Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАЗАРЛЪКЪТ ЗА ПАРИТЕ НА БОЛНИЦИТЕ НАВЛИЗА ВЪВ ФИНАЛНАТА ПРАВА

Управителните съвети на Българския лекарски съюз (БЛС) и на здравната каса започват на 12 декември разговори за най-чувствителната и трудна част от здравеопазването през тази година - болничната помощ. Категорично не сме съгласни касата да изчислява и поставя норматив от обеми за всяка болница, да има лимитиране. Надяваме се, че ще договорим национален обем за болничната помощ, поясни пред БАНКЕРЪ заместник-председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов.
На 13 и 14 декември в Пловдив ще се проведе извънредният 41-ви лекарски събор, на който делегатите трябва да одобрят Националния рамков договор за 2006-а. Мнозина обаче се питат как ще се гласува документът, след като преговорите дотогава едва ли ще са приключили.
Две съсловни организации имат привилегията от пет години да преговарят за парите на Националната здравноосигурителна каса - Лекарският съюз и Съюзът на стоматолозите. Сладкият и труден ангажимент е регламентиран в редица закони, включително и в този за здравното осигуряване.
Кандидати за преговорите
Напоследък сме свидетели на възникването и на други съсловни структури в здравеопазването - например на специалистите по здравни грижи или на фармацевтите. Без съмнение те също имат желание да участват в планирането на разходите на НЗОК, но това е свързано със законодателна промяна, а и титулярите предпочитат да се запази статуквото.
Оспорването на правото на лекарския съюз да води преговори с касата не е от днес. Здравни експерти, директори на болници и отделни сдружения смятат, че е най-добре сами да се споразумеят със здравноосигурителното ведомство, въпреки че не предлагат ясна технология как да седнат на масата на преговорите. Преди около месец от Асоциацията на частните лечебни заведения настояха за промяна в Закона за здравето, която да регламентира равнопоставеност на работодателите и на съсловните организации при договаряне на медицинската дейност. Това, че Българският лекарски съюз е страна в преговорния процес, е парадокс. За Националния рамков договор трябва да преговарят работодатели, касата и евентуално някоя синдикална организация, смята д-р Динко Младенов от асоциацията.
Отвън (в чужбина - б.а.) се чудят как Националната здравноосигурителна каса, която защитава пациентите, се договаря с БЛС. Съюзът така извива ръце, че лесно може да се стигне до фалит на касата, казва и народният представител д-р Антония Първанова. А според директора на софийската болница Св. Анна д-р Димитър Димитров е най-добре преговорите да се водят директно между финансиращия орган и лечебните заведения. Както и рамковият договор да е с основни принципи, които да важат дългосрочно и само финансовите параметри да се актуализират всяка година.
За какви пари става дума
Цифрите в Закона за бюджета на НЗОК са достатъчно красноречиви. Докато през 2004-а разходите на ведомството са били 878.094 млн. лв., през 2005-а са около 982.89 млн. лв., то за следващата са предвидени 1357.6 милиона.
През последните години личните лекари и специалистите от доболничната помощ бяха принудени да се задоволяват с увеличение, което да покрие инфлацията. Значителен дял от парите отиваше за лекарствата, които касата заплаща напълно или частично. Тази година обаче хит в бюджета на НЗОК е болничната помощ. Предвидените бюджетни 295.1 млн. лв., оперативният резерв на касата от 85 млн. лв. и половината от преизпълнението в приходната част на бюджета - над 40 млн. лв., се оказаха недостатъчни. Наложи се актуализация на бюджета от 88 млн. лв., от които 80 милиона - за заплащане на клинични пътеки в болниците.
При всички положения партньорите по Националния рамков договор обичат да се надиграват не само по време на преговорите. Поради спорове със здравното министерство и наредбите, които то изготви със закъснение през 2004 г., нов рамков договор така и не влезе в сила. По-пресен пък е примерът със спечеленото от БЛС дело, с което бе отменено решението на здравната каса да намали цените на болничните пътеки за два-три месеца.
Нека обаче да теглим чертата и да видим какво е
договореното за 2006 г.
Общата и специалната част от рамковия договор са готови - съобщи през седмицата председателят на лекарския съюз д-р Андрей Кехайов. - Договорени са и параметрите за доболничната помощ.
Радикални промени в първичната извънболнична помощ са невъзможни заради ограничителните характеристики на бюджета. Плащането на брой записани пациенти при общопрактикуващите лекари регулира и съхранява в известна степен бюджета на касата, обясни д-р Кехайов. Една от малкото дейности, които се заплащат на медиците от първичната помощ извън капитацията (определена месечна сума за всеки записан пациент), са профилактичните прегледи. Догодина цената им се променя с около 8% - от 3.80 на 4.15 лева. Първичните и вторичните прегледи, извършвани от доболничните специалисти, поскъпват за касата с около 5% и стават съответно 12 и 5.90 лева. Безотказен достъп до педиатър вече ще имат децата до 14 години (вместо до 6). Около 15 пъти повече са и направленията за бременни към АГ-специалист.
При договарянето на доболничната помощ за 2006 г. не е търсено повишаване на доходите на лекарите, а възможност за такъв баланс между обеми и цени, чрез който да не се допусне разрушаване на вече създадени структури в системата, допълва Андрей Кехайов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във