Банкеръ Daily

Управление и бизнес

„Пазителите“ на златните КТБ-руини могат да станат обвиняеми

Над 120 дела, свързани с отменените от Конституционния съд поправки в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) отиват на преразглеждане. Още през 2018 г. юридическата гилдия възропта, че "съчинението" на ДПС депутатите Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид откровено противоречи на основния закон, но скандалните разпоредби бяха приети от управляващото мнозинство с невиждано дотогава овчедушие.

 

Още тогава стана ясно, че поправките в закона, дирижирани от депутатското триона ДПС, изобщо не целят опазването на банката от вторично разграбване (според магистралната "опорка" в мотивите към проектозакона), а най-обикновено

задоволяване на определени мераци

за бързо, лесно и евтино забогатяване на чужд гръб и за сметка на народа. И по-конкретно - да бъдат прилапани печеливши компании като "Петрол", "Дунарит", "Авионамс" и т.н., изпаднали по някаква случайност от бездънните обятия на депутата бизнесмен Пеевски и доверените му "оръженосци".

Като особено скандални, още тогава редица водещи юристи определиха поправките в Закона за банковата несъстоятелност, които щяха да важат със задна дата. Тоест - даваха възможност за развалянето на всички сделки, сключени от затварянето на банката на 20 юни 2014 г. до момента на осребряване на масата на несъстоятелността.

Днес, три години по-късно, изведнъж конституционните съдии се оказаха на същото мнение. Решението им на практика отряза мераците за векуване, демонстрирано от 

някои „пазители“ на банковите активи.

И това е похвално. Проблемът обаче е, че това решение не отговаря на изключително важния въпрос какво се случва оттук нататък?

Докато чакаме т. нар. компетентни органи и институции да се престрашат и обяснят какви са евентуалните резултати от решението на Конституционния съд, потърсихме нужните ни отговори от експертите в едно от водещите адвокатски дружества, занимаващо се с решаването на подобни казуси - "Стойчев, д-р Вълков и Ко". Специално за „БАНКЕРЪ“  те дадоха следния коментар:

„Правото е една сложна система, изградена въз основа на специфична правна логика, железни принципи, йерархичност и понятия с точен и ясен за правоприлагащия орган смисъл. В тази система не бива да се навлиза с користни, злободневни идеи за преследване на краткосрочни, нечисти цели.

Пример за такова навлизане беше опитът да се приемат извънредни разпоредби по отношение на фалиралата „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност (КТБ), които да обслужват интересите на някои нормотворци и на определени приближени до тях лица.

Сега в решението на Конституционния съд е записано, че са „констатирани множество „червени флагове”, които са могли да бъдат забелязани или от компетентен и безпристрастен кредитен екип, и/или от компетентен управителен съвет, и/или от външните одитори, и/или евентуално от БНБ, като тези „червени флагове” включват:

- големи кредити, предоставени на новоучредени дружества без история и без „собствени ресурси”;

- отпускане на кредити без надлежно учредени обезпечения;

- отпускане на кредити за „оборотен капитал”, които обаче са били усвоени изцяло след одобряване на кредита;

- предоставяне на кредити на клиенти с неликвидни баланси и пр.“

Така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти (всяко трето лице), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а и от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния.

Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) - чрез посоченото исково производство - да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица. При това положение преследваният резултат - връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира „имуществото с произход от банката”), без да е необходимо провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки.

На практика, по този начин

законът създава ефект не на относителна недействителност,

каквато поначало урежда Глава трета от ЗБН за попълване на масата на несъстоятелността, а на абсолютна нищожност - доколкото напълно игнорира правните последици на междинните прехвърляния, без те да са признати за недействителни по съдебен ред", категорични са конституционните съдии.

Основанията за отменянето на друга разпоредба - чл. 60б, въвеждаща нови основания за недействителност на сделки, при които вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице (независимо от броя на прехвърлянията), са следните: „Ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество – парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане“. Конституционните съдии бяха категорични, че и за нея са валидни изводите за засягане на неограничен кръг лица.

След решението на КС остава

най-важния въпрос за правните му последици

и действието му спрямо всички отменени разпоредби, които се характеризират с различна правна природа. Част от тях са с еднократно действие, тъй като предвиждат „възкресяване“ на определени норми (за пореден път в съдебната практика е доказано, че това не е възможно).

Например Параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (ПЗРЗБН) „възкресява” учредени в полза на КТБ обезпечения, заличени в резултат на валидно извършени прихващания. А Параграф 8 придава обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. основания за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания.

Подобен вид преуреждане на обществени отношения, което нарушава правната сигурност и предвидимост,

не се е случвало дори по време на тоталитарна власт

преди 1989 година.

Други „специални“ разпоредби са отменени и от производствата, водени по тях, съществуват два различни изхода – за вече приключилите съдебни производства и за висящите такива.

Върховният касационен съд се е произнасял по въпроса относно последиците при приемане на противоконституционен закон  в решение № 72 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС: „Приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно деяние (във висша степен) и приложението на противоконституционния закон неизбежно причинява вреди на правните субекти, както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с Конституцията.

Възстановяването на правния ред може да бъде постигнато, като се отмени или прекрати приложението на противоконституционния закон. Ако действието му остане запазено в някаква част,

за държавата възниква задължението да възстанови

правото и за тези отношения, които са се осъществили в нарушение на конституцията.

Законът за Конституционния съд, в своя чл. 22, ал. 4, е съгласуван с установеното в чл. 151, ал. 2 от основния закон действие занапред на решенията на съда.

Предвиденото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ неприлагане на обявения за противоконституционен акт, от момента на влизането на решението в сила, е пряка последица от самото решение.

Същото има конститутивно действие, тъй като от момента на влизането му в сила обявения за противоконституционен акт не се прилага. То обаче има и установително действие, доколкото установява несъответствието на акта с конституцията. Това несъответствие съществува от момента на приемането на обявения за противоконституционен акт и затова се счита установено от този момент, а не възниква от момента на влизането на решението на КС в сила.

Тъй като обявеният за противоконституционен акт е такъв от момента на приемането си, то и последиците от прилагането му също се явяват в противоречие с Конституцията и запазването им би противоречало на принципа на правовата държава. Решението на Конституционния съд обаче не урежда пряко тези последици. Според чл. 22, ал. 4 от ЗКС, уреждането на правните последици от прилагането на отменения акт е

задължение на органа, постановил въпросния акт.

Текстът установява невъзможността Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, но го задължава да направи това, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред.

Правните последици на влезлите в сила съдебни решения и присъди, индивидуалните административни актове и другите публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противоконституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие; не може да продължат да съществуват в своето непримиримо противоречие с конституционния ред.

Ако те не бъдат уредени по справедлив начин, правовата държава би останала накърнена по правно непоносим начин.

Доколкото пожертваното при запазеното действие на противоконституционния закон продължава да е на годно правно основание, увреденият не може да иска връщането и/или надлежно обезщетение от този, който е получил даденото или се е възползвал по друг начин от пожертваното; за увредения остава открита възможността

да предяви на общо основание иск срещу държавата

за обезщетение на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Нормите са няколко вида и трябва да бъдат разгледани поотделно, тъй като възникват различни правни последици с оглед решението на Конституционния съд.

Детайлите около обявените за противоконституционни разпоредби и коментарът на всяка една от тях биха заели доста вестникарски страници. Пък и не е наша работа да влизаме в тях.

От тук насетне, всяко съдебно решение ще бъде достатъчна илюстрация за това жонглиране със законността у нас.

Като резултат направените по делата разноски – дължима държавна такса, разходи за събиране на доказателства и адвокатско възнаграждение и на страните по делото ще останат в тежест на масата на несъстоятелността.

От всичко казано дотук, няма как отново да не зададем въпроса "Ще понесе ли някой отговорността за стотиците дела, които днес на практика отиват в коша?

 

Подробности по темата - в интервюто на Цветан Василев

Facebook logo
Бъдете с нас и във