Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ СА ОСНОВЕН ДВИГАТЕЛ В БОРСОВАТА ТЪРГОВИЯ

България също излиза на европейската пенсионна сцена с т.нар. Фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми (ФДДПОПС). Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване ( КСО), разработен от работна група на социалното министерство, с участието на Националния осигурителен институт (НОИ), Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), вече е на прага на второ четене в пленарната зала на Народното събрание и се очаква да бъде приет окончателно до края на месеца.
Промените ще влязат в сила в срок от една година, т.е. от датата на приемането ни за член на Европейската икономическа общност. Основните промени предвиждат създаването на нов вид пенсионноосигурителен фонд, т. нар. от специалистите Четвърти стълб на системата.
Чрез него осигуряването ще се извършва на базата на професионални схеми, които ще избират работодателите, но ще се приемат с колективните трудови договори. Става дума за групово осигуряване на работници или на група от предприятия. След като разполагат с подписан колективен договор, работодателите ще избират в кой пенсионен фонд да бъде включена избраната пенсионна схема и сключват осигурителен договор със съответното пенсионноосигурително дружество, което става един вид изпълнител на схемата. По закон Четвъртият фонд ще се управлява от досегашните пенсионноосигурителни дружества.
Има и друга подробност. Именно Четвъртият фонд гарантира преноса на пенсионните права на българските граждани и в държавите от Стария континент и открива възможности за трансгранична дейност на дружествата. Чрез него българските пенсионноосигурителни дружества на практика ще могат да управляват пенсионни схеми извън България в страните членки на ЕС. Обратно, осигурителите, които са регистрирани в собствените си страни, ще могат да управляват пенсионни схеми в България.

Г-жо Христова, как ще коментирате пристигането на корпоративните пенсионни схеми в страната. Всъщност необходимо ли е да се реформира сегашната пенсионна система чрез въвеждането на нови фондове в нея?
- През 2002 г. започна пенсионната реформа в България и беше възприет тристълбовият модел на пенсионно осигуряване. По мнение на водещи наши и чуждестранни експерти тази реформа е една от най-успешните у нас. За съжаление в случая с въвеждането на професионалните пенсионни схеми мястото на европравилата в нашия пенсионен модел се търси механично и формално. Европейските директиви наистина налагат промени в законодателството ни, но не бива с фразата Така иска Брюксел да допускаме прекрояване на осигурителната система в страната. В крайна сметка създаването на този нов вид фондове за допълнително пенсионно осигуряване - Професионалните пенсионни схеми, със сигурност няма да допринесе за по-доброто развитие на сегашния модел.
Искате да кажете, че внедряването на този четвърти вид фондове не е наложително?
- По-скоро смятам, че можем да преформулираме съществуващите доброволни пенсионни фондове така, че да ги впишем в европейския модел, без да се налага формирането на нови пенсионни фондове.
Много държави, които вече са членки на Европейския съюз (ЕС), подходиха професионално към въпроса и не допуснаха прекрояване на пенсионните си системи. Същевременно не влязоха и в противоречие с европейските директиви.
Кои са основните ви забележки към проекта за промяна на Кодекса за социалното осигуряване, с който се институционализират въпросните фондове?
- Ние, имам предвид всички пенсионноосигурителни дружества, чрез нашата асоциация ясно формулирахме и през март предоставихме на Министерския съвет бележките по внесения законопроект.
В него е допусната неравнопоставеност по отношение на пенсионните права на българските граждани и гражданите на ЕС. Правото за отпускане на пожизнени пенсии от професионален фонд се предвижда само по отношение на трансграничната дейност на дружествата. Колкото и нелепо да звучи, сегашните формулировки в закона допускат българските фондове да имат право да плащат пожизнени пенсии на осигурени от всички страни членки на ЕС, но не и на български граждани.
Същевременно проблемът с резервите на всички останали пенсионни фондове, в които са осигурени над три милиона българи, остава нерешен. Регулирането на този проблем, който пречи на дружествата да отпускат различни варианти на пожизнени пенсии, се отлага за пореден път.
Експерти твърдят, че всъщност са много малки разликите между работодателските пенсионни схеми, които към момента предлагат дружествата в България, и новите професионални схеми. Така ли е?
- Дори и най-внимателният анализ трудно може да намери съществени разлики между бъдещите професионални пенсионни схеми и пенсионните схеми за сметка на работодател в съществуващите доброволни пенсионни фондове - нещо което е създадено в България от 1994 година. Сегашните работодателски пенсионни схеми позволяват на фирмите да осигуряват за своя сметка работниците и служителите, като правят вноски за допълнителна пенсия в тяхна полза. За работодателите са предвидени макар и невисоки данъчни стимули - до 40 лв. месечно за едно лице се признават за разход.
Струва ми се, че има някакъв стремеж всички съществуващи работодателски схеми на всяка цена да се пренасочат към новите професионални пенсионни схеми, а в доброволните да останат само личните вноски. Такова диференциране по-скоро ще опрости българския пенсионен модел, отколкото да го обогати и доразвие.
А става дума за правото на работодателите да изберат къде и по-какъв начин да осигуряват за допълнителна пенсия своите служители. Паралелното прилагане на двете схеми (заварените и новите), в рамките на съществуващите доброволни пенсионни фондове, ще даде на работодателите тази възможност за избор.
Има и още един проблем, който е заложен в проекта: липсва долна граница, т.е. минимален брой осигурени в една професионална пенсионна схема, нещо което в останалите страни е определено (например 100 души).
Има ли опасност с навлизането на чуждестранни фондове, които предлагат професионални схеми на българския пенсионен пазар, местните дружества да претърпят загуби?
- Най-големите европейски компании от финансовия сектор вече са стъпили в България и управляват пенсионноосигурителни дружества, които са регистрирани и лицензирани по нашето законодателство. Така че сериозна конкуренция има и към момента. Едва ли можем да очакваме кой знае колко нови сериозни играчи. По-скоро фирмените фондове на международните компании, които работят у нас, ще започнат да осигуряват своите български служители. Но всичко това не е проблем. Проблемът е, че правим крачка назад от един осигурителен модел, който е структуриран добре и работи добре.
Не крие ли опасност възможността осигурените в професионалните схеми да могат да изтеглят личните си вноски?
- Не бих нарекла тази възможност опасна, а по-скоро безсмислена, тъй като дублира дейността на доброволните фондове, но при по-лоши условия за индивидуалните участници.
Възможно ли е фондовете от т. нар. четвърти вид да се окажат или да се превърнат в пирамиди?
- Категорично трябва да стане ясно, че КСО не допуска никаква възможност за злоупотреба с пенсионните вноски, независимо в кой вид пенсионен фонд е осигуряването.
Важното в случая е да спазим европейските изисквания така, че да запазим съвременния и прогресивен облик на нашия пенсионен модел, без да пренасяме негативите на стара Европа.
Има ли промяна в инвестиционната активност на пенсионните дружества, след като преди няколко месеца режимът беше либерализиран и мениджмънтът им получи повече свобода при управлението?
- Инвестиционните инструменти, използвани от пенсионните фондове, се увеличиха значително през последните месеци. Пенсионноосигурителните дружества вече са активни играчи в борсовата търговия и управляват активите си много по-динамично. Пенсионните фондове са основните инвеститори в създадените през последните години дружества със специална инвестиционна цел, договорни фондове, инвестиционни дружества от отворен тип и др.
Раздвижиха ли се възможностите за инвестиции в недвижими имоти, след като и тази бариера беше премахната?
- Пенсионните дружества проявяват интерес към този род инвестиции в два аспекта - преки инвестиции в недвижими имоти и инвестиции в акции на дружества със специална инвестиционна цел.
Този интерес е естествен, като се има предвид ръстът на пазара през последните години и реализираната доходност. Наред с това от отчетите на дружествата е видно, че се инвестира разумно и консервативно. За три месеца откакто бе либерализиран инвестиционният режим, пенсионните фондове практически не са увеличили относителния дял на инвестициите си в недвижими имоти.
Проблемът е, че с предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване се прави опит отново да се свият възможностите за преки инвестиции в имоти.
Доколко натрупаните 1.5 млрд. лв. активи в пенсионните дружества работят за българската икономика?
- За последните една-две години пенсионните фондове се превърнаха в едни от най-големите участници в борсовата търговия. Факт е също така, че пенсионната индустрия формира 1.5-2% от брутния вътрешен продукт на страната.
Същевременно българският финансов пазар отесня за пенсионните фондове. Към края на първото тримесечие малко над 1 на сто от активите им са инвестирани зад граница. Постепенно трябва да свикваме с мисълта, че след приемането на България за член на ЕС както във всички сектори на икономиката, така и във финансите понятието Вътрешен пазар ще включва финансовите пазари на всички страни членки и вероятно делът на инвестициите в страни от Европейския съюз бързо ще нараства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във