състояние.    

Пашата в Национален парк Централен Балкан пък оказвала негативно влияние върху природозащитното състояние на няколко защитени местообитания. На първо място върху буковите гори. А на второ - върху преходните блата и плаващи подвижни торфища.

Бояна Василева изтъква, че прилагането на политиките и съответно финансирането на конкретни мерки в крехки екосистеми, при това във вече защитени територии, трябва да се извършва изключително внимателно, като се наблюдава и отчита ефекта им. При положение, че има явни доказателства за негативния екологичен ефект на тези мярки не можем да разберем защо от земеделското министерство предлагат удължаването им, отбелязва тя.

Хората от инициативата „Зелени закони“ отчитат, че субсидиите за паша често са важен доход за собствениците на стадата и стимулират заетостта в планински райони, но точно тази подмярка с обхват единствено на територията на националните паркове водела до завъртането на порочен кръг.

Освен това в организацията са на мнение, че в действията на земеделското ведомство има и правен проблем. Според нея удължаването на подмярката за още две години подлежи на процедура по Оценка за съвместимост и Екологична оценка на основание на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, което до момента не е направено През декември 2020 г. "Зелени закони" са изпратили в  МЗХГ и в МОСВ становище  за спиране на финансирането по "Пасторализъм" за 2021-а и 2022 г., но на този етап реакция от двете министерства няма.  

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във